Айрън Мейдън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айрън Мейдън
Logo iron maiden.png
Iron Maiden - bass and guitars 30nov2006.jpg
Отляво надясно: Харис, Мъри, Гърс, Смит
Информация
Създадена Flag of the United Kingdom.svg Лондон, Великобритания
Стил Хеви метъл
Активни години 1975 — до наши дни
Музикален издател EMI, Universal, Sanctuary, Epic, Columbia, Portrait, Capitol
Свързани изпълнители Gogmagog, The Untouchables, ASAP, Wolfsbane, Psycho Motel, Samson
Уебсайт Официален сайт
Членове Брус Дикинсън
Дейв Мъри
Яник Гърс
Ейдриън Смит
Стив Харис
Нико Макбрейн
Бивши членове вокали:
Пол Дей (1975–76)
Денис Уилкок (1976–77)
Пол Ди'Ано (1978–81)
Блейз Бейли (1994–99)
китара:
Дейв Съливан (1975–76)
Тери Ранс (1975–76)
Боб Сауър (1976–77)
Тери Уапрам (1977)
Дейв Мак (1979)
Пол Кърнс (1979)
Пол Тод (1979)
Тони Парсънс (1979)
Денис Стратън (1980)
барабани:
Рон Матюс (1975–77)
Thunderstick (1977)
Дог Сампсън (1977–79)
Клайв Бър (1979–82)
Айрън Мейдън в Общомедия

Айрън Мейдън (от английски Iron Maiden, в превод Желязната девица) е британска хеви метъл група. Мейдън са една от най-големите, най-успешни и най-продавани (повече от 100 милиона копия по целия свят) хеви метъл групи за всички времена. За сега групата е издала 15 студийни албума, 4 компилации „най-доброто“, 9 албума записани на живо и 4 бокс сета. Спечелили са наградата Ivor Novello Awards за международни постижения за 2000 г.

Талисманът на Мейдън, Еди, е станал основна фигура на обложките на групата, а присъства и на концертите. Първоначално Еди бил нарисуван от Дерек Ригс, но има множество въплъщения и от Мелвин Грант. Той също участва и в компютърната игра Ed Hunter, както и в много книги, комикси и други търговски продукти.

Айрън Мейдън стават известни благодарение на отличния си стил. Мелодичните рифове в стила на хеви метъла, текстовете и вокалите се разпознават веднага. Групата е известна и със земния подход към музиката си, енергичните и незабравими концерти, както и със своята отдаденост и преданост към феновете.

Много от текстовете на песните са за историята на Англия или са основани на книги или филми като: „Children of the Damned", «The Duellists», «The Clansman», «Aces High», «Paschendale», «Revelations», «The Loneliness of the Long Distance Runner»,“The Wicker Man", „The Prisoner“, „Lord of the Flies“, „Where Eagles Dare“, „From Here To Eternity“, „Out of the Silent Planet“, „To Tame A Land“ (по романа на Франк ХърбъртДюн“), „The Trooper“ (по стихотворението "Атака на леката бригада" от лорд Тенисън), „Rime of the Ancient Mariner“, в която са използвани думи от Самюел Кулридж и „Man on the Edge“ (по филма "Падане").

Групата е откривала и някои от основните музикални събития като Озфест (Ozzfest), Монстърс ъф рок (Mosters of Rock), Рок в Рио (Rock in Rio) и Даунлоуд фестивал (Download Festival).

Айрън Мейдън са на 24-то място в класацията на VH1 „100-те най-велики артисти/групи на хард рока“, а според списание Kerrang са най-добрата група за последните 25 години. А също така са на четвърто място в класацията на MTV „10-те най-велики хеви метъл групи на всички времена“

История[редактиране | edit source]

Ранни години (1975–1979)[редактиране | edit source]

Пътят от началото да наши дни е дълъг и започва през 1975 г., след като басистът Стив Харис напуска старата си група (Smiler), понеже не приемали много от песните, които той пишел. Името му хрумнало, докато гледал адаптация на „Човека с желязната маска“ и се сетил за средновековния уред за мъчения.

