Азия
| Азия | |
| Площ | 44 505 120 km² |
|---|---|
| Население | 4 056 405 784 д. |
| Гъстота | 91,1 д./km² |
| Държави | 48 |
| Езици | Мандарин , хинди , бенгалски и други |
| Градове | Сеул , Мумбай , Джакарта , Карачи , Шанхай и други |
Азия е най-големият и най-населеният континент на Земята. Тя покрива 8,6 % от земната повърхност (или 29,4% от континенталната ѝ част) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е около 44,4 млн.кв.км. Азия се помества предимно в източното полукълбо и северното полукълбо.
Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море, и по проток Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север — Арктичният; на изток — Тихият, а на юг — Индийският океан.
Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним датиращ още от древността — повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло[1] (виж Субрегиони в Азия и Азиатци).
Съдържание |
[редактиране] Дефиниране и граници
Три океана: Северен ледовит, Тихи и Индийски океан, оформят бреговата линия на континента, дълга около 80 000 км. На запад Азия има широка връзка с Европа и заедно с нея образува най-голямата суша на Земята, наречена Евразия. На югозапад Азия се свързва с Африка чрез тесния Суецки канал. На юг, в Индийския океан, са вдадени трите най-големи полуострова на континента — Арабски, полуостровите Индостан и Индокитай.
[редактиране] История
За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.
Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия Изток се чувстват осезаемо през Додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и, за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.
Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура – на Месопотамия. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на 2 континента държава – на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).
По време на Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците (при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток – асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От Асирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя – едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтизирани династии – лагидите.
[редактиране] Вижте още
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XX в.)
[редактиране] Държави и територии
| Държава или територия | Площ, km² | Население (2008) | Гъстота на населението, 1/km² |
Столица |
|---|---|---|---|---|
| Средна Азия: | 3 732 127 | 60 704 300 | 16,3 | |
| 2 455 027 | 14 687 533 | 5,7 | Астана | |
| 198 500 | 5 356 869 | 24,3 | Бишкек | |
| 143 100 | 7 211 884 | 47,0 | Душанбе | |
| 488 100 | 5 179 573 | 9,6 | Ашхабат | |
| 447 400 | 28 268 441 | 57,1 | Ташкент | |
| Източна Азия: | 11 839 773 | 1 555 431 323 | 131,4 | |
| 9 641 938 | 1 329 513 728 | 137,9 | Пекин | |
| 1 565 000 | 2 996 082 | 1,7 | Улан Батор | |
| 120 540 | 23 479 095 | 184,4 | Пхенян | |
| 35 980 | 22 920 946 | 626,7 | Тайпей | |
| 98 480 | 49 232 844 | 490,7 | Сеул | |
| 377 835 | 127 288 628 | 336,1 | Токио | |
| Северна Азия: | 13 115 400 | 31 284 000 | 2,4 | |
| 13 115 400 | 31 284 000 | 2,4 | Москва | |
| Югоизточна Азия: | 4 510 871 | 576 506 293 | 127,8 | |
| 5770 | 381 371 | 66,1 | Бандар Сери Бегаван | |
| 331 690 | 86 116 559 | 259,6 | Ханой | |
| 15 007 | 1 108 777 | 73,8 | Дили | |
| 1 919 440 | 230 512 000 | 120,1 | Джакарта | |
| 181 035 | 13 388 910 | 74,0 | Пном Пен | |
| [[]] | ||||
| 236 800 | 6 677 534 | 28,2 | Виентян | |
| 329 847 | 27 780 000 | 84,2 | Куала Лумпур | |
| 676 578 | 47 758 224 | 70,3 | Найпидо | |
| [[]] | ||||
| 704 | 4 608 167 | 6545,7 | Сингапур | |
| 514 000 | 65 493 298 | 127,4 | Банкок | |
| 300 000 | 92 681 453 | 308,9 | Манила | |
| Южна Азия: | 5 137 758 | 1 553 752 333 | 302,4 | |
| 647 500 | 32 738 775 | 42,9 | Кабул | |
| 147 570 | 153 546 901 | 1040,5 | Дака | |
| 38 394 | 682 321 | 17,8 | Тхимпху | |
| 3 287 263 | 1 147 995 226 | 349,2 | Делхи | |
| 300 | 379 174 | 1263,3 | Мале | |
