Адолф Хитлер

Адолф Хитлер
Президент на Германия (Фюрер)
Мандат
2 август 1934 – 30 април 1945
Предшественик	Паул фон Хинденбург
Наследник	Карл Дьониц
Канцлер на Германия
Мандат
30 януари 1933 – 30 април 1945
Президент	Паул фон Хинденбург (до 1934)
Заместник	Франц фон Папен (Свободен)
Предшественик	Курт фон Шлайхер
Наследник	Йозеф Гьобелс
Роден	20 април 1889 Браунау ам Ин, Австрия
Починал	30 април 1945 (на 56 г.) Берлин, Германия
Националност	~ Австрийски гражданин до 7 април 1925 г. ~ Немски гражданин след 1932 г.
Погребан в	близост до НКВР
Полит. партия	NSDAP (1921–1945)
Друга полит. партия	DAP (1920–1921)
Родства	Алоис Хитлер (баща) Клара Хитлер (майка)
Съпруг(а)	Ева Браун (женитба на 29 април 1945)
Седалище	Бергхоф, Фюрербункер
Религия	Римокатолик
Професия	Войник Художник Автор Политик
Подпис
Военна служба
Преданост	Германска империя
Род войски	Райхсхер
Години на служба	1914–1918 г.
Военно звание	Ефрейтор
Войсково поделение	Полк „Лист“
Войни/битки	Първа световна война
Отличия	Железен кръст Значка за раняване
Портал    Втора световна война

Адолф Хитлер (на немски: Adolf Hitler) е политик, канцлер на Германия от 1933 и фюрер и райхсканцлер от 1934 до смъртта си; лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия.

Хитлер е ветеран от Първата световна война и е награден с военни отличия. След това ръководи партията на националсоциалистите във Ваймарска Германия. След като прави неуспешен опит за преврат и прекарва по-малко от година в затвора, Хитлер получава подкрепа за своята националистическа, антисемитска и антикомунистическа реторика. Националсоциалистите екзекутират много от своите опоненти, преструктурират държавната икономика, модернизират войската и установяват тоталитарна националсоциалистическа диктатура. Във външната политика Хитлер се стреми към завладяването на Lebensraum - Жизнено пространство.

След инвазията в Полша на силите на Вермахта (Септември 1939), Великобритания и Франция обявяват война на Германия, което води до избухването на Втора световна война в Европа. Страните от Оста окупират по-голямата част от континентална Европа, както и части от Азия и Африка, преди да понесат военно поражение от Антихитлеристката коалиция. Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун. След по-малко от 24 часа двамата се самоубиват във фюрербункера.

Ранни години

Произход

Семейството на Хитлер произхожда от областта Валдфиртел в северната част на Австрия. Неговият баща, Алоис Хитлер, е незаконнороден и до тридесет и деветата си година носи фамилията на майка си, Шикългрубер (фонетично коректна транслитерация: „Шиклгрубер“). В свидетелството му за раждане не е посочен баща, което предизвиква спорове за произхода му. През 30-те години Уилям Патрик Хитлер, племенник на Адолф Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му. По този повод Ханс Франк, виден юрист от Националсоциалистическата партия, провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които майката на Алоис Хитлер е работила като прислужница при еврейско семейство в Грац, и деветнадесетгодишен член на семейството, Леополд Франкенбергер, е неговият баща. Тази хипотеза не се потвърждава от други доказателства, освен твърденията на Ханс Франк, а и самият Франк е заявявал, че чистият арийски произход на Адолф Хитлер е очевиден. Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50-те години, но през 90-те са поставени под сериозни съмнения от много историци. Британският историк Иън Кършоу отхвърля теорията като клевета, съчинена от противници на Хитлер, и отбелязва, че евреите са изселени от Грац през 15 век и заселването им в града е разрешено отново едва след раждането на Алоис Хитлер. През 2010 г. обаче излиза генетично изследване, което отново подхранва съмнението за еврейска връзка в потеклото на Фюрера.

