Аделчис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аделчис, Codex Legum Langobardorum, 11 век
Аделчис, син на Дезидерий

Аделчис (на латински: Adelchis; Adalgis; + 788 г.) е крал на лангобардите (759 - 774).

Аделчис е син на последния крал на лангобардите Дезидерий и съпругата му Анса от Бреша.

През 759 г. е провъзгласен от баща си за съ-крал. Докато баща му се съпротивлява против франките в Павия, Аделчис се предава във Верона. Успява да избяга във Византия.

Предприема опит да спечели лангобардската корона обратно и тръгва с византийска войска към Италия. В Калабрия е разбит през 788 г. от Гримоалд III, херцога на Беневенто. Той бяга в Константинопол и умира през 788 г.

Аделчис е брат на :

Алесандро Манцони пише през 1822 г. "Трагедията Аделчи" (ит. Adelgis).

Източници[редактиране | edit source]

  • Marie-Nicolas Bouillet, Alexis Chassang (dir.), « Adalgis » ,Dictionnaire universel d’histoire et de géographie, 1878
  • Jörg Jarnut, Storia dei Longobardi, Torino, Einaudi, 2002. ISBN 8846440854
  • Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 8872734843