Летище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аерогара)
Тази статия е за транспортното съоръжение. За филма вижте Летище (филм).

Приземяване на международното летище Принцес Джулиана на острови Сен Мартен – едно от десетте най-трудни за полети летища в света

Летището[1] е съоръжение за излитане и приземяване на самолети. Други названия са аеродрум[2], аеропорт[3] и аеропристанище. Летището включва летателното поле с писта за излитане и приземяване на самолети, стоянки за престой и зареждане с гориво или товари, комплекс от служби, обезпечаващи обслужването и сигурността на полетите. В зависимост от предназначението си за обслужване на определен вид самолети, летищата са за учебно-спортни самолети, селскостопански самолети, военни летища и летища за обслужване на самолети от гражданската авиация. Последните са съоръжени с дълги писти с бетоново или асфалтово покритие и средства за самолетоводене. Такива летища, наричани аерогари[4], разполагат със служби и организация за проверка и приемане на пътници и багажи за обезпечаване сигурността на полетите, за осъществяване контакти в т.ч. и с други местни и чуждестранни летища във връзка с полетите по приетите маршрути и др. Аерогарите разполагат с представителства на авиокомпании, ползващи летището, служби за граничен и митнически контрол, както и заведения за по-приятен престой на пътуващите и посрещачите. Летищата се идентифицират чрез своя код за летища, регистрирани в Международна асоциация за въздушен транспорт (IATA) и Международна организация за гражданска авиация (ICAO).

Летища в България[редактиране | редактиране на кода]

Софийското летище – Враждебна. Неговите IATA и ICAO кодове са SOF и LBSF или SOF/LBSF. От август 2006 г. старата писта 9/27 на летището бе изтрита от световните регистри и в експлоатация бе въведена новоизградената полоса, дълга 3600 метра и стояща успоредно на старата, разположена северно от нея. През декември 2006 г. е открит новият Терминал 2, който е първият в България, снабден с ръкави. Старият Терминал 1, строен от силите на Германия по време на Втората световна война, ще обслужва единствено чартърни полети и програмите на нискотарифните превозвачи. Старата писта се ползва за рулиране. Терминал 1 включва по една зала за пристигащи и заминаващи пътници, както и ВИП-зона, която се използва от граждански лица, заплащащи съответната такса, както и при неофициални пътувания на ВИП-персони. Същата концепция е приложена и при новия Терминал 2, разположен в източната част на летището. Т2 разполага с подземен паркинг на няколко етажа за автомобили на граждани. Аерогарата разполага и с правителствен ВИП-терминал, който е самостоятелна сграда в западната част на комплекса и се ползва при официални посещения на представители на българската държава, както и при посрещането на чужди делегации.

Чуждестранни и международни летища[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. летище в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
  2. аеродрум в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
  3. аеропорт в речник на българския език от ИБЕ към БАН.
  4. аерогара в речник на българския език от ИБЕ към БАН.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]