Административно деление на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Административно-териториалното деление на България е 2-степенно - състои се от 28 области, разделени на 264 общини.

Общини[редактиране | edit source]

Административно-териториалните единици, в които основно се осъществява местното самоуправление в България, са общините. Техният брой е 264.

Области[редактиране | edit source]

Съществуващите днес области (28 на брой) са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5.01.1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.1999). Те съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г., в голяма степен по граници и напълно по административни центрове (Михайловград е преименуван на Монтана, а Толбухин на Добрич).

Райони за планиране[редактиране | edit source]

Районите за планиране са региони, обособени с цел статистическо отчитане на териториалните единици съгласно изискванията на Евростат. Не представляват административно-териториални единици.

История[редактиране | edit source]

Губернии 1877-1882[редактиране | edit source]

Съгласно Закона за вилаетите (1867) и Закона за администрацията на вилаетите (1871) територията на Османската империя се дели на вилаети, управлявани от валии; санджаци – от мютесарафи; каази – от каймаками; нахии – от мюдюри; беледиета и меджлиси – от мухтари, като последните се разделят на по-малки вероизповедни групи. При установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи руският императорски комисар княз Владимир Черкаски запазва тази административно-териториална структура като премахва само вилаетите, а останалите единици са преименувани както следва: санджаците стават губернии; казите – окръзи; нахиите – волости или околии; беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски). В хода на Освободителната война (1877-1878) са учредени следните 8 губернии: Тулчанска (1 юли 1877), Свищовска (1 юли 1877), Търновска (1 юли 1877), Русенска (9 юли 1877), Видинска или Раховска (16 ноември 1877), Софийска (12 декември 1877), Пловдивска (1 февруари 1878) и Сливенска (19 февруари 1878). Старозагорска гурбения не е образувана, въпреки съществуването на Старозагорски санджак, заради разрушаването на града от турските войски през 1877 г. след изтеглянето на руските войски на север. С превземането от руските войски на Русчук (Русе) Свищовската губерния се присъединява към Русенската, а на 12 март 1878 г. към Сливенската губерния се присъединява и Казанлъшкият окръг, който дотогава се намира под прякото управление на Полевия щаб на руската армия. Така до сключването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) в страната има 8 губернии с 56 окръга. В тях не влиза Варненската губерния, която е образувана по-късно, тъй като до Санстефанския договор е лежала извън демаркационната линия. Пак по това време град Одрин и околността му (Одрински вилает) се намира под изключителното военно управление и едва при княз Александър Дондуков-Корсаков и там се въвежда в стеснен вид гражданско управление. След промените от Берлинския договор (13 юли 1878) и закриването на Свищовската губерния в началото на управлението на княз Дондуков-Корсаков, в страната има 7 губернии с 47 окръга, от които 5 губернии с 33 окръга в Северна България (в това число и Джумайския окръг, който по-късно е предаден на Османската империя) и 2 губернии с 14 окръга в Южна България.

Губерниите и окръзите, които остават на територията на Княжество България са:

  1. Софийска (Софийски, Орханийски, Златишки, Самоковски, Трънски, Радомирски, Кюстендилски и Дъбницки окръзи)
  2. Варненска (Варненски, Провадийски, Хаджиоглупазарджишки, Балчишки, Шуменски и Силистренски окръзи)
  3. Русенска (Ескиджумайски, Разградски, Тутракански, Русенски, Свищовски, Плевенски и Никополски окръзи)
  4. Търновска (Османпазарски, Търновски, Еленски, Габровски, Севлиевски и Ловчански окръзи)
  5. Видинска (Врачански, Раховски, Берковишки, Ломпалански, Видински и Белоградчишки окръзи)

Губерниите и окръзите, които остават на територията на Източна Румелия са:

  1. Пловдивска (Пловдивски, Татарпазарджишки, Хасковски, Старозагорски, Чирпански и Казанлъшки окръзи)
  2. Сливенски (Сливенски, Новозагорски, Ямболски, Бургаски, Айтоски, Анхиалски и Месемврийски окръзи)
  3. Къзълагачка околия от Одринския санджак

Окръжия и департаменти 1879-1885[редактиране | edit source]

В Източна Румелия[редактиране | edit source]

Административно-териториално деление на Източна Румелия 1879-1885

Според Органическия устав на Източна Румелия (в сила от 14 април 1879 г. до края на 1885 г.), областта се дели в административно отношение на 6 департаметнта (префектури, области) и 28 кантона (околии):

