Административно деление на Османската империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Административното деление на Османската империя е организирано според държавното устройство на страната, основаващо се на военното администриране, но и с участие на цивилното управление. Административното деление на империята не обхваща териториите на различните васални държави, влизащи в състава на страната.

През дългото си съществуване административната система на Османската империя преминава през два основни етапа. Първият се характеризира с първоначалната териториална организация, която се развива и усъвършенства с разрастването на османската държава, а вторият е резултат на продължителни административни реформи, завършили през 1864 година.

Първоначална административна организация[редактиране | edit source]

Първоначалната система на териториална организация датира още от основаването на османската държава, по времето когато тя е част от владенията на селджуците (Uç Beyliği) в Централна Анатолия.

Експанзията на османската държава е осъществявана на базата на вече съществуващата административно-териториална система на селджукските турци, при която наследствените владетели на тези земи носят титлата бей. Тези бейове (местни аристократи), които се подчинят на османските завоеватели, продължават да управляват земите си, но под сюзеренната власт на султана. Постепенно с титлата бей започва да се именуват и новите управители, които султанът назначава на мястото на онези, които не се подчиняват на османските завоеватели.

Първоначално Османската империя е разделена на самостоятелни санджаци и на санджаци, управлявани от синовете на султана. Санджаците са управлявани от санджакбейове — военни управители, които получават "байрак" (знаме) или "санджак" (щандарт) от върховният главнокомандващ султана.

Когато империята се разширява в Европа, идва необходимостта от формиране на нови административни единици от по-високо ниво, които да улеснят управлението на държавата. Така по времето на султан Мурат I (1359-1389) са създадени две бейлербейства/бейлербейлъци (beylerbeylik), на чело на които има бейлербейове. Това са Румелия и Анадола.

След създаването на бейлербействата санджаците стават административни единици от второ ниво, въпреки че някои от тях продължават да имат правомощия от първо ниво — например тези санджаци, които са образувани в новозавоюваните земи и които все още не са присъединени към нито едно от бейлербействата.

Административни единици от първо ниво[редактиране | edit source]

Еялети 1299-1609[редактиране | edit source]

От средата на 14 век та чак до края на 16 век е образуван само още едно бейлербейсто — Караман.

Еялети, изчезнали преди 1609 г.[редактиране | edit source]

  • Абхазия (Abhaz) (1578-?)
  • Ахъска (Ahıska) (около 1603-?) (Ахалцихе)
  • Дагестан (Dağıstan) (1578-?)
  • Туманис (Tumanis) (около 1584-?) (Дманиси)
  • Ганджа (Gence) (около 1588-1604)
  • Гори (Gori) (около 1588-?)
  • Янък (Yanık) (1594-1598), (Дьор)
  • Кахети (Kaheti) (около 1578-?), кахетския цар става наследствен бей
  • Лазистан (Lazistan) (около 1574-?)
  • Лори (Lori) (около 1584-?)
  • Молдова (Boğdan) (до 1595)
  • Нахичеван (Nahçivan) (около 1603)
  • Поти (San'a) (Faş) (1579-?)
  • Сана (Şamahı) (1567-1569)
  • Сигетвар (Sigetvar, Zigetvar) (около 1596), по-късно преименуван на Канижа
  • Шемаха (Şamahı) (около 1583)
  • Ширван (Şirvan) (1578-1604)
  • Тебриз (Tebriz) (1585-1603)
  • Тифлис (Tiflis) (1578-1586) (Тбилиси)
  • Влашко (Eflak) (до 1595.)
  • Ереван (Erivan) (1583-1604)
  • Зебид (Zebid, Zebit) (1567-1569) (Забит)

Еялети от 1609 г.[редактиране | edit source]

Завоеванията на Селим I и Сюлейман I и продължилото разрастване на империята води до необходимостта от ново административно деление в началото на 17 век. Така Османската империя е административно преустроена и вече в края на 17 век бейлербействата наброяват 47, които от този период започват да се наричат еялети.

