Адриан ван Остаде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адриан ван Остаде
Frans Hals, Adriaen van Ostade, c. 1645 alt. 1648.jpg
"Адриан ван Остаде" (1646-1648), Франс Халс
Роден 10 декември 1610 г.(1610-12-10)
Хаарлем, Нидерландия
Починал 2 май 1685 г. (на 74 г.)
Нидерландия
Националност холандец
Стил Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство,
Направление битова живопис
Повлиян Франс Халс, Рембранд
Повлиял Исак ван Остаде, Петер Фенди, Корнелис Бега
Адриан ван Остаде в Общомедия

Адриан ван Остаде (на нидерландски: Adriaen van Ostade) е нидерландски бароков художник от 17 век, причисляван към Малките холандци, майстор на битовата живопис.

Адриан е най-големият син в семейството на тъкача Ян Хендрих Остаде, от малкото градче Остаде край Айндховен. Той и брат му Исак, също художник, но по-малко известен, са родени в Хаарлем, но приемат името „ван Остаде“.

Според сведения на съвременници, Адриан ван Остаде е ученик на Франс Халс. Приятелството му с художника Адриан Броувер, с когото са съседи по ателие в Хаарлем, също оказва влияние върху формирането на стила му на рисуване.

Жени се на 26-годишна възраст, но 4 години по-късно съпругата му умира. Скоро след това ван Остаде се жени повторно, но отново овдовява през 1666 г. През 1662 г. е поканен за председател на гилдията на художниците в Хаарлем. През 1670-те се мести да живее в Амстердам.

Ван Остаде е смятан за най-популярният художник от „селския жанр“ в нидерландската живопис на 17 век. Някои от платната му се отличават с хумористични и сатирични нотки. След 1630-те години смекчава и обособява стила си: за разлика от фламандеца Броувър, който в платната си на селска тематика вкарва характерни, грозни, почти гротескни лица, ван Остаде рисува портретите на героите си с благоразположение и внимателно вглеждане в детайла. Сред ситуациите, които изобразява най-често са угощения и веселби в кръчми, изпълнения на народни танци, както и семейния кръг — жена и деца в просторен селски интериор.

Платна на Адриан ван Остаде се пазят в множество европейски музеи.

Източници[редактиране | edit source]

  • „Малки холандци“, Дора Каменова, Издателство „Български художник“, София, 1985