  1. Пловдивски департамент (Пловдивски, Конушки (център - гр. Станимака), Овчехълмски (център - с. Голямо Конаре), Сърненогорски (център - с. Брезово), Стремска, Рупчоска (център - с. Чепеларе)
  2. Татарпазарджишки департамент (Татарпазарджишки, Панагюрски, Пещерски, Ихтимански)
  3. Старозагорски департамент (Старозагорски, Чирпански, Казанлъшки, Новозагорски, Сейменски)
  4. Хасковски департамент (Хасковски, Харманлийски, Хаджиелески, Кърджалийски)
  5. Сливенски департамент (Сливенски, Котленски, Каваклийски, Ямболски, Къзълагашки)
  6. Бургаски департамент (Бургаски, Анхиалски (Анхиало-Месемврийски), Айтоски, Карнобатски)

В Княжество България[редактиране | edit source]

С Указ № 317 от 26 юни 1880 г. на княз Александър I (обнародван в ДВ, бр. 55 от 5 юли 1880 г.) Княжество България се разделя на 21 окръжия и 58 околии.

  1. Софийско окръжие включва околиите Софийска, Новоселска, Искречка, Златичка и Самоковска;
  2. Кюстендилско окръжие включва околиите Кюстендилска, Изворска, Дъбничка и Радомирска;
  3. Трънско окръжие включва околиите Трънска, Царибродска и Брездническа;
  4. Видинско окръжие включва околиите Видинска, Адлийска и Белоградчиска;
  5. Ломско окръжие включва само Ломска околия;
  6. Ряховско окръжие включва околиите Ореховска и Белослатинска;
  7. Берковишко окръжие включва околиите Берковска и Кутловичка;
  8. Врачанско окръжие включва околиите Врачанска и Каменополска;
  9. Орханийско окръжие (с център дн. Ботевград) включва околиите Орханийска и Тетевенска;
  10. Ловешко окръжие включва околиите Ловчанска, Троянска и Дерманска;
  11. Плевенско окръжие включва околиите Плевенска и Никополска;
  12. Севлиевско окръжие включва околиите Севлиевска и Габровска;
  13. Свищовско окръжие включва само Свищовска околия;
  14. Търновско окръжие включва околиите Търновска, Тревненска, Кесаревска, Кочиненска, Сухиндолска и Еленска;
  15. Разградско окръжие включва околиите Разградска, Поповска и Кокорджанска;
  16. Русенско окръжие включва околиите Русенска, Тутраканска, Балбунарска и Беленска;
  17. Ескиджумайско окръжие (с център дн. Търговище) включва околиите Ескиджумайска и Османпазарска;
  18. Силистренско окръжие включва околиите Силистренска, Бозагуртска и Хасъкьойска;
  19. Шуменско окръжие включва околиите Шуменска, Новопазарска и Преславска;
  20. Провадийски окръжие включва околиите Провадийска и Новоселска;
  21. Варненско окръжие включва околиите Варненска, Балчикска и Хаджиоглупазарджишка;
Административно-териториално деление на Княжество България 1882-1885

Три години след Освобождението в България е проведена първата териториална реформа. С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. (ДВ, бр. 91, 21/08/1882) е обнародван Закон за административното деление територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии.

1882[редактиране | edit source]

  • С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Изворска околия (Кюстендилско окръжие) се премества в Босилеград и околията се преименува в Босилеградска, а седалището на Вълчедръмската (Ломско окръжие) се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.

1883[редактиране | edit source]

  • С Указ № 408 от 5 юни 1883 г. [ДВ, бр. 60, 09/06/1883] седалището на Босилеградската околия (Кюстендилско окръжие) отново се премества в с. Извор и околията се преименува в Изворска.
  • С Указ № 826 от 7 октомври 1883 г. [ДВ, бр. 108, 08/10/1883] се открива нова Дряновска околия в състава на Търновското окръжие.

1884[редактиране | edit source]

  • С Указ № 16 от 17 януари 1884 г. [ДВ, бр. 7, 21/01/1884] се откриват отново Трънското, Ловчанското и Оряховското окръжия.

