Айватово
Тази статия е за селото в Солунско, Гърция. За селото в Скопско, Република Македония вижте Айватовци.
  АйватовоΛητή |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Айватово
Айватово на картата на Гърция
|
|
 Айватово
Айватово на картата на дем Даутбал и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Даутбал |
| Географска област | Лъгадинско поле |
| Население | 2 841 (2001) |
| Надм. височина | 123 m |
| Пощ. код | 545 |
| Тел. код | 23940-73 |
Айватово или книжовно Хайватово (на гръцки: Λητή, Лити, до 1926 година Αειβάτι, Айвати[1]) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 2 841 жители (2001). В Айватово има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Айватовската и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в западната част на Лъгадинското поле, на 5 километра западно от Лъгадина (Лангадас) и на 12 северно от Солун. Махалата Антуполи (Ανθούπολη или Ανθόκηποι, Антокипи) се води отделно селище със 189 жители.
[редактиране] История
[редактиране] Лете
В Античността между Айватово и Лъгиново е разположен големият македонски град Лете (средно и новогръцко произношение Лити). Лете е известен от монети и надписи и е споменат от Птолемей (III, xiii), Плиний Млади (IV, x, 17), Валерий Харпократион, Стефан Византийски и Свидас в Античността и от Никифор Вриений (IV, xix) в Средновековието. В некропола на Лете е намерен Папирусът от Дервент.
Лете се появява в някои късни Notitiae Episcopatuum като викариат на солунската католическа архиепископия, а до 18 век е седалище на православна епископия.[2]
[редактиране] В Османската империя
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айвати (Aïvati) живеят 1230 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Хайватово (Hayvatovo) е посочено като село с 208 домакинства и 912 жители българи.[4] След Руско-турската война жителите на Айватово молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на ученици от селото, тъй като не могат да имат собствено училище.[5] В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 Българската екзархия издържа учител в Айватово.[6]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Айватово живеят 1 580 българи християни.[7]
| „ | В с. Айватово има отдавна добри гръцки училища, но понеже селяните не правят женитби с околните огръчени села, и селото е запазено.[8] | “ |
Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Айватово (Aïvatovo) има 2 000 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[9]
Според Анастасия Каракасиду по време на действието на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Айватово е пробългарската твърдина в Лъгадинско, в която българските четници евакуирали старите хора от село Гнойна, за да ги спасят от гръцките нападения.[10]
През Балканската война Айватово е освободено от 3 бригада на Седма пехотна рилска дивизия на 26 октомври 1912 година, след сраение с турски табури, подкрепени от артилерия[11].
[редактиране] В Гърция
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Лити. Според Анастасия Каракасиду жителите на Айватово са разглеждани от жителите на съседното Гвоздово (Асирос) като потомци на „българска раса“, защото някога, а и все още говорели „славянски“.[12]
[редактиране] Личности
- Родени в Айватово
Андон Димитров (1868 - 1933), български революционер, основател на ВМОРО
Емануил Никас (Εμμανουήλ Νίκας), учител и гръцки андартски деец, агент от трети ред[13]- Кирил, български духовник, протосингел на Българската екзархия
- Николаос Сьокос (Νικόλαος Σιώκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[14]
- Тома Левов, български просветен деец, учил в Робърт колеж, учител в българското училище в Сяр[15]
[редактиране] Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αειβάτι -- Λητή
- ↑ s:en:Catholic Encyclopedia (1913)/Lete
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 17-18.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 140.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р. 218-219.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 67.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.93
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 66.
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.59
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 159.
| Дем Даутбал | ||
|---|---|---|
| Даутбал (Ореокастро) | Айватово (Лити) | Балджа (Мелисохори) | Градобор (Пендалофос) | Даутли (Монолофо) | Джумая (Месео) | Дремиглава (Дримос) | Ени махала (Петрото) | Наръш (Неа Филаделфия) | Ново село (Неохоруда)
Исторически села: Камара | Карипци (Хлорономи) |
||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