| 147 181 | 29 519 114 | 200,5 | Катманду | |
| 803 940 | 167 762 049 | 208,7 | Исламабад | |
| 65 610 | 21 128 773 | 322,0 | Шри Джаяварданапура Коте | |
| Югозападна Азия: | 6 169 191 | 278 727 535 | 45,2 | |
| Сухуми | ||||
| Баку | ||||
| [[]] | ||||
| 29 743 | 3 238 000 | 108,9 | Ереван | |
| 665 | 718 306 | 987,1 | Манама | |
| 69 700 | 4 385 400 | 62,9 | Тбилиси | |
| 20 770 | 7 112 359 | 290,3 | Йерусалим | |
| 437 072 | 28 221 181 | 54,9 | Багдад | |
| 1 648 195 | 70 472 846 | 42,8 | Техеран | |
| 527 970 | 23 013 376 | 35,4 | Сана | |
| 92 300 | 6 198 677 | 57,5 | Аман | |
| 11 437 | 928 635 | 69,4 | Доха | |
| 9250 | 792 604 | 83,9 | Никозия | |
| 17 820 | 2 596 561 | 118,5 | ||
| 10 452 | 3 971 941 | 353,6 | Бейрут | |
| Степанакерт | ||||
| 82 880 | 4 621 399 | 29,5 | Абу Даби | |
| 212 460 | 3 311 640 | 12,8 | Маскат | |
| 6257 | 4 277 000 | 683,5 | Рамала | |
| 1 960 582 | 23 513 330 | 12,0 | Рияд | |
| Лефкоша | ||||
| 185 180 | 19 747 586 | 92,6 | Дамаск | |
| 759 798 | 62 761 567 | 82,6 | Анкара | |
| Цхинвали | ||||
| Азия | 44 505 120 | 4 056 405 784 | 91,1 |
- ↑ а б в Частично в Европа; включени са само данните за азиатската част на страната.
- ↑ Частично в Океания; включени са само данните за азиатската част на страната.
[редактиране] Държави с променени имена
Голяма част от страните в Азия претърпяват съществени промени Various Asian countries have undergone name changes during the previous century as the result of consolidations, secessions, territories gaining sovereignty and regime changes.
| Предишно име | Години | Настоящо име |
|---|---|---|
| Доминион Индия, преди това Британска Индия | 1950 | Република Индия |
| провинция Източна Бенгалия | 1905–1911 и 1947–1955 1955–1971 1971 |
Източен Пакистан Народна република Бангладеш |
| Демократична Кампучия | 1975 | Кралство Камбоджа |
| Китайска империя на династията Цин | 1912 1949 |
Република Китай Народна република Китай |
| Португалски Тимор | 1975 2002 |
Тимор Тимур (провинция в Индонезия) Демократична република Източен Тимор |
| Холандски Източни Индии | 1949 | Република Индонезия |
| Персия | 1935 1979 |
Иран Ислямска република Иран |
| Трансйордания | 1946 | Кралство Йордания |
| Киргизка ССР (СССР) | 1991 | Република Киргизстан |
| Федерация Малайзия, Северно Борнео, Саравак и Сингапур | 1963 1965 |
Малайзия (включва Сингапур) Малайзия и Сингапур (две отделни държави) |
| Бирма | 1989 | Съюз Мианмар |
| Мускат | 1971 | Султанство Оман |
| Доминион Пакистан | 1947–1956 1956–1970 1971 |
Ислямска държава Западен Пакистан Ислямска република Пакистан |
| Филипински острови | 1946 | Република Филипини |
| Кралство Хеджаз - Нежд | 1932 | Кралство Саудитска Арабия |
| Цейлон | 1972 | Демократична социалистическа република Шри Ланка |
| Таджикска ССР (СССР) | 1991 | Република Таджикистан |
| Сиам | 1939 | Кралство Тайланд |
| Османска империя | 1923 | Република Турция |
| Туркменска ССР (USSR) | 1991 | Туркменистан |
| Договорен Оман | 1971 | Обединени Арабски Емирства |
| Френски Индо-Китай | 1949 | Кралство Камбоджа Народнодемократична република Лаос Социалистическа република Виетнам |
| Народна демократична република Йемен и Южен Йемен | 1990 | Република Йемен |
[редактиране] Икономика
Азия е третият континент по размер на брутния вътрешен продукт (БВП) по номинална стойност след Северна Америка и Европа и първият, при отчитане на покупателната способност. Към 2007 година държавите с най-голям БВП са Китай, Япония, Индия, Южна Корея и Индонезия. От средата на 20 век Япония, малко по-късно Южна Корея и Тайван, а в края на века и големи страни като Индия и Китай отбелязват продължителни периоди на бърз икономически растеж. Част от тях се превръщат от изостанали развиващи се страни в едни от водещите икономики в света. В някои страни, като Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства, Бруней, през 20 век е реализиран значителен растеж и на базата на експлоатация на богатите природни ресурси, най-вече нефт и природен газ.