Родословие на Хитлер

През 1876 година Алоис приема фамилното име на своя доведен баща Йохан Георг Хидлер. Името се изписва като Hiedler, Hüttler, Huettler или Hitler, като последната форма вероятно е фиксирана в документите от някой чиновник.

Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че Адолф Хитлер е резултат от пряко кръвосмешение. Според нея дядо на Адолф е Йохан Непомук Хидлер (1807—1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.

Майка: Клара Пьолцл (1860–1907)

След смъртта на заможния Непомук Хидлер на (17 септември 1888) бащата на Адолф Алоис изненадващо се замогва. На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията Хитлер.

Майката на Адолф Хитлер, Клара Пьолцл (1860 — 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (? — 1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца — Алоис младши (1882 — 1956) и Ангела (1883 — 1949). Но за да се осъществи брака, той трябва да изгони Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.

Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от дифтерит.

Детство

Адолф Хитлер като бебе

Адолф Хитлер като дете през 1900 г. (в центъра)

На 20 април 1889 година, късно следобед в Браунау на Ин (в тогавашна Австро-Унгария), на митническия инспектор Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син, когото два дни по-късно (на втория ден от Великден) кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. През 1892 година те се преместват на Капуцинерщрасе №5 в Пасау, Германия. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент, който запазва до края на живота си. През 1894 година семейството отново се мести в Леондинг, близо до Линц, а през юни 1895 година Алоис Хитлер се оттегля в малко имение край Ламбах, където се заема със земеделие и пчеларство. По това време малкият Адолф Хитлер ходи на училище в близкото село Фишълхам. Той е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и, по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за Френско-пруската война сред вещите на баща си. В „Моята борба“ той пише: „Не след дълго великият исторически сблъсък се превърна в моето най-голямо духовно преживяване. Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или, по този начин, с военната служба.“

Земеделското начинание на Алоис Хитлер се проваля и през 1897 година семейството се премества в Ламбах. Там Адолф Хитлер учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от 11 век. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи свастики. През 1898 година Алоис Хитлер отново премества семейството си в Леондинг, където се установява трайно. По-малкият брат на Адолф, Едмунд Хитлер, умира от дребна шарка на 2 февруари 1900 година. Това събитие се отразява силно на Адолф Хитлер, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.

Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него, и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата. Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 година баща му го изпраща в техническо училище в Линц. Според разказа на самия Адолф Хитлер в „Моята борба“, той умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Тъй като Алоис не се поддава, той става все по враждебно настроен към него.

Младият Хитлер отрано се увлича по германския национализъм, като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на Хабсбургската монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят германския химн, вместо австро-унгарския.

След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 година поведението на Адолф Хитлер в училището става още по-лошо и той е изгонен. На 22 май 1904 година получава първото си причастие в католическата катедрала на Линц. През 1904 година се записва в реалната гимназия в Щайр. След като завършва втората година там, по време на бурна пиянска нощ с приятели Хитлер скъсва свидетелството си и го използва като тоалетна хартия. След като училищното ръководство научава за това, той е изключен и повече не се връща в училище.

Младежки години във Виена и Мюнхен

Портрет на Хитлер от 1923 г.

След 1905 година Хитлер води бохемски живот в столицата Виена, като се издържа от сирашката си пенсия и помощ от майка си. На два пъти, през 1907 и 1908 година, не успява да влезе във Виенската академия на изкуствата с аргумента, че не е подходящ за живописта и е по-добре да се заеме с архитектура. Самият той изглежда има желание да последва този съвет и пише в своите мемоари:

След няколко дни самият аз се убедих, че един ден трябва да стана архитект. Това със сигурност беше невероятно труден път, тъй като образованието в реалната гимназия, което бях изоставил напук, беше болезнено необходимо. Не можеше да се учи архитектура в Академията, без да си завършил строително техническо училище, а там се изискваше гимназиална диплома. А аз нямах нито едно от двете. Реализирането на моята артистична мечта изглеждаше физически невъзможно.

