Адолф II фон Анхалт-Кьотен
| Адолф II фон Анхалт-Кьотен Adolf II. von Anhalt-Köthen | |
| епископ на Мерзебург | |
| Роден |
16 октомври 1458 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1514 - 1526 |
| Други титли | княз на Анхалт-Кьотен (1475 – 1508) |
| Семейство | |
| Баща | Адолф I |
Адолф II фон Анхалт-Кьотен (на немски: Adolf von Anhalt-Köthen; * 16 октомври 1458, Кьотен; † 24 март 1526, Мерзебург) от род Аскани, (Цербстката линия) е княз на Анхалт-Кьотен (1475 – 1508), католически епископ на Мерзебург от 1514 до 1526 г. и противник на Мартин Лутер.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на княз Адолф I фон Анхалт († 1473) и съпругата му Кордула фон Линдов-Рупин († 1 юни 1508), дъщеря на Албрехт III, граф на Линдов-Рупин.[2] По-големият му брат е княз Магнус (1455 – 1524), с когото управлява княжеството заедно с братовчедите им Филип (1468 – 1500), син на чичо му Албрехт VI, и с Валдемар VI (1450 – 1508), най-възрастният син на княз Георг I от Анхалт-Цербст.
През 1471 г. започва да следва в унверситета в Лайпциг и става негов ректор през 1475 г. През 1490 г. е ръкоположен за свещеник и през 1508 г. се отказва от княжеството Анхалт-Кьотен.
През 1514 г. Адолф става епископ на Мерзебург, наследник на епископ Тило фон Трота († 5 март 1514). Той заповядва изгарянето на книгите на Мартин Лутер през 1520 и през 1522 г., забранява четенето на преводите му на Библията. На 3 май 1525 г. заради протестантските неспокойствия той трябва да бяга в Лайпциг.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Wilhelm Bautz: Adolf, Fürst von Anhalt-Zerbst. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 40.
- Rochus von Liliencron: Adolf, Fürst von Anhalt (Zerbster Linie). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 120.