Аймон Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аймон (Савоя))
Аймон Савойски
Граф на Савоя

Роден
Починал
22 юни 1343 г. (51 г.)
ПогребанАбатство Откомб
Управление
Период4 ноември 1229 – 22 юни 1273
ПредшественикЕдуард Савойски
НаследникАмадей VI Савойски
Други титлиГраф на Аоста
Граф на Мориен
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаАмадей V Савойски
МайкаСибила дьо Боже
Братя/сестриБона
Еленора
Жан
Беатрис
Едуард
Агнес
Маргарита
Природени:
Мария
Катeрина
Йоанна
Беатрис
СъпругаЙоланда Палеологина (1 май 1330)
ДецаАмадей VI
Бианка Мария
Йоан
Катерина
Лудвиг
Извънбр.:
Хумберт
Огиер
Йохан
Доната
Амадей
Дъщеря
Аймон Савойски в Общомедия

Аймон Савойски, наречен „Миролюбивият“ (на италиански: Aimone di Savoia, il Pacifico, * 15 декември 1273 в Бург ан Брес, † 22 юни 1343 в Монмелиан) от Савойска династия е от 1329 г. 16-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен.

Получава прозвището си заради мъдрото си управление и заради добрите си закони.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Аймон, според френския историк Самюел Гишенон, е третият син на Амадей V (* 1252, † 1323), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на първата му съпруга Сибила или Симона дьо Божè (* 1255, † 1294).[1] Негови дядо и баба по бащина линия са Томас II, граф на Пиемонт, и Беатрис Фиески, а по майчина – владетелят на Боже и Брес Гиг II дьо Боже[2] и Дофина дьо Сен Боне[3][4] (а не Беатрис Монфератска, дъщеря на Вилхелм VI Монфератски[2][5]).

Има двама братя и пет сестри:

Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които Анна (* 1306, † 1359), императрица на Византия като съпруга на Андроник III.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Начални години[редактиране | редактиране на кода]

Аймон е роден на 15 декември 1291 г. в градчето Бург ан Брес[6] когато най-големият му брат Жан вече е починал.[7] Вече е починал и бащиният му чичо, графът на Савоя Филип I, наследен от бащата на Аймон, Амадей като Амадей V.[8]

В началото на 1294 г. майка му Сибила пише завещание, в което разпределя различно наследство на съпруга и на петте си все още живи деца, включително Аймон.[9] През 1307 г. баща му Амадей V пише завещание, в което обявява Едуард, най-големият от синовете си, за свой единствен наследник в Контадо Савоя и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, включително Аймон, така и на евентуалните от втория му брак.[10]

Баща му Амадей V умира през 1323 г.,[11][12] докато е в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на Византийската империя, която се поддава под атаките на Османската империя.[13] Той е наследен от по-големия брат на Аймон, Едуард.[14]

Аймон получава църковно образование и е каноник на катедралите в Лион[15][16] и Париж. Докато се подготвя да последва краля на Франция в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII в Жантийи, неговият брат Едуард се разболява и умира внезапно на 4 ноември 1329 г.[17] на 45 г.[18] Епископът на Женева му съобщава, че Генералните щати на Савоя са постановили Аймон да наследи брат си,[19][20] който има само една дъщеря, Жана.[21] Аймон, който никога не е бил ръкополаган за свещеник, изоставя църковната служба и наследява Едуард.[22] Скоро след възкачването си на трона създава постоянен върховен съд в Шамбери и утвърждава длъжността „канцлер“ като главен помощник на графа в държавните дела.

Граф на Савоя[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Аймон от XVIII век

Племенницата му Жана претендира напразно за наследството на баща си Едуард Либерални.[23] След като тя се омъжва за херцога на Бретан Жан III Добрия, той подкрепя претенциите ѝ към Савойското графство[24] и, отхвърляйки предложенията на графа на Савоя Аймон, сключва военен договор с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен, за да завладее графството.[25] Генералните щати на Савоя, прилагайки Салическия закон,[26] потвърждават Аймон като граф на Савоя, докато проблем в Дофине премахва перспективата за война.[27] Спорът между Аймон и Жана продължава още няколко години и е разрешен през 1339 г., когато тя се отказва от претенциите си в замяна на 6000 ливри годишно, както е потвърдено в завещанието на Аймон.[28]

Отношенията с Дофине са противоречиви, тъй като Гиг VIII винаги е готов да поиска земи и замъци за себе си.[29] След като воюва три години срещу него, Гиг умира през 1333 г. и е постигнато примирие.[30] Аймон, след като научава, че наследникът на Гиг VIII е неговият брат Хумберт II, барон на Фосини, който е в Кралство Неапол, решава да има примирие.[31] Хумберт оценява това и през 1334 г. с посредничеството на краля на Франция Филип VI дьо Валоа е подписан мир.[32] В онези години и графът на Женева Аймон III се съюзява с Аймон, признавайки себе си за васал на графа на Савоя.[33]