На 21 декември 1907 година майката Хитлер умира от рак на гърдата на 47-годишна възраст. С решение на съда в Линц сирашката му пенсия е дадена на сестра му Паула. Той се опитва да се издържа сам във Виена, като копира сцени от пощенски картички и ги продава на туристи и търговци. След като за втори път не е приет в Академията, положението му още повече се влошава. През 1909 година живее в приют за бездомни, а през 1910 година се установява в дом за бедни на Мелдемансщрасе. По това време получава малко наследство от своя леля.

По-късно Хитлер твърди, че за пръв път става антисемит по време на престоя си във Виена, където има голяма еврейска общност, включваща и ортодоксални евреи, избягали от антисемитските погроми в Русия. В същото време, според приятелят му от детството Август Кубицек, той е „завършен антисемит“ още преди да напусне Линц. Виена по това време е средище на консервативни религиозни предубеждения и расизъм. Там работят и живеят известни антисемити, като идеологът Ланц фон Либенфелс, основателят на Християнсоциалната партия и кмет на града Карл Люгер, композиторът Рихард Вагнер и националистът Георг Ритер фон Шьонерер.

В „Моята борба“ Хитлер твърди, че преходът му от противник на антисемитизма по религиозни причини до негов привърженик по расови причини е предизвикан от срещата с ортодоксален евреин:

В Линц имаше много малко евреи. През вековете евреите, които живееха там, се бяха европеизирали на външен вид и толкова приличаха на останалите човешки същества, че аз дори ги смятах за германци. Причината, поради която тогава не усещах абсурдността на тази илюзия, беше, че единственият външен белег, който според мен ги отличаваше от нас, беше практикуването на тяхната чужда религия. Тъй като смятах, че те са преследвани, заради вярата им, неодобрението ми към забележките, отправяни към тях, прерастваше почти в чувство на отвращение. Аз ни най-малко не подозирах, че може да съществува такова нещо, като систематичен антисемитизъм.

Веднъж, преминавайки през вътрешния град, внезапно попаднах на явление в дълъг кафтан и с черни странични плитки. Първата ми мисъл беше: Това евреин ли е? Те определено нямаха този вид в Линц. Скрито и предпазливо огледах внимателно мъжа, но колкото повече се взирах в особеното изражение и го изучавах черта по черта, толкова повече в ума ми сам се оформяше въпроса: Това германец ли е?

Ако този разказ е истински, Хитлер явно не действа, според новите си възгледи. Той често гостува на вечеря у известни евреи и работи добре с еврейските търговци, които се опитват да продават рисунките му.

Хитлер твърди, че евреите са врагове на арийската раса, и ги смята за отговорни за кризата в Австро-Унгария. Освен това той смята някои разклонения на социализма и болшевизма, много от водачите на които са евреи, за еврейски движения, свързвайки антисемитизма с антимарксизма. По-късно, обвинявайки Революцията за поражението на Германия в Първата световна война, той обявява евреите също за виновници за срива на Германската империя и последвалите стопански проблеми. Наблюдавайки някои бурни сцени в парламента на многонационалната Австро-Унгария, той стига до извода, че демократичната парламентарна система е неефективна.

Адолф Хитлер като войник по време на Първата световна война (1914–1918)

През май 1913 година Адолф Хитлер получава последната част от наследството от баща си и се премества в Мюнхен. Там той продължава да се интересува от архитектура и, по собствените му думи, от книгите на британския антисемит Хюстън Стюарт Чембърлейн. Преместването в Мюнхен му помага да избегне за известно време военната служба в Австрия, но в крайна сметка е арестуван и екстрадиран. След медицински преглед е обявен за негоден за военна служба и му е разрешено да се върне в Мюнхен. След влизането на Германия в Първата световна война през август 1914 година, Хитлер пише молба до краля на Бавария Лудвиг III да бъде записан като доброволец и постъпва в армията, въпреки че не е германски гражданин.

