Айдемир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Айдемир е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, Област Силистра.

Айдемир
Айдемир 44.100 N, 27.167 E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	7 068 ^[1]
Надм. височина:	31 m
Пощ. код:	7538
Тел. код:	08675
МПС код:	СС (Сс)
Администрация
Държава:	България
Област:	Силистра
Община: - кмет	Силистра Иво Андонов
Кметство: - кмет	Айдемир Румен Ангелов (ГЕРБ)

промяна на тази таблица

Съдържание

1 География
2 История
3 Културноисторически и приородни паметници
4 Редовни събития
5 Икономика
6 Личности
7 Литература
8 Други
- 8.1 Футбол
9 Външни препратки

[редактиране] География

Айдемир е най-голямото село в България по площ и по брой на населението. То се намира в Североизточната част на България на 6 км западно от гр. Силистра и 2 км южно от р. Дунав. Разположено е в долината на реката в Айдемирската низина и е с обща площ 1115 дка.. През селото минава републикански път, свързващ Силистра с Русе. Селото се състои от три части - Татарица, Айдемир и Деленките. В Татарица все още живеят потомци на донски казаци.

[редактиране] История

За известен период селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг. През 1924 в близост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър.

Селото възниква през османското владичество. Споменава се в турските документи от 1620 г. като Айа Тимур (светец Тимур), от 1675 г. като Айдемир, а от 1792 г. - Айтемир. По Букурещкия мирен договор (1913) остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския мирен договор (1940). Слято е с гр. Силистра през 1970 г. През 1976 г. е обявено за самостоятелно село и център на община.

В Айдемир през различни години се преселват българи от други краища на страната. Така напр. през 1940-та година, когато по Крайовската спогодба се освобождава Южна Добруджа, тук се заселват алмалийци от село Алмали (Северна Добруджа). Дошли са от другата страна на границата ни с Румъния. От с. Ябълково, Хасковско са дошли гребенци. Шиковци са балканджии дошли от Котленския край. До 40-та година кв."Деленките" са били населени с македонци. Великоруските заселници намират убежище в Турция през 1674 г. след потушаването на Булавинския бунт в Русия и основават с. Татарица. В 1881 г. от 332 души население 264 са староверци. Гордоста от произхода на това население го кара да се събира в компактни села без да се смесва с останалите други народности, език и вяра. Прадедите дошли от бреговете на Дон били 16 семейства. По-късно от Румъния идват още 60. В началото на миналия век са станали повече от 300. Всяко семейство имало по 6-10 деца. Днес Татарица е квартал на с.Айдемир след като е присъединено през 1955.Според проучване на Института по славяноведения на Руската Академия на Науките направено през 2006 г. жителите на Старообрядческите руски села извън Русия,са успели да съхранят традициите,културата,фолклора и приложните искуства които биха могли да ни дадат частична представа за Руския бит през ХVII век...

[редактиране] Културноисторически и приородни паметници

Църквата в Татарица Покров Пресветой Богородице'' В началото си църквата е била само параклис, но богослужения също са били изпълнявани, а след това се до строява и освещава и получава вид подобен на сегашния. Историята на храма помни един пожар и много опити за грабежи.За изграждането на външня вид на църквата са използвани модели на други православни храмове.

Църквата има правоъгълна форма – като се преличава на кораб носещ се по вълните на житейското море и и само в истинската църква е спасението на хората от всички житейски скърби и проблеми.

В покривната част е устроена глава – на която е поставена осемиращен кръст (руски, старообряден) – за слава на главата на светата църква Исус Христос разпънат на кръста. В края на храма е издигната камбанария със седем камбани, за благовещ явена към блаослужения и възвещаване на неприсъствуващите за действията в храма или за някакво известяване за нещо случило се. Вътре храма се състой от три части: олтар, средна и притвор (паперт).

Олтар – главната част и е предназначена за свещенниците, недостъпна е за обикновенните хора без нужда - благословията на свещенника, жените нямат право да влизат там. Олтарът се намира в източната част на храма а входът(изходът) в западната – в знак, християните се отдаличават от тъмнината към светлината – Исус Христос. (Светлината символизира Исус Христос – изтокът му е силата, изток е винаги високо)В средата на олтара има пристол (окрасена маса), защотоповреме на божествена литургия невидимо присъства Исус Христос – царят на царете.