След като враждебните действия между Франция и Англия се съживяват, Аймон се бие във Фландрия за французите в помощ на крал Филип срещу краля на Англия Едуард III в началото на Стогодишната война. През 1339 г. той изпраща войски под командването на братовчед си Лудвиг II Савойски-Во.[34] След това, участвайки в отбраната на Турне, по време на английската обсада и бидейки назначен за мирен преговарящ между двамата монарси, Аймон успява през 1340 г. в Арас да установи 2-годишно примирие с Едуард III.[35]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Аймон, след като овдовява през декември 1342 г., е поразен от внезапна тежка болест.[36] На 11 юни 1343 г. пише завещанието си, в което моли да бъде погребан в Абатство Откомб и като напомня, че окончателно е разрешил, с печата на краля на Франция, проблема с наследството в Савойското графство, обявява за свои наследници тримата си законни деца – все още живите Бианка, Жан и Амадей.[37] Аймон умира на 51-годишна възраст на 22 юни 1343 г. в Монмелиан.[38] Днес са оцелели единствено надгробните плочи на графа, понеже по време на Френската революция абатството е окупирано от якобинците, които насилствено проникват в гробницата му и унищожават тленните му останки заедно с тези на други представители на Савойската династия.

Аймон е наследен от най-големия си син Амадей с името Амадей VI, на около 10 години, под регентството на братовчедите си Лудвиг II Савойски-Во и Амадей III Женевски, които управляват Савойското графство до пълнолетието му.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1 май 1330 г. в Казале за Йоланда Палеологина (* юни 1318, Монкалво; † 24 декември 1342), господарка на Казела Чирио и Ланцо, дъщеря на Теодор I Палеолог, маркграф на Монферат и принц на Византия, и на съпругата му Арджентина Спинола, от която има трима сина и две дъщери:

  1. Бианка Мария Савойска (* ок. 1335, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Синьория Милано), съвладетелка на Синьория Милано; ∞ 1350 за Галеацо II Висконти (* 1320, † 1378), господар на Милано, от когото има един син и една или две дъщери.
  2. Амадей VI Савойски, „Зеленият граф“ (* 4 януари 1334, Замък на Шамбери, Савойско графство; † 1 март 1383, Замък на Санто Стефано в Кампобасо), 17-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен; ∞ 1355 в Париж за Бона дьо Бурбон (* 1341, † 19 януари 1402), дъщеря на херцог Пиер I дьо Бурбон и племенница на френския крал Филип VI, от която има двама сина и вероятно една дъщеря.
  3. Йоан Савойски (* септември 1338, † 1345)
  4. Катерина Савойска (* 1342, † пр. 11 юни 1343), не се споменава в завещанието на майка си[39] или на баща си[40][41]
  5. Лудвиг Савойски (*/† 24 януари 1342, Шамбери), майка му умира от раждането му

Освен това има няколко извънбрачни деца от неизвестни жени,[42][43] всичките отгледани в двора:

  1. Хумберт Извънбрачни Савойски († 1374), господар на Арвияр, родоначалник на рода Савоя-Арвияр; ∞ за 1. Анриет дьо Арвияр, от която има двама сина и една дъщеря 2. Маргарита дьо Вийет-Шеврон[44]
  2. Огиер Извънбрачни Савойски († 1372), споменат в завещанието на баща си[45]; ∞ за 1. Жана дьо Мейра 2. за Бернар дьо Севен
  3. Йохан (Джовани) Извънбрачни Савойски († 1347), каноник на Катедралата на Лозана (1341), кантор на Катедралата на Женева (1342/1349), споменат в завещанието на баща си[45]
  4. Доната Извънбрачна Савойска († сл. 11 юни 1341), монахиня в Бонз в Бюже, спомената в завещанието на баща си[45]
  5. Амадей Извънбрачни Савойски († 1346), споменат в завещанието на баща си[45]
  6. Дъщеря Извънбрачна Савойска († пр. 15 февруари 1381), ∞ за Югонен дьо Люсенж, господар на Люсенж[44]
  7. Антоан Извънбрачни Савойски († 1374), вероятен
  8. Мария Извънбрачна Савойска (неизв.), вероятна, сгодена 1335 за Андреа Буонкристиани от Пиза

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367
  2. а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 - 366
  3. Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 595, с. 111
  4. Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 607, с. 113
  5. Edouard Perroy, Les familles nobles du Forez au XIIIe siècle: essais de filiation, Volume 1, с.720
  6. Histoire de Savoie, с. 323, бел. 3
  7. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367
  8. Histoire de Savoie, с. 263
  9. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament de Sibille, с. 150 -154
  10. Sezione Corte → Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 → Testamenti → Mazzo 1.4 → Fascicolo 24
  11. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 298
  12. Histoire de Savoie, с. 284
  13. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364
  14. Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9, n* 44, с. 306
  15. Histoire de Savoie, с. 323
  16. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, pag 321
  17. Histoire de Savoie, с. 292
  18. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318
  19. Histoire de Savoie, с. 323
  20. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 321
  21. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 382
  22. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 385
  23. Histoire de la Maison de Savoie, т. 1, с. 322
  24. Histoire de Savoie, с. 324
  25. Histoire de Savoie, с. 325
  26. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 308
  27. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 324
  28. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
  29. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 326
  30. Histoire de Savoie, с. 327
  31. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 328
  32. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 329 e 330
  33. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 330
  34. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 332
  35. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 333 и 334
  36. Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 336
  37. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
  38. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 393
  39. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 179 -181
  40. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
  41. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 397
  42. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - AYMON de Savoie
  43. (англ.) #ES Genealogy: Savoy 2 - Aimone I
  44. а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 398
  45. а б в г Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament d'Aymon, с. 170 -176
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aimone di Savoia (1291-1343) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​