Участие в Първата световна война

Адолф Хитлер (седнал, вляво) по време на Първата световна война

По време на Първата световна война Адолф Хитлер служи на Западния фронт във Франция и Белгия в състава на 16-ти Баварски резервен полк, наричан също Полк „Лист“ по името на първия си командир, като до края на войната достига звание ефрейтор. На фронта той изпълнява опасни задачи и често е изложен на неприятелския огън. Взима участие в някои от най-тежките сражения на Западния фронт, сред които битките при Ипер, Сома, Арас и Пасхендале. През октомври 1914 година при Ипер загиват около 40 хиляди души, като в ротата на Хитлер от 250 души оцеляват 42. Според неговия биограф Джон Кийган, това преживяване прави Хитлер необщителен и резервиран през остатъка от войната.

Хитлер на служба в Германската армия през 1914 г.
(седнал в дясно)

Адолф Хитлер е награждаван два пъти за проявена храброст — с Железен кръст втора степен през 1914 година и с Железен кръст първа степен през 1918 година, чест, рядко оказвана на ефрейтор. Въпреки това той така и не е повишен в подофицер, тъй като в щаба на полка смятат, че му липсват лидерски качества, а според някои изследователи — защото не е германски гражданин. Задълженията на Хитлер в щаба на полка му дават възможност да продължи заниманията си с рисуване — публикува рисунки и схеми с инструкции в местен военен вестник. През 1916 година, по време на Битката при Сома, е ранен или в слабините, или в лявото бедро, но през март 1917 година се връща на фронта. По-късно през същата година получава Значка за раняване.

На 15 октомври 1918 година Адолф Хитлер е приет в полева болница, временно ослепен от нападение с иприт. Според по-късните му твърдения именно тогава той се убеждава, че целта на живота му е да „спаси Германия“. Хитлер от младежките си години се възхищава от Германия, а по време на войната се превръща в пламенен германски патриот, въпреки че получава германско гражданство едва през 1932 година. Той смята войната за „най-великото от всички преживявания“ и по късно получава похвали за смелостта си от командвали го офицери. Капитулацията на Германия през ноември 1918 година, когато германските войски все още контролират чужда територия, го шокира. Както много други германски националисти, Хитлер смята, че армията, „непобедена на бойното поле“, е прободена с нож в гърба от политическите лидери и марксистите в тила.

Версайският договор, сложил край на Първата световна война, лишава Германия от значителни територии, демилитаризира Райнланд и налага на страната тежки икономически санкции. В Германия договорът, и особено неговият член 231, хвърлящ цялата вина за войната върху Германия, е разглеждан като крайно унизителен и несправедлив. Тези настроения по-късно оказват голямо влияние върху политическия възход на Хитлер.

Между световните войни

Създаване на нацистката партия

Нюрнбергска конвенция, септември 1934 г.

В деня на Потсдам, с Хинденбург

Хитлер през 1933 г.

На 16 септември 1918 г. Адолф Хитлер се включва в малка, ограничена на територията на Мюнхен партия ( Германска Работническа Партия ) и само две години по-късно успява да стане неин лидер.

Напускайки армията Хитлер решава изцяло да се отдаде на политиката. В програмата си обявена на 24 февруари 1920 г., той включва идеите си оформени още през престоя му във Виена: антисемитизъм, силен национализъм, идея за арийско расово господство и т.н. Неговите идеи биват възприет много добре с оглед на кризата и недоволството на народа. Друга жизненоважна идея, която предложил била знака на партията да бъде свастика (пречупения кръст), а за поздрав да се използва израза “Heil!”.

Години по-късно през 1924 г., след като опита им да завземат властта със сила е неуспешен, партията се разпада, а Хитлер прекарва девет месеца в затвора за държавна измяна. Там той преосмисля грешките и започва написването на книгата си “Моята борба”. След като е амнистиран той се залавя с реорганизирането на партията.

Реорганизиране на партията

Пропагандната дейност на партията е насочена към низшите класи на обществото, които понасят тежки удари от икономическата депресия. Настойчивостта на Хитлер този път е движението да се придържа към легалните средства за борба за властта (която дори му донася прякора Адолф Легалния), което да му спечели престиж в редиците на милитаристите, националистите и традиционалистите. Комбинацията от проницателност по отношение на психологията на масите и готовността да работи заедно с десните консерватори е важен фактор за Хитлер по пътя му към абсолютната политическа власт. Той бързо възстановява и значително засилва позициите си, загубени след безплодния Бирен пуч.