Мъри и Харис са единствените от групата, които участват във всички албуми.

Харис и китариста Дейв Мъри са хората, които са участвали в групата най-дълго. Съставът на групата е променян общо 12 пъти през 70-те години. Тогава те свирели в Лондонския Ийст енд (East End), търсейки постоянния състав на групата. Въпреки, че Мейдън са метъл група повлияна от Лед Цепелин, Дийп Пърпъл, Куийн, Джудас Прийст, Блек Сабат, Йес първоначалното им звучене се приближавало повече до пънка. Оригиналният вокал Пол Дей бил заменен от Денис Уилкок, който бил голям фен на Кис и използвал огнени ефекти, грим и фалшива кръв на сцената. Той бил първото вдъхновение за Еди. Нямало певец, който да притежава певчески способности и присъствие на сцената, за да се развива групата. Това се променило през 1978 г., когато Харис и Мъри приели в групата певеца Пол Ди'Ано и барабаниста Дог Сампсън.

По това време Мейдън били истинска сензация в Англия. Вече свирели от три години, но все още не били записали музиката си. В навечерието на 1978 г, групата записала един от най-известните демо записи в историята на хард рока — The Soundhouse Tapes. Само с четири песни групата продала пет хиляди копия само за няколко седмици, след това оригиналите стрували хиляди долари (до преиздаването през 1996 г.). Две от парчетата („Prowler“ и „Iron Maiden“) стигнали първо място в Английските рок класации. Първото им появяване в албум било в компилацията Metal for Muthas излязъл през 1980 г. съдържащ две по-ранни версии на „Sanctuary“ и „Wrathchild“.

В групата се присъединявали различни китаристи към Мъри. Това приключило с пристигането на Денис Стратън. Групата искала да подпише с Ейдриън Смит, но той отказал понеже пеел и свирел със собствената си група. Стратън довел със себе си и нов барабанист — Клаив Бър. В този състав групата влязла в звукозаписното студио, след като подписали договор с EMI през ноември 1979 г., който продължава и досега.

Първоначален успех (1980–1981)[редактиране | edit source]

Невероятният „Iron Maiden“ излиза през 1980 г. и е абсолютен успех сред феновете и критиката. След този албум групата става един от основните представители на новата вълна в британския хеви метъл. Групата откривала турнето на Кис (Unmasced Tour) и отделни концерти на Джудас Прийст. След турнето с Кис, Денис Стратън бил изгонен от групата поради творчески различия, а на негово място дошъл Ейдриън Смит.

Той внесъл по-остър и тежък звук в групата, който бил напълно различен от бавното, блус звучене на Мъри. Една от запазените марки на групата е „двойната соло китара“, въведена от Тин Лизи и Уисшбоун Аш и доразвита от Джудас Прийст и Мейдън.

Ди'Ано и Харис подгряват преди концерт на Judas Priest, 1980 г.

През 1981 г. излиза втория албум на групата — „Killers“. Той съдържал отдавна написани парчета, които не били включени в първия албум. Само две песни написани специално за албум (едноименното парче и „Murders in the Rue Morgue“).

Следващия етап (1981–1987)[редактиране | edit source]

