Административно деление на Сърбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Региони, окръзи и общини: Централна Сърбия - в червено, Войводина - в жълто, Косово - в зелено; окръзи (и Град Белград) с общини и градове (общини) - в нюанси на основните цветове

Административно-териториалното деление на Сърбия е уредено от:

  • постановление на правителството от 29 януари 1992 г. и
  • Закона за териториалната организация, приет от Народната скупщина на 27 декември 2007 г.[1]

Постановлението от 1992 г. регламентира днешните окръзи и приравнената на тях административно-териториална единица Град Белград, а законът от 2007 г. - общините, приравнените на тях административно-териториални единици „градове“ и Град Белград.

Поради въведеното понятие „град“ със значение на административно-териториална единица (приравнена на окръг - за столицата, или на община) за избягване на двусмислие останалите градове са наричани с термина на сръбски: градско насеље („градско населено място“ или „градско селище“).

Автономни области[редактиране | edit source]

В състава на Сърбия са обособени 2 автономни области (края, покраини). (Терминът на сръбски: аутономна покрајина следва да се преведе като „автономен край“, но засега на български преобладава употребата на „автономна област“ - аутономна област, което е използвано само за региона Косово и Метохия до 1963 г.) Те са:

Остатъкът от територията на страната е наричан Централна Сърбия. Понятието е използвано за статистически цели (като название и обхват) до въвеждането на термина „статистически региони“ през 2009 г.

Административни единици[редактиране | edit source]

Административното деление на Сърбия включва следните административно-териториални единици:

  • на окръжно ниво: 29 окръга, 1 град (окръг);
  • на общинско ниво: 150 общини, 23 града (общини);
  • на градско ниво: 33 градски общини.

Общини[редактиране | edit source]

Общината (ср.: општина) е традиционната административно-териториална единица с местно самоуправление. Включва няколко населени места, често има град за общински център. Общината обикновено има население над 10 хил. души. На местни избори се избира общински съвет, който отговаря за управлението на общината. Има свой бюджет.

Градове (общини)[редактиране | edit source]

Градът със статут на община (ср.: град), тук наречен накратко „град (община)“, е административно-териториална единица, създадена и наименувана по подобие на столичния регион (който обаче има статут на окръг). Включва няколко населени места, има град за общински център, който обикновено е и окръжен център. Градът (община) често има население над 100 хил. души. Избира се местен съвет, както в общината. Има кмет (ср.: градоначелник) за разлика от обикновената община, където обаче така наричат неофициално председателя на общинския съвет. (Не бива да бъдат наричани „градски общини“, понеже понятието се използва за съставни части от големи градове.)

Такива са: Град Валево, Град Враня, Град Зайчар, Град Зренянин, Град Крагуевац, Град Кралево, Град Крушевац, Град Лесковац, Град Лозница, Град Ниш, Град Нови пазар, Град Нови Сад, Град Панчево, Град Пожаревац, Град Прищина, Град Смедерево, Град Сомбор, Град Сремска Митровица, Град Суботица, Град Ужице, Град Чачак, Град Шабац, Град Ягодина.

Окръзи[редактиране | edit source]

Окръгът (ср.: округ от 1992; управни округ от 2006 г.) е административно-териториална единица за осъществяване на държавно управление по региони и провеждане на регионална политика. Включва по няколко общини и (обикновено) само 1 град (община) - най-често на окръжния център. В окръга, за разлика от общините и приравнените на тях градове (общини), не се избира местен съвет.

Град (окръг)[редактиране | edit source]

Град със статут на окръг, тук наречен накратко „град (окръг)“, е единствено административно-териториалната единица Град Белград. Включва 17 „градски общини“, всяка с части от Белград и/или и с населени места (градове и села). Столичният регион, за разлика от окръзите (макар че е приравнен на окръг поради голямото си население), има свои местни органи на самоуправление подобно на градовете (общини).

Градски общини[редактиране | edit source]

Градовете със статут на окръг/община могат да се делят на (съставни) градски общини. Такива има в Град Белград (17), Град Нови Сад (2), Град Ниш (5), Град Крагуевац (5), Град Враня (2), Град Пожаревац (2). Наричани са „градски общини“ (ср.: градске општине) понеже обхващат градски зони, а според състава им (с части от основния град и други градове и/или села) могат да бъдат разглеждани като градски, полуградски и др.

Статистически райони в Сърбия

Статистически региони[редактиране | edit source]

Статистическите региони/райони (ср.: статистички региони) на Сърбия според „Номенклатурата за статистически териториални единици“ (NUTS) са обособени с цел статистическо отчитане на териториалните единици съгласно изискванията на Евростат - статистическата агенция на Евросъюза (макар че страната дори не е започнала преговори за присъединяване към ЕС). По-едрите от тях са:

Тези статистически райони не представляват административно-териториални единици.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Закон о територијалној организацији Републике Србије, Службени гласник 129-07, 29. децембар 2007.