На път към властта

От 1930 г. Хитлер е безспорният лидер на нацисткото движение. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на Райнланд, които виждат в лицето на Хитлер единствения си защитник пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. Освен това NSDAP получава и нарастваща подкрепа от стабилните буржоазни елементи както и от недоволните работници, на които Хитлер обещава закрила и освобождение от "Грабещите ги еврейски финансисти".

За да успее да вземе властта по мирен път, Хитлер трябвало първо да отслаби позициите на комунистите. Когато на 27 февруари 1933 г. сградата на Райхстага е подпалена вината веднага била прехвърлена на комунистите, а доверието на народа в тях значително отслабнало. От 5 март същата година Фашистите си спечелват и изборите с 52% мнозинство. След този успех за кратък срок от време всички други партии са забранени, а търговските обединения са разпуснати, профсъюзите също. По този начин Хитлер полага основите на своя терор, и всеки, който говорил против режима му бива арестуван или убиван. Не се колебае дори да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, закона, образователната система и религията започнали да работят за Националсоциализма.

Канцлер и държавен глава

Хитлер на парад на СА в Нюрнберг, 1935 г.

От същата година Хитлер става фюрер и канцлер на Третия Райх, и уверен в пълната си власт той започва кампания по възстановяване на силите на Германия. След идването му на власт той променил поздрава "Heil!" на "Heil Hitler!", който станал задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а "Horst Wessel Lied" официален химн. Първата му задача бива превъоръжаването на страната, което той в началото прави тайно, а по-късно и открито започва да нарушава решенията на Версайския договор за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката значително се подобрява.

В началните дни външната му политика на пръв поглед е миролюбива. Той сключва конкордат с Ватикана през същата година и договор за ненападение на Полша през 1934 г. Целта на тази политика е да прикрие агресивните му намерения. През 1933 г. той оттегля Германия от Обществото на народите. Това е и първия признак за военните амбиции на Хитлер.

През лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като Мусолини изпраща войници на границата да запазят незавсимостта й. От 16 март 1935 г. влиза в сила законът за изграждането на немския Вермахт, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата военна служба. В директно противопоставяне с Версайския договор Германия започва изграждането на армия от 550 000 души, след новината Великите сили само кротко протестират.

Година по-късно на 7 март фюрерът денонсирал и договора от Локарно (подписан през 1925 г. между Германия, Франция, Белгия, Великобритания и Италия), регламентиращ границите между първите три страни след Първата световна война и изпратил войски в демилитаризираната зона на Рейнската област.

Начало на териториалните експанзии

Виена посреща 8-ма армия на Вермахта - 12 март 1938 г.

Хитлер влиза в Судетенланд през октомври 1938 г. според Мюнхенското споразумение.

През юли 1936 г., когато избухнала Гражданската война в Испания, Хитлер подкрепил генерал Франциско Франко и испанските фашисти. Фюрерът изпратил своето Луфтвафе (изградено от Херман Гьоринг) на генерална репетиция преди Втората световна война. От 25 октомври на същата година е сключен и пактът Рим-Берлин между Германия и Италия с антиболшевики цели. В този договор Хитлер вижда 115 милиона души готови да завземат нужното им "жизнено пространство". Факт става и Антикоминтерновски пакт между Райха и Япония.

В този период икономическата страгетия се преориентира към Автаркия, тоест икономическа политика на страната насочена към самозадоволяване в рамките на страната. Това се постига чрез налагане на високи вносни мита, валутни ограничения и създаване на неблагоприятни условие за чуждия капитал. Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир.

Сам казва, че колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея.

През януари 1937 г. Фюрера удължава извънредните си пълномощия с още четири години. В края на годината политиката му на експанзия е в пълна готовност. На 5 ноември същата година се състоя и така наречената Хосбахска конференция. На нея пред военните си лидери Хитлер заявява, че смята да разреши проблема с "жизненото пространство" на Германия "не по-късно от 1943-1945 г.".