Окръжия 1885-1901[редактиране | edit source]

Административно-териториално деление на Княжество България 1885-1901
  1. Софийско (от досегашните Софийско, Трънско окръжие и част от Орханийско окръжие, което някога е била Етрополски мюдюрлък), обхващащо: 1) Софийска, 2) Самоковска, 3) Новоселска, 4) Искрешка, 5) Златишка, 6) Царибродска, 7) Трънска и 8) Брезнишка околии.
  2. Трънско окръжие
  3. Кюстендилско, обхващащо: 1) Кюстендилска, 2) Дубнишка, 3) Радомирска и 4) Изворска околии.
  4. Татарпазарджишко окръжие
  5. Пловдивско окръжие
  6. Старозагорско окръжие, обхващащо: 1)Старозагорска, 2) Чирпанска, 3) Казанлъшка, 4) Новозагорска, 5) Сейменска околии.
  7. Хасковско окръжие
  8. Сливенско окръжие
  9. Бургаско окръжие
  10. Видинско, обхващащо: 1) Видинска, 2) Кулска и 3) Белоградчишка околии.
  11. Ломско (от досегашните Ломски и Берковски окръжия), обхващащо: 1) Ломска, 2) Берковска и 3) Вълчедръмска околии.
  12. Ряховско окръжие (с център дн. Оряхово)
  13. Врачанско (от досегашните Врачанско, Орханийско окръжие без Тетевенска околия и Етрополски мюдюрлък, и част от Оряховски окръг), обхващащо: 1) Врачанска, 2)Оряховска, 3) Белослатинска и 4) Орханийска околии.
  14. Ловешко окръжие
  15. Плевенско (от досегашните Плевенско и Ловешко окръжие без Троянска околия, част от Никополска околия и цялата Тетевенска околия), обхващащо: 1) Плевенска, 2) Луковитска, 3) Ловешка и 4) Тетевенска околии.
  16. Севлиевско, обхващащо: 1) Севлиевска, 2) Габровска и 3) Троянска околии.
  17. Свищовско, обхващащо: 1) Свищовска и 2) Никополска околии.
  18. Търновско (от досегашните Търновско окръжие и част от Османпазарска околия), обхващащо: 1) Търновска, 2) Еленска, 3) Кесаревска, 4) Тревненска и 5) Горнооряховска околии.
  19. Разградско, обхващащо: 1) Разградска, 2) Поповска и 3) Кеманларска околии.
  20. Силистренско, обхващащо: 1) Силистренска, 2) Аккадънларска и 3) Куртбунарска околии.
  21. Русенско, обхващащо: 1) Русенска, 2) Беленска, 3) Балбунарска и 4) Тутраканска околии.
  22. Шуменско (от досегашните Шуменско и Ескджумайско окръжия), обхващащо: 1) Шуменска, 2) Новопазарска, 3) Ескиджумайска, 4) Османпазарска и 5) Преславска околии.
  23. Варненско (от досегашните Варненско и Провадийско окръжие), обхващащо: 1) Варненска, 2) Балчишка, 3) Добричка, 4) Провадийска и 5) Новоселска околии.

1889[редактиране | edit source]

  • С Указ № 607 от 16 декември 1889 г. [ДВ, бр. 6, 09/01/1890] се утвърждава Закон за въвеждане изменение в административното деление територията на България, приет от V ОНС на 16 декември 1889 г. Той предвижда следните промени: (1) Седалището на Рупчоска околия се премества от с. Чепеларе в с. Хвойна; (2) Седалището на Изворска околия се премества от с. Извор в с. Босилеград и околията се преименува в Босилеградска; (3) Орханийското окръжие се премахва като Орханийската околия преминава към Софийско окръжие, а Оряховска и Белослатинска – към Врачанско окръжие; (4) Златишката околия се преименува в Пирдопска, и седалището ѝ се премества в гр. Пирдоп; (5) Седалището на Овчехълмска околия се премества от с. Старо Ново село в с. Голямо Конаре; (6) Образува се нова административна околия в Търновското окръжие – Паскалевска, със седалище в с. Паскалевец.

1894[редактиране | edit source]

  • С Указ № 813 от 21 декември 1894 г. [ДВ, бр. 15, 21/01/1894] се утвърждава Закон за изменение на административното деление на Княжеството (приет от VII ОНС на 20/12/1893 г.), с който центърът на Паскалевската околия се премества в с. Павликени и от Паскалевска се преименува в Павликенска околия. Законът влиза в сила от 1 януари 1894 г.