Както много други групи, така и Мейдън пиели много алкохол в ранните си дни. За сметка на това рядко употребявали наркотици, а Стив Харис твърди, че никога не е опитвал. Изключение прави само Пол Ди'Ано, който демонстрирал изключително саморазрушително държание най-вече поради употребата на кокаин. Изпълненията му започнали да се влошават, точно когато групата била на път да пробие в Америка. И така в края на 1981 г. Пол Ди'Ано бил заменен от бившия вокалист на Samson Брус Дикинсън. Дебютният албум на Дикисън с Айрън Мейдън (The Number of the Beast) е считан за класика в хеви метъла. Този албум им донесъл световна популярност и съдържал хитове като „The Number of the Beast“, „Run to the Hills“ и „Hallowed Be Thy Name“. За втори път групата поема на световно турне в САЩ, Канада, Австралия и Япония. Турнето било придружено от много спорове и обвинения от религиозни общества, заклеймявайки Айрън Мейдън като сатанинска група, поради мрачните текстове, които се предполагало, че са думи на Сатаната. Твърденията се въртели основно около едноименната песен, в която всъщност се говори за лош сън. Членовете на групата се опитали да се защитят казвайки, че става въпрос за един кошмар на Стив Харис, но обвиненията продължили. Дори група християнски активисти изгаряли записи на Мейдън и Ози Озбърн. Тези спорове, за съжаление са основната причина за стереотипът, че хеви метълът е въплъщение на Сатаната. Всъщност повечето от обвиненията са на основата на погрешна интерпретация на текста и страх от агресивната и енергична природа на музиката.

Еди, талисман на групата.

След турнето барабаниста Клайв Бър бил заместен от Нико Макбрейн. Така групата се върнала в звукозаписното студио, за да запише още четири мулти-платинени албума: "Piece of Mind", съдържащ „Flight of Icarus“ и „The Trooper“ (1983), „Powerslave“ съдържащ „2 Minutes to Midnight“, „Aces High“, и „Rime of the Ancient Mariner“ (1984), двойният лайф албум „Live After Death“ (1985), и експерименталния, „Somewhere in Time“ (провокиран от Ейдриън Смит)(1986) съдържащ „Wasted Years.“

Обвиненията в сатанизъм не спрели — имало много спорове за окултното послание в музиката по онова време, което се откривало най-често като се пускал записа на обратно. В албума „Piece of Mind“ посланието било поставено преди песента „Stil Life“ и било просто шега. Ако пуснете парчето на обратно, ясно се чува барабаниста да казва: „Hmm, Hmmm, what ho sed de t'ing wid de t'ree bonce. Don't meddle wid t'ings you don't understand". По-късно, Макбрейн признал, че това е «великото» му превъплъщение в Иди Амин Дада, което в превод означава: “Защо, казало чудовището с три глави, се бъркате в неща, които не разбирате".

Също така, албумът „Piece of Mind“ ги въвлякъл в спор с писателя Франк Хърбърт, понеже групата искала да запише парче кръстено на книгата „Дюн“. Не само, че отказал, Хърбърт отказал дори реплики от книгата да се появят като интро към песента. Молбата на Стив Харис била посрещната с острия отговор на агента: "Не. Защото Франк Хърбърт не харесва рок групи, особено хеви рок групи и особено групи като Айрън Мейдън". И така песента излиза на бял свят през 1983 г. под името „To Tame a Land“.

Експериментации (1988–1990)[редактиране | edit source]

През 1988 г. групата опитала различен подход към седмият си студиен албум, озаглавен „Seventh Son of a Seventh Son“. Това е концептуален албум, разказващ историята на дете с магически способности, по мотиви от книгата „Седмият син“ на Орсън Скот Кард. За пръв път групата използва клавиши при записите. Също така групата оглавява фестивалът Монстърс ъф Рок. За да завършат първите си десет години Мейдън издават „The First Ten Years“ — поредица от 10 диска и грамофонни плочи.

Разместване (1990–1993)[редактиране | edit source]

За пръв път от седем години групата променя състава си заради напускането на китариста и бек вокала Ейдриън Смит. Бившият китарист на Гилън, Яник Гърс е избран за ново попълнение и с него през 1990 г. издали „No Prayer for the Dying“. Този албум връщал групата към по-старото, по-праволинейно звучене на групата. Също така Брус Дикинсън започва да експериментира в много от песните, придавайки по-агресивно и тежко звучене от оперния си стил, който бил станал запазената му марка. Въпреки това групата се сдобила с първият си (и единствен до момента) хит сингъл „Bring Your Daughter ... to the Slaughter“. Песента държи рекорда за най-бързо изкачване до номер едно и за най-бързо изпадане от класацията — всичко само в разстояние на няколко седмици. Първоначално песента била написана и записана от Брус Дикинсън за петия филм от поредицата „Кошмарите на Елм стрийт“ (Nightmare on Elm Street).