Прилагайки различни хитрини, той успява да се раздели с двама души от Върховното командване, фелдмаршал Вернер фон Бломберг и генерал-полковник Вернер Фрайхер фон Фрич (криза Бломберг-Фрич). И двамата са присъствали на споменатата конференция, в която са изразили недоволство от агресивната политика на Хитлер.

На 13 март 1938 г. Фюрерът присъединява Австрия, след като успява да създаде изкуствена криза в австро-германските отношения, и изпраща войските си там. Този акт е останал в историята като аншлус. С референдума, ръководен от нацистите 99,95% одобряват аншлуса.

Хитлер споделя:

"Това е най-гордият час в живота ми."

Третия райх през 1939 година. Синият цвят обозначава "Стария Райх"; светлосин цвят след протектората в Бохемия и Моравия.

Този акт поставя и началото на нацистката експанзия в Европа. По-късно през същата година идва и най-голямото изпитание за политиката на Хитлер. Той подхваща кампания за включването на Судетската област с германско население от Чехословакия в Германия. Това е атака срещу суверена държава, чиято независимост е гарантирана от Западните сили и по съюзни отношения от Съветския съюз. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските германци, че няма да ги пренебрегне. Кризата на Чехословакия е разрешена в полза на Германия. На 1 октомври германски войски навлизат в Судетската област. Тези безкръвни победи издигат значително авторитета на фюрера сред германците. За по-малко от година той успява да включи в Райха население от 10 милиона души. След всяка от тези победи Фюрерът твърди, че няма повече териториални претенции. Някогашният авантюрист от Виена става най-силния диктатор в Европа от времето на Наполеон. Народът му гледа на него като на ненадминат държавник, по-велик дори от Бисмарк, а западните дипломати се страхуват от агресивността му.

На 15 март 1939 той навлиза в територията на Чехия, а на 23 март Вермахтът атакува и Мемелската област. Следващите претенции на Райха са към Полския коридор и Данциг, загубени от Версайския договор. Полша апелира за помощ към Западните сили, който гарантират подкрепата си. В отговор на това Хитлер започва преговори с най-големия си враг, Болшевишка Русия. Тази постъпка от политиката си, той оправдава с обещанието си от "Mein Kampf", че никога повече няма да води война на два фронта. На 23 август същата година в Москва министрите Рибентроп и Молотов подписват пакт за ненападение с таен допълнителен протокол за подялбата на Полша. Това е отговор на Сталин към западните политици, които той подозира, че умишлено насочват Хитлер на изток. Ужасен министър-председателя на Великобритания обявява че няма да се поколебае да изпълни поетите задължения към Полша. Разгневеният Фюрер не отговаря на тези думи, но в частен кръг казва:

"Аз съм на 50 години и предпочитам война сега, отколкото когато съм на 53 или на 60."

По времето на Втората световна война

Хитлер във Финландия за 75-ия рожден ден на Карл Густав Манерхейм, юни 1942

Посещението на фюрера в окупирана Полша, 1939 г.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, с което започва Втората световна война. Хитлер и Сталин си поделят територията на Полша въз основа на протокола Молотов-Рибентроп. Въпреки съпротивата на западните Съюзници, за няколко месеца през 1940 г. хитлеристките войски окупират Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция. През пролетта на 1941 г. експанзията продължава в Югославия и Гърция. На 22 юни Хитлер напада СССР в нарушение на пакта за ненападение, сключен със Сталин по-малко от две години по-рано.

Тази инвазия под кодовото име операция Барбароса първоначално постига големи успехи, като завзема обширни територии, включвайки Балтийските републики, Беларус и Украйна в това число и унищожаването на много руски сили. Над 2 милиона руси са пленени или се предават. Поради липсата на ресурси, студената зима и оказаната яростна съпротива германското настъпление спира до Москва (виж Битка при Москва), неуспявайки да достигне до бърз триумф над Съветския съюз, както се надява Хитлер. През декември 1941 г., след нападението срещу Пърл Харбър, САЩ влизат във войната на страната на Съюзниците и променят баланса на силите. През януари 1942 г. по заповед на Хитлер се провежда конференцията във Ванзее край Берлин, на която се планира окончателното решение на еврейския въпрос. В изпълнение на решенията започва строителството на лагери на смъртта основно на територията на Полша.