1897[редактиране | edit source]

  • С Указ № 49 от 9 март 1897 г. [ДВ, бр. 63, 20/03/1897] се утвърждава Закон за въвеждане изменения административното деление територията на България (приет от IX ОНС на 24 и 26/02/1897 г.). Според чл. 1 седалището на Рупчоската околия се премества от с. Хвойна в с. Чепеларе.
  • С Указ № 461 от 5 декември 1897 г. [ДВ, бр. 287, 30/12/1897] се утвърждава Закон за изменение и допълнение към закона за административното деление територията на княжеството, утвърден с височайши указ от 28 юлий 1882 год. под № 273 (приет от IX ОНС на 24/11/1897 г.), в който чл. 1, § 1 се изменя така: „Територията на княжеството в административно отношение се дели на 22 окръжия, които се подразделят на 84 околии; чл. 2, точка 2 от § 9 се изменят така: Варненското окръжие се състои от 4 околии: Варненска, Провадийска, Добричка и Балчишка.

Области 1901-1919[редактиране | edit source]

Административно-териториално деление на България 1901-1913

Втората цялостна административно-териториална реформа в страната се провежда през 1901 г., когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901] е обнародван Закон за административното деление територията на държавата (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), отменящ Закона за административното деление територията на Княжеството от 28 юли 1882 г. Според новия законодателен акт страната е разделена на 12 области, 71 околии и общини.

  1. Софийска (от досегашното Софийско окръжие без няколко села от Ихтиманска околия), обхващащ околиите: Орханийска, Пирдопска, Самоковска, Софийска градска, Софийска селска, Трънска, Царибродска.
  2. Кюстендилска (от досеташния Кюстендилско окръжие и част от досегашната Брезнишка околия), обхващащ околиите: Дупнишка, Кюстендилска, Радомирска.
  3. Пловдивска (Пловдивско, Татарпазарджишко окръжие и няколко села от досегашната Ихтиманска околия), обхващащ околиите: Карловска, Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска, Пловдивска градска, Пловдивска селска, Станимашка.
  4. Старозагорска (от досегашните Старозагорски, Хасковски окръжия и няколко села от Каваклийска околия), обхващащ околиите: Борисовградска, Казанлъшка, Новозагорска, Старозагорска, Харманлийска, Хасковска, Чирпанска.
  5. Бургаска (от досегашните Бургаски и Сливенски окръжия, без няколко села от Каваклийска околия), обхващащ околиите: Айтоска, Анхиолска, Бургаска, Карнобатска, Котленска, Къзълагашка, Сливенска, Ямболска.
  6. Варненска (от досегашното Варненско окръжие, Куртбунарска околия и няколко села от досегашната Новопазарска околия), обхващащ околиите: Балчишка, Варненска градска, Варненска селска, Добришка, Куртбунарска, Провадийска.
  7. Шуменска (от досегашното Шуменско окръжие, Поповска околия и няколко села от досегашната Кесаровска), обхващащ околиите: Ескиджумайска, Османпазарска, Поповска, Преславска, Шуменска.
  8. Русенска (от досегашните Русенско, Разградско окръжие без Поповска околия, Силистренско без Куртбунарска околия), обхващащ околиите: Беленска, Разградска, Русчукска, Силистренска, Тутраканска.
  9. Търновска (от досегашните Търновски и Севлиевски без няколко села от досегашната Кесаревска околия), обхващащ околиите: Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Свищовска, Севлиевска, 7) Търновска.
  10. Плевенска (от досегашните Плевенски и Ловешки), обхващащ околиите: Ловешка, Луковитска, Никополска, Плевенска, Тетевенска, Троянска.
  11. Врачански, обхващащ околиите: Берковска, Белослатинска, Врачанска, Оряховска, Фердинандска
  12. Видински, обхващащ околиите: Белоградчишка, Видинска, Кулска, Ломска.

Закриват се следните околии:

  1. Аккадънларска (поделена между Куртбунарска и Силистренска околии)
  2. Балбунарска (поделена между Русчукска и Тутраканска околии)
  3. Босилеградска (поделена между Кюстендилска и Радомирска околии)
  4. Брезнишка (поделена между Трънска, Софийска, Радомирска и Царибродска околии)
  5. Брезовска (поделена между Чирпанска, Карловска и Пловдивска околии)
  6. Искрешка (поделена между Софийска и Царибродска околии)
  7. Ихтиманска (поделена между Самоковска, Пазарджишка, Панагюрска околии)
  8. Каваклийска (поделена между Къзълагашка, Харманлийска и Ямболска околии)
  9. Кеманларска (включена в състава на Разградска околия)
  10. Кесаревска (поделена между Горнооряховска, Османпазарска, Поповска и Еленска околии)
  11. Нозопазарска (поделена между Шуменска и Провадийска околии)
  12. Новоселска (Софийска и Пирдопска околии)
  13. Рупчоска (включена в състава на Станимашка околия )
  14. Сейменска (поделена между Старозагорска, Харманлийска, Чирпанска и Новозагорска околии).

