Азиз Несин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азиз Несин
турски писател-сатирик
Роден: 20 декември 1915
остров Хайбелиада, днес Турция
Починал: 6 юли 1995
Измир, Турция

Азиз Несин (понякога Азис Несин[1], на турски: Aziz Nesin) е турски писател-сатирик и общественик-социалист и радетел на дружбата между Турция и Съветския съюз. Рожденото му име е Мехмет Нусрет (Mehmet Nusret).

Редактор е на множество сатирични вестници със социалистически уклон, сред които и „Марко Паша“, в сътрудничество с Али Сабахатин. За политическите възгледи е лежал няколко пъти в затвор и намирал убежище в СССР.

Сред мишените на сатиричните му разкази и романи са бюрокрацията, икономическото неравенство. В творбите си съчетава универсалните истини с тънко местно чувство за хумор.

Несин е носител на множество литературни награди в Турция, СССР, Италия и България. Произведенията му са превеждани на повече от 30 езика.

През 1972 г. основава фондацията „Несин“, като ѝ отстъпва авторските права върху произведенията си (книги, пиеси, сценарии за филми), разпространявани или представяни в Турция и по света. Каузата на фондацията му е всяка година да взема под попечителство по 4 бедни деца, като им осигурява подслон и образование докато не се сдобият с професия.

Издадени произведения на български[редактиране | edit source]

  • „Един луд избяга“, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1963
  • „Какви сме магарета“, Изд. „Народна младеж“, София, 1967
  • „Зюбюк“, Изд. „Народна култура“, София, 1967
  • „Кралят на футбола“, Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1976
  • „Познаваме се отнякъде“, Изд. „Отечествен фронт“, София, 1978
  • „Живее ли Яшар?“, Изд. „Народна култура“, София, 1979
  • „Единственият път“, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кратка българска енциклопедия, Българска академия на науките, София, 1966

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за