През февруари 1943 г. германските войски губят битката при Сталинград, с което ходът на войната се обръща. През юли Германия опитва последната си голяма офанзива при Курск (операция Цитадела), но не успява да пробие съветската защита и оттогава линията на фронта върви само на Запад до края на войната в Европа.

Покушения над Хитлер

Разрушената зала след взрива във Вълчата бърлога през 1944 г.

Пощенска марка със снимката на Хитлер

Първия неуспешен опит за покушение над фюрера бил направен на 8 ноември 1938 г. в мюнхенската бирария Бюргербройкелер, където всяка година се събирали ветераните от Националсоциалистическата германска работническа партия. Дърводелецът Йоан Гьорг Елзер монтирал самоделно взривно устройство с механизиран часовник в колоната, която била поставена в предната част на трибуната за Хитлеровата реч. След последвалия взрив 8 души били убити, а други 63 били ранени. Въпреки тези последици Хитлер не е сред жертвите. Фюрера съкратил времето за поздрава към тълпата и излязъл от залата 7 минути, преди да последва мощната експлозия, която разрушила залата. През вечерта на същия ден Елзер бива задържан на швейцарската граница и след няколко разпита признава всичко. Като "специален затворник" той е затворен в концлагера Захсенхаузен, но по-късно е прехвърлен в Дахау. От 9 април 1945 година, когато съюзниците са в близост до лагера по нареждане на Хайнрих Химлер (Райхсфюрер и шеф на Гестапо) Елзер е разстрелян.

През 1944 г. бил организиран и последният атентат срещу фюрера, който също бил неуспешен. Хитлер останал жив и в този опит за свалянето му от власт. След опита за покушение, той не могъл да стои дълго на крака.

Веднага след атентата той издал наредба на все още подчинените му да хванат заговорниците и да ги подложат на унизителни мъчения, като едновремо да заснемат филм. След това той лично гледал филма с безскрупулните мъчения.

Смърт

Новината за смъртта на Хитлер, май 1945 година.

Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г. в своя бункер в обкръжения от съветската армия Берлин заедно със съпругата си Ева Браун.

Последици за Германия от политиката на Адолф Хитлер

Предизвиканото от късогледета политика на победилите в Първата световна война Великобритания и Франция дълбоко негодувание у победените народи, съчетано с глобалния икономически крах след Голямата депресия и загубата на доверие към политическите партии, в Германия е оглавено от националсоциалистите водени от А. Хитлер.

Той бързо печели подкрепа в страната с овладяване на инфлацията и намаляване на безработицата, въвеждане с трудовото законодателство от 10-ти март 1934 г. на платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците, нормиран трудов ден и 40 часова работна седмица, с изграждането на аутобаните, с държавни и социални проекти и строежи, възраждането на армията и безкръвното обединение с Австрия и присъединяване на Судетите. Друг външнополитечески успех е Пакта с СССР в 1939 г. който окончателно възвръща позицията на страната като световна велика сила.

Всичко това обаче А. Хитлер успява бързо да проиграе, да доведе германският народ и държава до ръба на унищожението и да го тласне, заедно с другите европейски народи, в такава кървава катастрофа, каквато никога дотогава не се е случвала.

След 1933 г. нацисткият режим избива между 500 000 и 750 000 немски граждани. Във войната германците дават убити към 3,5 милиона военни чинове, жертвите сред цивилното население до 9.V.1945 г. надхвърлят 1,56 милиона, в съветски и съюзнически плен загиват още 3,342 милиона. Общо най-малко 9 232 000, т.е. минимум 13,5% от немците, губят живота си като пряк резултат от политиката на А. Хитлер. Безследно изчезналите, тежко ранени и останали инвалиди доживот са няколко пъти повече. Нацията де факто физически е полуизтребена, а икономически и морално унищожена напълно.

