Адолф фон Арним-Боиценбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адолф фон Арним-Боиценбург
Адолф фон Арним-Боиценбург
Мандат
19 март – 29 март 1848 г.
Наследник Готфрид Лудолф Кампхаузен
Роден 10 април 1803
Берлин, Прусия
Починал 8 януари 1862 г. (на 58 г.)
Бранденбург, Прусия
Националност Германец
Родства Фридрих фон Анрим-Боиценбург (баща)
Университет Гьотингенски университет
Професия Юрист
Политик

Адолф Хайнрих Граф[1] Арним-Боиценбург (на немски: Adolf Heinrich von Arnim-Boitzenburg; 1803–1868) е пруски юрист, политик и първи министър-председател на Прусия.

Биография[редактиране | edit source]

Адолф Хайнрих фон Арним-Боиценбург е роден на 10 април 1803 г. в Берлин, Прусия, в семейството на граф Фридрих Вилхелм фон Анрим-Боиценбург (Friedrich Wilhelm von Arnim-Boitzenburg).

След раздялата на наследственото имучество той получава най-голям дял от завещанието. След това се записва в Гьотингенския университет, където следва право, и след дипломирането си постъпва като юрист в Държавната служба.

През 1833 г. заема поста, президент на Щралзундското правителство като и на Ахен и Мерзебург, след това. От 1840 г. е назначен за началник-президент на Познанската провинция.

С идването на 1837 г. фон Арним става член на Държавния съвет, а през 1842 г. заменил фон Рохов в Министерството на вътрешните работи. След като отменил полицейско-шпионската система, той се популяризирал сред народа си, но за кратко време дължащо се на дейностите на пресата и изгонването на Баденските депутати, Гекер и Ицщайн (1845).

От 1847 г. в съединена лантага той си спечелва уважение, благодарение на неговата красноречивост, като се старае да придаде на правителството либерална посока. След Мартенската револуция обаче по премахването на Боделшвинга, царят му връчил управлението на министерството, но през март той подал оставка след несъгласието по политиката водена от братовчед му, Барон Александер фон Арним, който бил в това врем назначен за министър на външните работи.

Избран за член на Германската национална система по-късно, той напълно се отказал от правомощията на политик, като се застъпил за интересите на благородството на земята участващ в заседанията на Юнкерския парламент. В началото на 1849 г. дори е член на Долната камара, принадлежаща към крайно дясната политическа партия, като се присъединил към желанието на либералните бюрократи в Конституционните заседания. В тази посока, той е действал още през първите си година на служба в Горната камара, на която става наследствен член през 1854 г.

През 1858 г. едва след падането на Мантойфел, Арним се склонил към феодалната реакция, и благодарение на влиянието си в Горната камара не се съгласил относно усилващата конституция. От 1862 до 1866 г. да оправдае поведението си, той публикувал книгата Das Recht des Herrenhauses bei Festsetzung des Staatshaushalts (Берлин 1862 г.)

В последните си години на живот, Анрим се отегля от политическата сцена, като умира на 8 януари 1868 г. в имението си Бойценбурге.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Що се отнася до личните имена: Конт е титла, превеждена като Граф, но не и като първо бащинско име. Женската форма на Конт е графиния
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арним-Бойценбург, Адольф Генрих фон“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.