В продължение на голяма част от човешката история до 19 век, Китай е най-голямата икономика в света.[2][3][4] През втората половина на 20 век Япония се превръща във втората икономика в света след Съединените щати, изпреварвайки Западна Германия през 1968 година и Съветския съюз през 1986 година. В началото на 90-те години БВП на Япония е почти равен на този на всички останали страни в Азия взети заедно, а за кратко през 1995 година почти се изравнява с американския.
Повечето азиатски държави участват в поне една от няколкото големи международни организации за икономическо сътрудничество - Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, Асоциация на страните от Югоизточна Азия, Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Общност на независимите държави, Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия.
[редактиране] Любопитни факти
- Най-голяма държава: Русия
- Най-малка държава: Малдиви
- Най-висока точка: връх Еверест 8 848 м (Китай/Непал)
- Най-ниска точка: депресията на Мъртво море 420 м под м. равн. (Израел)
- Най-дълга река: Яндзъ 6 380 км (Китай)
- Най-голямо езеро: Каспийско море 378 400 км2
- Най-големи валежи: Подножие на Хималаи (Черапунджи) 12 000 м
[редактиране] Езици
Азия е дом на стотици езици, групирани в няколко големи езикови групи. Съществуват и няколко изолирани езика, сред които най-големи са японският и корейският. В някои азиатски държави има повече от един официален език. По данни на Етнолог в Индонезия има над 600 езика, в Индия над 800 и във Филипините над 100.
В Азия се говорят 23 от 30 най-говорени езика в света, като само владеещите мандарински китайски като майчин или първи чужд надхвърлят 1 милиард. Арабският се владее от от над 220 милиона, но по-голямата част от използващите го са в Африка. Руският продължава широко да се използва в страните от бившия Съветски съюз, а английският е официален език в няколко азиатски държави.
| Език | Езикова група | Брой говорещи (1996) |
Държави |
|---|---|---|---|
| Мандарински китайски | Сино-тибетска | 885 милиона | |
| Хиндустани | Индоарийска | 474 милиона | |
| Бенгали | Индоарийска | 189 милиона | |
| Руски | Славянска | 170 millones | |
| Японски | изолиран | 125 милиона | |
| Панджабски | Индоарийска | 88 милиона | |
| У китайски | Сино-тибетска | 77 милиона | |
| Явански | Австронезийска | 75 милиона | |
| Корейски | изолиран | 75 милиона | |
| Виетнамски | Мон-кхмерска | 68 милиона | |
| Телугу | Дравидска | 66 милиона | |
| Кантонски китайски | Сино-тибетска | 66 милиона | |
| Маратхи | Индоарийска | 65 милиона | |
| Тамили | Дравидска | 63 милиона | |
| Мин китайски | Сино-тибетска | 60 милиона | |
| Турски | Тюркска | 59 милиона | |
| Пущунски | Иранска | 49 милиона | |
| Тагалог | Малайско-полинезийска | 48 милиона | |
| Гуджарати | Индоарийска | 46 милиона |
[редактиране] Религии
От Азия са тръгнали всички световни религии, а континентът е дом на мнозинството от последователи на всички не-християнски религиозни течения. В Азия се намират единствените държави, където ислямът или християнството не са една от официалните религии.