Следвоенната разруха, глад, мизерия, преселението и жертвите от загубените земи ликвидират още една част от немската нация. Страната е напълно разрушена, оцелелите промишлени и много културни ценности са изнесени от победителите. Години наред немският народ, въпрек и първоначалния си недоимък, изплаща милиарди марки репарации. На немска територия са настанени за десетилетия чужди окупационни войски. Окупираната страна за 55 г. е разкъсана на две конфронтиращи се германски държави - ГДР доминирана от СССР и ГФР доминирана от запада, Австрия е отделена, Източна Прусия е анексирана от СССР, Чехия си връща Судетите, Полша получава не само Гданск, но и цялата територия от предвоенната си граница до река Одер. Европа става второстепенен глобален играч, а САЩ и СССР фактически си поделят света. Ционизмът е във възход. Комунизмът установява господството си от Адриатика и Берлин до Далечният Изток. Германската нация е натоварена и с моралната отговорност за всички ужаси на войната.

Един популярен черен анектдот от 1945 г. гласи: " Хитлер се явява на доклад пред Чълчил: г-н Примиер докладвам, че поставената задача е успешно и напълно изпълнена. Германия е тотално и окончателно унищожена, аз осигурих на немците, колкото останаха, тежък живот, ако не за векове, поне за десетилетия напред."

Вижте още

• Зала на народа
• Бенито Мусолини
• Йозеф Гьобелс
• Националсоциализъм
• Бергхоф
• Wolfsschanze
• Верволф (бункер)

Външни препратки

• ((en)) Снимки на Адолф Хитлер
• ((en)) „Младият Хитлер, когото познавах“ в archive.org
• ((de)) Реч от 1932, Германски исторически музей, Берлин
• ((de)) Реч от 10 февруари 1933 г. с превод на английски език
• ((de)) Политически завет, 1945
• ((en)) Исторически музей Хитлер
• Картини рисувани от Хитлер

• Bullock, A. Hitler: A Study in Tyranny. Penguin Books, 1962. ISBN 0140135642.
• Hamann, Brigitte и др. Hitler's Vienna. A dictator's apprenticeship. Oxford University Press, 1999. ISBN 0385420536.
• Hitler, Adolf. Mein Kampf. Mariner Books, 1998. ISBN 0395925037.
• Payne, Robert. The Life and Death of Adolf Hitler. New York, Hippocrene Books, 1990. ISBN 0880294027.
• Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich. Simon & Schuster, 1990. ISBN 0-671-72868-7.
• Toland, John. Adolf Hitler: The Definitive Biography. Doubleday, 1991. ISBN 0385420536.

Литература

• Прайс, У. Познавам тези диктатори. С., 1992.
• Сиуърд, Д. Наполеон и Хитлер. С., 1992.
• Мазер, В. Адолф Хитлер. С., 1995.
• Ланге-Айхбаум, В., В. Курт. Гении, лудост и слава. Политици и пълководци. Т. 1. С., 2001, 236-261.
• Давид, К. Хитлер и нацизмът. С., 2001.
• Хафнер, С. Бележки за Хитлер. С., 2003.
• Хитлер какъвто го познавах. За първи път в света от архивите на КГБ свидетелстват Гьобелс, Болман, Химлер. Съст. Оксана Дворниченко. С., 2005 (Строго поверително).
• Еберле, Х., М. Ул. Досието "Хитлер". С., 2005.
• Первушин, Антон. Окултният Хитлер. С., Бард, 2006, 448 с.
• Сеченовски, В. Третият Райх и Знакът на Антихриста. Свещеният Граал на Адолф Хитлер. С., 2006.
• Миш, Р. Аз бях лична охрана на Хитлер 1940-1945. С., 2007.
• Шрьодер, Кр. 12 години близо до Хитлер 1933-1945. С., 2007.
• Гинев, M. Кой кой е в Третия Райх. С., 2007.
• Левис, Д. Човекът, който създаде Хитлер. С., 2008.
• Бевин, А. Десетте фатални грешки на Хитлер. Фюрерът би могъл да спечели Втората световна война. С., 2009.
• фон Лорингхофен, Б. Фр. В бункера на Хитлер: 23 юли - 29 април 1945. С., 2009.