През 1913 г. са създадени два нови окръга:

  1. Струмица (дн. в Република Македония);
  2. Гюмюрджина (дн. Комотини - в Република Гърция).

През същата година: Базарджик (дн. Добрич) и Силистра стават административни центрове на двата южнодобруджански окръга в Кралство Румъния - съответно на окръг (жудец) Калиакра и на окръг (жудец) Дуростор, като те остават такива до 1916 г. и от 1919 до 1940 г., когато с Крайовската спогодба Южна Добруджа е върната на Царство България;

По време на Първата световна война са създадени нови окръзи, включващи и освободените земи. Броят им се променя в хода на войната, като през септември 1916 г. достигат 36 окръга:

  1. София
  2. Пирот (дн. Сърбия)
  3. Ниш (дн. Сърбия)
  4. Враня (дн. Сърбия)
  5. Прищина (дн. Косово)
  6. Куманово (дн. Македония)
  7. Кюстендил
  8. Призрен (дн.Косово)
  9. Тетово (дн. Македония)
  10. Скопие (дн. Македония)
  11. Щип (дн. Македония)
  12. Струмица (дн. Македония)
  13. Охрид (дн. Македония)
  14. Битоля (дн. Македония)
  15. Кавадарци (дн. Македония)
  16. Сяр (дн. Серес, Гърция)
  17. Гюмюрджина (дн. Комотини, Гърция)
  18. Одрин (дн. Едирне, Турция)
  19. Пловдив
  20. Стара Загора
  21. Бургас
  22. Варна
  23. Добрич
  24. Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния)
  25. Тулча (дн. Румъния)
  26. Силистра
  27. Шумен
  28. Русе
  29. Търново
  30. Плевен
  31. Враца
  32. Видин
  33. Неготин (дн. Сърбия)
  34. Зайчар (дн. Сърбия)
  35. Кюприя (дн. Чуприя, Сърбия)
  36. Пожарево (дн. Пожаревац, Сърбия)

Области 1919-1941[редактиране | edit source]

През 1919 г. (след Първата световна война) Царство България включва 15 окръга:

  1. София
  2. Кюстендил
  3. Пловдив
  4. Стара Загора
  5. Бургас
  6. Варна
  7. Шумен
  8. Русе
  9. Търново (дн. Велико Търново)
  10. Плевен
  11. Вратца (дн. Враца)
  12. Видин
  13. Петрич
  14. Пашмаклий (дн. Смолян)
  15. Мъстанли (дн. Момчилград)

През 1922 г. е създаден нов окръг: Хасково

След преврата на 19 май 1934 г. в страната е проведена цялостна административно-териториална реформа, като съществуващите окръзи са обединени в нови 7 области, начело с областни директори. Това става с Наредба-закон за въвеждане на изменение в административно-териториалното деление на Царството, обнародвана с Указ № 179 от 19 май 1934 г. [ДВ, бр. 38 (притурка), 19/05/1934]. Областите, които се образуват са следните:

Административно-териториално деление на Царство България 1934-1941
  1. Софийска (от бившия Софийски, Кюстендилски окръзи и околиите Светиврачка, Горноджумайска и Петричка от бившия Петрички окръг).
  2. Пловдивска (от бившите Пловдивски, Пашмаклийски окръзи и околиите Неврокопска и Разложка от бившия Петрички окръг)
  3. Старозагорска (от бившите Старозагорски, Хасковски и Мастънлийски окръзи)
  4. Бургаска (от бившия Бургаски окръг)
  5. Шуменска (от бившите Шуменски, Русчукски и Варненски окръзи)
  6. Плевенска (от бившите Плевенски и Търновски окръзи)
  7. Врачанска (от бившите Врачански и Видински окръзи)

Година по-късно, с Наредба-закон за въвеждане на изменение в административно-териториалното деление на Царството установено с царски указ № 179 от 19 май 1934 година, обнародвана с Указ № 352 от 20 септември 1935 г. [ДВ, бр. 217, 26/09/1935] се правят следните промени в административно-териториалното деление на страната:

Административно-териториално деление на Царство България септември-декември 1935
  • Образува се нова Търновска област, в която влизат околиите: Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Свищовска, Севлиевска и Търновска от Плевенска област, и Беленска, Кубратска и Русчукска от Шуменска област;
  • Образува се нова Кърджалийска област, в която влизат околиите: Ардинска, Ивайловградска, Крумовградска, Кърджалийска и Момчилградска от Старозагорска област, и Златоградска от Пловдивска област.
  • Образува се нова Горноджумайска област, в която влизат околиите: Горноджумайска, Светиврачка и Петричка от Софийска област, и Неврокопска и Разложка от Пловдивска област.
  • Отцепва се Оряховска околия от Врачанска област и се присъединява към Плевенска област.
  • От Врачанска и Шуменска област се отцепват градските общини Видин, Русе и Варна и образуват в административно отношение отделни, самостоятелни административни единици – градски дирекции, управлявани от градски директори с права на областни директори.
  • Седалището на Царибродската околия се премества от с. Годеч в с. Сливница.
  • Седалището на Брезнишка околия се премества от гр. Брезник в гр. Перник и околията се преименува на Пернишка.

Това административно-териториално деление се запазва едва два месеца, когато е отменено с Наредба-закон за отменяване наредбата-закон за въвеждане на изменение в административно-териториалното деление на Царството установено с царски указ № 179 от 19 май 1934 година, обнародвана Указ № 512 от 11 декември 1935 г. [ДВ, бр. 512, 11/12/1935] и в страната остава в сила териториалното деление от 19 май 1934 г.

Области 1941-1944[редактиране | edit source]

Административно-териториално деление на Царство България 1941-1944:
1.Битолска област, 2.Бургаска област, 3.Врачанска област, 4.Беломорска област, 5.Плевенска област, 6. Пловдивска област, 7.Скопска област, 8.Софийска област, 9.Старозагорска област, 10.Русенска област, 11.Шуменска област

С Указ № 72 от 24 юли 1941 г. [ДВ, бр. 164, 29/07/1941] се обнародва Закон за създаване на Русенска област (приет от XXV ОНС на 16 юли 1941 г.). С него околиите Поповска, Беленска, Исперихска, Кубратска, Тутраканска, Разградска, Русенска и Силистренска се отделят от Шуменска област и се обособяват в област с център Русе.

На 15 май 1941 г. е обявено официално за връщането в пределите на България на Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Западните покрайнини и Поморавието. През юли със Заповеди 2618, 2619, 2620 и 2621 на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 26 юли 1941 г. [ДВ, бр. 166, 31/07/1941] тези земи са обособени в три административни области:

  • Битолска област, обхващаща околиите: Битолска, Бродска, Крушевска, Охридска, Прилепска и Ресенска [Заповед 2618].
  • Скопска област, обхващаща околиите: Беровска, Бояновска, Вранска, Велешка, Качанишка, Кривопаланска, Кумановска, Кратовска, Струмишка, Скопска, Сурдулишка, Светиниколска, Радовишка, Щипска, Гевгелийска, Кавадарска и Неготинска [Заповед 2620].
  • Беломорска област с център Ксанти и обхващаща околиите: Гюмюрджинска, Дедеагачка, Демирхисарска, Кавалска, Ксантийска, Тасоска (с център с. Лимен), Правищенска, Саръшабанска и Серска [Заповед 2621].
  • Западните покрайнини и Поморавието са разлени на 4 околии – Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска, които се присъединяват към Софийска област [Заповед 2618].

Административно деление 1944-1949[редактиране | edit source]

През 1944 г. са обособени 10 области: Горна Джумая (дн. Благоевград), София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Плевен Враца;

През 1945 г. са обединени две области и остават 9 области: Шуменска област преминава към Варненска област;