еялет османско/турско име година на образуване сегашно местоположение забележки
Абисиния Habeş около 1554 г. Саудитска Арабия, Судан, Еритрея включва области от двете страни на Червено море. Наричан е и "Мека и Медина".
Адана آضنه Ażana (Adana) около 1608 г. Турция
Джезаир (Егейски архипелаг) Cezayir около 1533 г. Гърция
Халеп حلب Ḥaleb (Halep) около 1516-1521 г. Сирия, Турция
Джезаир Карп جزاير غرب Cezâyîr-i Ġarb (Cezayir Garp) 1519. Алжир
Анадола Anadolu около 1365 г. Турция
Багдад بغداد Baġdâd (Bağdat) 1535 г. Ирак
Басра بصره Baṣra (Basra) около 1552 г. Ирак, Кувейт
Босна Bosna около 1520 г. Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия, Черна гора
Будин Budin 1541 г. Унгария, Хърватия, Сърбия
Кипър قبرص Ḳıbrıṣ (Kıbrıs) 1571 г. Кипър, Турция от около 1660-1703 и след 1784 е част от вилаета Джезаир (Егейски архипелаг)
Диарбекир دياربكر Diyârbekir (Diyarbakır) 1515 г. Турция, Ирак
Егир اكر Egir (Eğri) 1596 г. Унгария, Словакия
Египет (Мисир) مصر Mıṣır (Mısır) 1517 г. Египет, Израел, Йордания, Саудитска Арабия
Ерзурум Erzurum около 1514-1534 Турция
Ал-Хаса Lahsa около 1579 г. Саудитска Арабия
Кефе Kefe около 1581 г. Украйна, Русия
Канижа Kanije 1600 г. Унгария, Хърватия
Караман Karaman около 1470 г. Турция
Карс Kars 1579 г. Турция, Грузия
Мараш Maraş, Dulkadır около 1522 г. Турция
Мосул Musul към края на 1590 г. Ирак
Рака Rakka към края на 1590 г. Сирия, Турция, Ирак
Румелия Rumeli около 1365 г. България, Гърция, Република Македония, Албания, Сърбия, Черна гора, Турция Заедно с Анадола са първите еялета
Самше Çıldır около 1579 г. Грузия, Турция
Шеризор Şehrizor около 1500 г. Ирак, Иран
Силистра Silistre около 1599 г. България, Румъния, Молдова, Украйна
Шивас Sivas в началото на 15 век Турция
Сирия Şam 1516-1517. Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Йордания, част от Турция и Ирак
Темишвар Tımışvar 1552 г. Румъния, Сърбия, Унгария
Трабзон Trabzon в края на 15 век Турция, Грузия познат и като Требизонд
Триполи Trablus-ı Şam (Trablusşam) около 1570 г. Ливан, Сирия
Триполитания Trablus-ı Garb (Trablusgarp) 1551 г. Либия
Тунис Tunus 1574 г. Тунис
Ван Van 1548 г. Турция
Йемен Yemen 1517-1518, 1539. Йемен, Саудитска Арабия

Източници:

  • Colin Imber. The Ottoman Empire, 1300-1650: The structure of Power. (Houndmills, Basingstoke, Hampshire, UK: Palgrave Macmillan, 2002.)
  • Halil Inalcik. The Ottoman Empire: The Classical Age 1300-1600. Trans. Norman Itzkowitz and Colin Imber. (London: Weidenfeld & Nicolson, 1973.)
  • Donald Edgar Pitcher. An Historical Geography of the Ottoman Empire (Leiden, Netherlands: E.J.Brill,1972.)

Еялети, образувани в периода 1609-1683 г.[редактиране | edit source]

Еялети, образувани в периода 1683-1864 г.[редактиране | edit source]

Административни единици от второ ниво[редактиране | edit source]

Административна реформа от 1864 г.[редактиране | edit source]

Вилаети от 1877 г.[редактиране | edit source]

Вилаети от 1915 г.[редактиране | edit source]

Вилаети от 1918 г.[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]