Преди излизането на „No Prayer for the Dying“ Брус Дикинсън официално обявява започването на соловата си кариера с Яник Герс като китарист. През 1991 г. Дикинсън прави самостоятелно турне и се завръща за записването на албума „Fear of the Dark“. Излезнал през 1992 г. албумът се радвал на популярност сред феновете, особено едноименното парче и „Afraid to Shoot Strangers“.

През 1993 г. Брус Дикинсън окончателно напуска групата, за да се отдаде на соловата си кариера. Въпреки това Брус се съгласил да остане за едно последно турне и два лайф албума. Първият „A Real Live One“ включвал парчета от 1986 г. до 1992 г. и излиза през март 1993 г. Вторият „A Real Dead One“ включвал парчетата от 1975 г. до 1984 г. и излиза след като Дикинсън вече е напуснал групата. Последното му шоу с групата било на 28 август 1993 г. записано и излъчено от ВВС, а след това издадено на видео под името „Raising Hell“, кулминацията на което била „смъртта“ на Брус в желязна девица (Iron Maiden).

Вятърът на промените (1994–1998)[редактиране | edit source]

Групата прослушала десетки вокали, между които и Дъги Уайт от Рейнбоу и Джеймс Лабри от Дрийм Тиътър, но те отказали. Най-накрая, през 1994 г. се спрели на Блейз Бейли от Wolfsbane. Той имал съвсем различен стил в старата си група и феновете го приели със смесени чувства. След три годишно мълчание групата се завръща през 1995 г. с незабравимия „The X Factor“. Като цяло той бил по-мрачен, по-дълбокосмислен и по-интроспективен от обикновено. Главният текстописец Стив Харис преминавал през тежък период в личен план (развод и смъртта на баща му) и това се отразило в музиката му. Албумът започвал с епичното 11-минутно парче „The Sign of the Cross“, което според мнозина е класика в жанра. Първият концерт за новия албум бил на 28 септември 1995 г. в Йерусалим.

Ейдриън Смит се завръща в групата през 1999 г.

Групата прекарала по-голямата част от 1996 г. в турнета, за да се завърне в студията през 1998 г., за да за пише „Virtual XI“. За съжаление албумът не съдържа запомнящи се песни. Само „The Clansman“ и „Futureal“ останали на сцена, а достиженията им в класациите било крайно незадоволително. „Virtual XI“ бил първият албум на групата който достигнал продажби от един милион копия — това била смъртната присъда на Бейли.

Отново заедно (1999–2000)[редактиране | edit source]

През февруари 1999 г. Бейли напуска групата по взаимно съгласие. Причината за напускането му било незадоволителното представяне на сцената — гласът му не можел да издържи цяло турне на Мейдън. След това групата обявила завръщането на Брус Дикинсън и Ейдриън Смит като трети китарист. Това е най-стабилният състав от създаването им насам.

Новото хилядолетие (2000–2005)[редактиране | edit source]

През 2000 г. нов период започнал за групата с албума „Brave New World“. Албумът бил по-дълъг, и показал прогресив страната на Мейдън. Групата тръгнала на турне, което приключило през януари 2001 г. на прочутия фестивал Рок в Рио, където Мейдън свирят пред повече от 250 000 души.

Прогресив вълната продължава и в следващия албум — „Dance of Death“. Въпреки, че не успял да стане дори златен по продажби в САЩ, той станал платинен в няколко други държави и показал на света, че Айрън Мейдън все още е една от големите групи в хеви метъла. Впоследствие и двата албума били наречени „Най-добър метъл албум“ съответно за 2000 г. и за 2003 г. от Metal-Rules.com.

Дикинсън по време на световното турне A Matter of Life and Death.