През 1947 г. в Народна република България са закрити областите и първостепенни административно-териториални единици остават околиите - те са 102 на брой, от които 7 са градски: София, София-град, Годеч, Трън, Брезник, Перник (от 1942 до 1962 г. - Димитрово), Радомир, Кюстендил, Дупница (от 1949 до 1990 г. - Станке Димитров), Горна Джумая (от 1950 г. - Благоевград), Разлог, Свети Врач (от 1949 г. - Сандански), Петрич, Неврокоп (от 1951 г. - Гоце Делчев), Самоков, Ихтиман, Новоселци (от 1950 г. - Елин Пелин), Пирдоп, Панагюрище, Пазарджик, Пещера, Девин, Карлово (от 1953 до 1962 г. - Левскиград), Пловдив, Пловдив-град, Асеновград, Смолян, Казанлък, Чирпан, Борисовград (от 1947 г. - Първомай), Хасково, Кърджали, Момчилград, Ардино, Златоград, Крумовград, Стара Загора, Стара Загора-град, Хасково, Харманли, Свиленград, Ивайловград, Нова Загора, Сливен, Ямбол, Елхово, Тополовград, Котел, Карнобат (от 1953 до 1962 г. - Поляновград), Средец (от 1950 до 1993 г. - Грудово), Малко Търново, Царево (от 1950 до 1991 г. - Мичурин), Бургас, Бургас-град, Айтос, Поморие, Варна, Варна-град (от 1949 до 1956 г. - Сталин), Провадия, Балчик, Генерал Тошево, Добрич (от 1949 до 1990 г. - Толбухин), Тервел, Нови Пазар, Шумен (от 1950 до 1965 г. - Коларовград), Преслав (от 1993 г. - Велик Преслав), Силистра, Дулово, Исперих, Тутракан, Кубрат, Разград, Търговище, Омуртаг, Попово, Русе, Русе-град, Бяла, Горна Оряховица, Елена, Свищов, Павликени, Търново (от 1965 г. - Велико Търново), Дряново, Габрово, Севлиево, Никопол, Плевен, Плевен-град, Ловеч, Троян, Тетевен, Луковит, Оряхово (до 1945 г. - Орехово), Бяла Слатина, Враца, Ботевград, Лом, Михайловград (до 1945 г. - Фердинанд), Берковица, Белоградчик, Кула, Видин;

Окръзи 1949-1950[редактиране | edit source]

Административно деление на Народна република България 1949-1950

С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, обхващащи 101 околии.

  1. Град София е обособен в отделна административна единица със статут на окръг.
  2. Софийски окръг: Софийска, Ботевградска, Пирдопска, Ихтиманска, Новоселска, Годечка, Димитровска, Брезнишка, Радомирска, Кюстендилска, Марекска, Самоковска, Трънска околии.
  3. Горноджумайски окръг: Горноджумайска, Санданска, Петричка, Разложка, Неврокопска околии.
  4. Пловдивски окръг: Пловдивска, гр. Пловдив, Асеновградска, Карловска, Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска, Смолянска, Девинска, Първомайска околии.
  5. Старозагорски окръг: Старозагорска, гр. Стара Загора, Нозовагорска, Казанлъшка, Чирпанска околии.
  6. Хасковски окръг: Хасковска, Свиленградска, Харманлийска, Ардинска, Крумовградска, Кърджалийска, Момчилградска, Ивайловградска, Златоградска околии.
  7. Ямболски окръг: Ямболска, Сливенска, Котелска, Елховска, Тополовградска околии.
  8. Бургаски окръг: Бургаска, гр. Бургас, Поморийска, Царевска, Малкотърновска, Средецка, Айтоска, Карнобатска околии.
  9. Варненски окръг: Варненска, гр. Варна, Провадийска, Добришка, Балчишка, Генералтошевска, Тервелска околии.
  10. Шуменски окръг: Шуменска, Търговищка, Новопазарска, Омуртагска, Поповска, Преславска околии.
  11. Русенски окръг: Русенска, гр. Русе, Беленска, Разградска, Исперихска, Кубратска, Силистренска, Тутраканска, Дуловска околии.
  12. Горнооряховски окръг: Търновска, Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Севлиевска, Павликенска околии.
  13. Плевенски окръг: Плевенска, гр. Плевен, Никополска, Ловешка, Луковитска, Тетевенска, Троянска, Свищовска околии.
  14. Врачански окръг: Врачанска, Берковска, Михайловградска, Белослатинска, Оряховска околии.
  15. Видински окръг: Видинска, Ломска, Белоградчишка, Кулска околии.

