Адриано Челентано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Адриано.

Адриано Челентано
Adriano Celentano crop.jpg
Информация
Рождено име Адриано Челентано
Роден 6 януари 1938 г.  (на 76 г.)
Flag of Italy.svg Милано, Италия
Стил поп, рок
Инструменти вокали, китара
Активни години 1957 - настояще
Музикален издател Jolly, Clan Celentano
Уебсайт Официална страница
Адриано Челентано в Общомедия

Адриано Челентано (на италиански: Adriano Celentano) е италиански певец, киноактьор и кинорежисьор, роден на 6 януари 1938 г. в Милано.

Биография[редактиране | edit source]

Ражда се в Милано на улица Глук, 14, за която по-късно пише песента Il ragazzo della via Gluck ("Момчето от улица Глук"). Родителите му са от Фоджа, в Апулия, но отиват на север, за да си намерят работа.

Негови влияния от младостта са Елвис Пресли и рок революцията от 50-те, както и актьорът Джери Лий Луис. Популярността му се проточва близо 50 години, като продава записите си в милионен тираж и участва в множество ТВ предавания и филми. По отношение на второто, той съчинява комедиен жанр, с характерната си походка и израженията си на лицето. Затова е наричан в родината си Ластика (Il molleggiato), за неговия начин на танцуване. Жизнеността му и неговата спонтанна радост превръщат Челентано във важен тълкувател, тъй като комбинира песните с положението си на шоумен, често наподобяващ Джери Лий Луис.

Повечето от филмите му имат търговски успех; през 70-те и част от 80-те той е известен като краля на италианските нискобюджетни филми. По отношение на актьорската игра, критиците посочват Serafino (1968), режисиран от Пиетро Джерми, като негово коронно изпълнение.

Като режисьор той често наема Орнела Мути, Елеонора Джорджи и съпругата си, Клаудия Мори. С последната сключва брак през 1964 г. Челентано се жени тайно през нощта в църквата Иглесия де Сан Франсиско в Гросето, Тоскана. Двамата имат три деца: Розита (р. 1965), Джакомо (р. 1966) и Розалинда Челентано (р. 1968), най-известна на световните аудитории като Сатаната в Страстите Христови на Мел Гибсън. Той също така работи като водещ по няколко италиански ТВ предавания.

Има издадени четиридесет албума, включващи 29 студийни, три концертни, и осем компилационни записа. Негови най-известни песни са La coppia piu' bella del mondo, продадена в над 1 милион бройки и наградена със златен статут; Azurro (1968), написана от Паоло Конте, и Prisencolinensinainciusol (1972), която е написана с идея да имитира звученето на английския език на неанглийски говорещи.

През 1957 г. Челентано печели конкурса за рокендрол в Двореца на спорта в Милано с песента си „Ще ти кажа чао“, а през 1961 г. песента му „24 000 целувки“ (24 000 baci) е втора в Сан Ремо.

През 1962 г. организира „Клан Челентано“ — фирма за производство на грамофонни плочи и филми, която му осигурява независимост.

През 1966 г. участва на фестивала в Сан Ремо, а през 1970 г. печели първа награда на фестивала (песента „Който не работи, не люби“ изпълнява заедно със съпругата си Клаудия Мори).

Той получава споменаване в Reasons to be Cheerful, Part 3, песен и сингъл на Иън Дери Енд Блокхедс, като "причина да се ободряваш", както и в Ginger and Fred на Фелини.

Адриано Челентано е вегетарианец от 2005 г. и защитава правата на животните. Той е запален футболен фен, подкрепящ Интер Милано.

Снима се в много филми, на част от които е продуцент, сценарист, автор на музиката.

Албуми[редактиране | edit source]

  • 24 000 baci
  • Azzuro
  • Prisencoli
  • Don’t Play that Song
  • Svatilation (1977 г.)
  • Soli (1979 г.)
  • Deus
  • Grand Amore
  • Un po’ Artista, un po’no (1980 г.)
  • I Ragazzo dal juke box
  • Il tud bacio e come un rock (1981 г.)
  • Storia D’Amore (1982 г.)
  • Atmosfera
  • I mili Americani tre puntini (1984 г.)
  • Joan Lui (1985 г.)
  • La Pubblica Ottusita (1987 г.)
  • II Re Degli Ignoranti” (1991 г.)
  • Superbest (1992 г.)
  • Nostal Rock (1994 г.)
  • Ti Avro (1994 г.)
  • Quel Punto (1994 г.)
  • Arrivano Gli Uomini (1996 г.)
  • Me, Live! (1996 г.)
  • Alla Corte del Remix (1997 г.)
  • Azzurro/Una Carezza in un Pugno (1997 г.)
  • Le Robe Che Ha Detto Adriano (1997 г.)
  • Mina + Celentano (1998 г.)
  • Buona Sera Signorina (1999 г.)
  • Io Non So Parlar d’Amore (1999 г.)
  • New 2000 (2000 г.)
  • Esco Di Rado (2000 г.)
  • In Concerto Di (2001 г.).
  • Dormi Amore-La Situazione non è buona(2007)

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]