[редактиране] Авраамически религии
Авраамическите религии Юдаизъм, Християнство, Ислям и Бахайство се зараждат в Западна Азия. Юдаизмът е най-старата от тях и основно се практикува в Израел, дом на най-голямото юдейско население в света. Католицизмът е доминиращата в Източен Тимор и Филипините. В Армения, Кипър, Грузия и Русия преобладава източното православие. Християнството е широко разпространено в Южна Корея, където около 25% от населението са християни. В Близкия Изток, Китай и Индия се намират другите по-съществени християнски малцинства. Бахайската религия е създадена в Персия през 19 век и има около 6 милиона последователи, от които почти 4 милиона са в Азия.
Ислямът се изповядва от 1,260 милиона души в Азия или почти 90% от всички мюсюлмани в света. Родината на исляма е Близкият изток, където той продължава да бъде доминиращата религия. Най-голямата в света ислямска държава е Индонезия. В Южна Азия живеят около 30% от всички мюсюлмани в света. Мюсюлманите са мнозинство в повечето държави от Централна Азия, а в Китай те наброяват между 20 и 100 милиона души.
[редактиране] Дхармически религии
Основните дхармически религии хиндуизъм, будизъм, джайнизъм и сикхизъм се зараждат в Индия и бързо се разпространяват в Източна Азия. В Китай и Япония те се трансформират в конфуцианство, таоизъм и дзен будизъм. В Япония се изповядва и шинтоизмът, който се приема за изконната японска религия. Интересното за Япония е, че мнозинството от населението на страната принадлежи към повече от една религия, а някои практикуват смесица между няколко религии. Въпреки че официално Народна република Китай е атеистична страна, повечето китайци практикуват смесица между махаяна будизъм, таоизъм и конфуцианство и подобно на японците често обявяват принадлежност към повече от една религия.
Над 80% от населението на Индия и Непал изповядва индуизма, който е разпространен и в Бангладеш, Пакистан, Бутан, Шри Ланка и Индонезия (остров Бали). Индийските малцинства в Мианмар, Сингапур и Малайзия също следва индуизма.
Будизмът е най-широко разпространен в Югоизточна и Източна Азия. Будизмът е основната религия в Камбоджа (98%), Тайланд (95%), Мианмар (89%), Бутан (75%), Шри Ланка (69%), Лаос (68%) и Монголия (50%). В Япония будизмът е религията на почти 96% от цялото население
Джайнизмът и сикхизмът са основно разпространени в Индия, където те се изповядват съответно от 4,2 милиона и 21,5 милиона. Двете религии се изповядват и от индийски преселници в други части на Азия.
[редактиране] Нерелигиозност
Нерелигиозността обхваща атеистите, агностиците и всички отказващи да обявяват принадлежност към която и да е религия. Официално Виетнам, Северна Корея и Народна република Китай са изцяло атеистични държави, но част от населението продължава тайно или открито да следва някаква религия. Според различни китайски източници атеизмът в Китай обхваща между 50% и 90% от населението, докато според други той включва по-малко от половината население. В Япония и Русия нерелигиозните съставляват около 50% от жителите им, а в Азербайджан по данни на Галъп Интернешънъл цифрата достига 80%. В Южна Корея около 40% са нерелигиозни, което е повече от последователите на отделните религии в страната. Саудитска Арабия и Малдивите са единствените държави в Азия, където нерелигиозността е забранена, а населението се води, че е 100% мюсюлмани.
[редактиране] Бележки
[редактиране] Източници
- Dahlman, Carl J и др. China and the Knowledge Economy: Seizing the 21st Century. // WBI Development Studies. World Bank Publications. Посетен на 30 януари 2010.
- Asia. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2006. Посетен на 12 април 2010.
- Nalapat, M.D. Ensuring China's "Peaceful Rise". // Посетен на 30 януари 2008.
- Patten, Chris. Comment & Analysis: Why Europe is getting China so wrong. // Financial Times. Посетен на 30 януари 2008.
[редактиране] Външни връзки
|
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||