Окръзи 1951-1959[редактиране | edit source]

  • 1. Закрива се Ямболски окръг и се поделя между Старозагорски и Бургаски окръг. Ямболска, Сливенска и Тополовградска околия се присъединяват към Стара Загора, а малките Елховска и Котелска околия към Бургаски окръг.
  • 2. Закрива се Видински окръг и той е присъединен към Врачански окръг.
  • 3. Закрива се Горнооряховски окръг, образува се нов окръг с център Търново.
  1. София-град
  2. Софийски окръг: Софийска, Ботевградска, Пирдопска, Ихтиманска, Елинпелинска, Сливнишка, Годечка, Свогешка, Димитровска (Пернишка), Брезнишка, Радомирска, Кюстендилска, Станкедимитровска, Самоковска, Трънска околии.
  3. Благоевградски окръг: Благоевградска, Санданска, Петричка, Разложка, Гоцеделчевска околии.
  4. Пловдивски окръг: Пловдивска, гр. Пловдив, Асеновградска, Карловска, Пазарджишка, гр. Пазарджик, Панагюрска, Пещерска, Велинградска, Смолянска, Девинска, Първомайска околии.
  5. Старозагорски окръг: гр. Стара Загора, Старозагорска, Нозовагорска, Казанлъшка, гр. Казанлък, Чирпанска, Ямболска, гр. Ямбол, Сливенска, гр. Сливен, Тополовградска околии.
  6. Хасковски окръг: Хасковска, гр. Хасково, Димитровградска, Свиленградска, Харманлийска, Ардинска, Крумовградска, Кърджалийска, Момчилградска, Ивайловградска, Маданска околии.
  7. Бургаски окръг: Бургаска, гр. Бургас, Поморийска, Мичуринска (Царевска), Малкотърновска, Грудовска (Средецка), Айтоска, Карнобатска, Елховска, Котелска околии.
  8. Сталински окръг: Сталински, гр. Сталин, Провадийска, Толбухинска, гр. Толбухин, Балчишка, Генералтошевска, Тервелска околии.
  9. Коларовградски окръг: Колоравска, гр. Колоровград, Търговищка, Новопазарска, Омуртагска, Поповска, Преславска околии.
  10. Русенски окръг: Русенска, гр. Русе, Беленска (от гр. Бяла), Разградска, Исперихска, Кубратска, Силистренска, Тутраканска, Дуловска, околии.
  11. Търновски окръг: Търновска, гр. Търново, Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Севлиевска, Павликенска околии.
  12. Плевенски окръг: Плевенска, гр. Плевен, Никополска, Ловешка, Луковитска, Тетевенска, Троянска, Свищовска околии.
  13. Врачански окръг: Врачанска, гр. Враца, Берковска, Михайловградска, Белослатинска, Оряховска, Видинска, Ломска, Белоградчишка, Кулска околии.

Окръзи 1959-1987[редактиране | edit source]

Административно деление на Народна република България 1959-1987
  1. Благоевградски окръг;
  2. Бургаски окръг;
  3. Варненски окръг (Сталински окръг);
  4. Великотърновски окръг;
  5. Видински окръг;
  6. Врачански окръг;
  7. Габровски окръг;
  8. Кърджалийски окръг;
  9. Кюстендилски окръг;
  10. Ловешки окръг;
  11. Михайловградски окръг;
  12. Пазарджишки окръг;
  13. Пернишки окръг (Димитровски окръг);
  14. Плевенски окръг;
  15. Пловдивски окръг;
  16. Разградски окръг;
  17. Русенски окръг;
  18. Силистренски окръг;
  19. Сливенски окръг;
  20. Смолянски окръг;
  21. София-град;
  22. Софийски окръг;
  23. Старозагорски окръг;
  24. Толбухински окръг;
  25. Търговищки окръг;
  26. Хасковски окръг;
  27. Шуменски окръг (Коларовградски окръг);
  28. Ямболски окръг;

Области 1987-1998[редактиране | edit source]

Административно деление на България 1987-1998
  1. Бургаска област (Бургас, Сливен, Ямбол)
  2. Варненска област (Варна, Добрич, Шумен)
  3. Ловешка област (Габрово, Ловеч, Плевен, Велико Търново)
  4. Област с административен център Монтана/Михайловградска област (Видин, Враца, Монтана)
  5. Пловдивска област (Пазарджик, Пловдив, Смолян)
  6. Разградска област (Разград, Русе, Силистра, Търговище). През 1990 г. е преименувана на Русенска област, а седалището е преместено в гр. Русе
  7. София град (София град)
  8. Софийска област (Благоевград, Кюстендил, Перник, София)
  9. Хасковска област (Кърджали, Стара Загора, Хасково)


Външни препратки[редактиране | edit source]