Всеки храм носи име в памет на някакво събитие в житието на Исус Христос, Божията майка или в памет на светите апостоли и техните угодници. Този Храм е- Покров Богородичен.В средата на олтара има пристол (окрасена маса), защотоповреме на божествена литургия невидимо присъства Исус Христос – царят на царете. Това е светлина на храма и докосването до нея се разрешава само на свещенослужителите, където боравят, само при подготовка на тайнствата. Тук се намират и светите мощи на храма, евантилието, дарохранителница и кръста. В ляво на олтара има друга маса – „жертвеник”, казва се така, защто на нея се прави безкръвна жертва и се приемат просфори в памет на живи и умрели. Олтарът е разделен от средната част чрез иконостас с три врати – северна, южна и главна, двукрилна завеса – аредия (царски двери). Нарече ни са „царски” защото се приема че по време на великия ход в светите Дарове влиза и царят на славата – Христос.От дясно на царските двери на иконостася е изобразен Исус Христос, от дясно – Божията майка, под тях тайната вечеря, а над тях четирите авангелита и благовещението на Пресвета Богоридица. По-горе е описано битието на Исус Христос, над него са изобразени светите апостоли и пророци, а най-горе светия кръст.След иконостася под централната част на храма се намира амвоня, а в двете му страни се намира клирося – за певците и светците. В краищата им са поставени хоруви, необходими при църковни рождения. В края към изходът частта се нарича притвор (паперт), това е мястото за неприелите светото кръщение или неизповядалите се грешници.В средната част най-близо към олтара стоят мъжете, а към изхода жените.Частите, естетично са разделени с декоративни стени по които по подобие на иконостатся са поставени икони на скандилав по които се поставят свещи, също така до тях има свещници.В мъжката част(от десно) е поставена имитация на Кръста Господен с плащеница.От върха на основният купол към амвоня се спуска като полюлей голям свещник. Над паперта се издига камбанарията. Говори се, че най-голямата камбана е била дадена от руски богатири и е имало голямо количество златен примес. Чувала се е на много голямо разстоянием, но през 1939 година е имало голям пожар, камбаната е паднала от високо и се е счупила. Тогавашните власти усещаики, че няма кои да разбере количесвотона златния примес, при претопяването за ново изливане извличат златото. Така говорят хората, защото гласът на новата къмбана бил по-различен и не е ехтял така на далеч, както предишната. Храмът в Татарица "Покров на Св. Богородица" е един автентичен архитектурен паметник съхраняващ и помнещ историята на селото и заселниците му още от идването им от далечна Русия. И до ден днешен той продължава да крепи и поддържа старообрядческия православен дух в тях. За това той заслужава да бъде съхранен и пазен.

“Света Троица” Църквата “Света Троица” в с. Айдемир е построена от руските воини през 1829 година. Тук се пазят два свещника, направени от дулата на руски пушки, многобройни ценни ръкописи, някои от които са писани на пергамент. Камбаната е подарена от руски войници по време на една руско-турски войни, които са се водили на територията на селото. Те се наричат от хората “руски свещници” и се тачат с особена любов заедно с оцелели части от хоругви и примитивно рисувани икони от онова време. Културен паметник “Света троица” е от 1929г. с ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконопис. Сега тя не е реставрирана, но е паметник на културата и се ползва за тъжни ритуали и Православни празници. Годишно той се посещава освен от населението на с. Айдемир, но и от български и чуждестранни туристи.

[редактиране] Редовни събития

[редактиране] Икономика

Икономиката в това населено място е развита, в покрайнините на с. Айдемир има множество предприятия от всякакъв вид(Каумет,Фазерлес, Галакс ойл и др.) Сега се строи нов ферибот, който ще служи за транспорт през р. Дунав. В тези предприятия се откриват много работни места. Предстои изграждане на минирафинерия и обособяване на индустриална зона.