През 2005 г. групата обявява световното си турне по случай 25 години от излизането на първият си албум и 30 години от основаването на групата. Сингълът „The Number of the Beast“ бил преиздаден и се заковал направо на трето място в Британските класации. След това групата тръгва на път за ново турне - The Early Days Tour, с изпълнения на песни само от първите четири албума, което съвпада с излизането на DVD-то „The Early Days“, проследяващо първите години на бандата. Това е първото от серия издания (последвани от турнета) назовани The History of Iron Maiden.

Също така групата свирила на 10-тия Озфест, преди Блек Сабат (от 15 юли до 20 август 2005). На последната вечер от феста бандата е подложена на атака, организирана (както по-късно ще се разбере) от Шарън Озбърн. Групата е замеряна с яйца, а озвучаването им е прекъсвано неколкократно. Събитието предизвиква широк отзвук сред феновете като решителността на групата да завърши концерта и да не слезе от сцената се отбелязват с уважение.[1]По-късно, в писмо на г-жа Озбърн, за причини на атаката се отбелязват отказа на групата да съкрати сета си до 55 мин. и забележките на Брус Дикинсън от сцената относно MTV и риалити телевизията.

Последните години (2006–2010)[редактиране | edit source]

14-тият студиен албум на групата A Matter of Life and Death излиза на 28 август 2006 г. и е предшестван от сингъла „The Reincarnation of Benjamin Breeg“. Албумът отново е продуциран от Кевин Шърли и е най-дългият албум на групата до момента. Групата също така записала и четири кавъра: „Tush“ на ЗиЗи Топ, „Space Truckin'“ на Дийп Пърпъл, „Angel of Death“ на Thin Lizzy и „Hocus Pocus“ на Focus. Последната се появява в сингъла Different World от същия албум. Следва успешно турне където бандата свири целия нов албум от начало докрай - за пръв път в историята си. За последната част от турнето обаче групата обявява, че ще включва по 5 парчета от The Number of the Beast и последният албум както и други класики. В крайна сметка се свирят само 4 песни от "Звяра".

Айрън Мейдън в Торонто.

На 5 септември 2007 г. Мейдън обявяват най-мащабното си турне до момента - "Somewhere Back In Time Tour 2008". По време на околосветската си обиколка групата, екипът и цялото им оборудване пътува на специален Боинг 757, пригоден едновременно за пътници и товар. Самолетът е изрисуван с образи на Еди и е наречен Ed Force One по предложение на феновете. Брус Дикинсън, който е действащ пилот за английската компания Astraeus (собственици на машината) управлява самолета през повечето време. Сетлистът съдържа песни, които не са били изпълнявани от години и е концентриран около периода 1984 - 1988, а сценичното оформление е в египетската тематика като в турнето за албума "Powerslave". По същото време бандата издава и DVD-то "Live After Death" което освен легендарният концертен запис от 1985 г., част от въпросното турне, съдържа и втората част от The History of Iron Maiden.

През 2010 г. излиза 15-тият студиен албум на групата The Final Frontier.

Предстои да бъде преиздаден и концерта "Maiden England" като трета част от историята на групата, както и DVD-та от последните две турнета, но повече информация не е обявена.

Състав[редактиране | edit source]

Настоящи членове Предишни членове

Айрън Мейдън в България[редактиране | edit source]

  • 1995 г. — Айрън Мейдън с вокал Блейз Бейли дават концерт в София. Подгряваща група са Б.Т.Р.
  • 2000 г. — Планиран е концерт на Мейдън в София с класическия им вокал Брус Дикинсън и билетите са почти разпродадени, когато Яник Герс пада от сцената в Германия, чупи ръка и концертът е отменен. Вместо тях идва групата Моторхед.
  • 2007 г., 4 юни — Концерт на Айрън Мейдън в София, на стадион „Локомотив“. Подгряващи групи са Ахат и Лорън Харис (дъщеря на Стив Харис) с групата си. Концертът се състои пред около 35 000 души.
  • 2011 г., 21 юни — Фестивалът Sonisphere, но събитието е отменено и участието на Мейдън не се осъществява.
  • 2014 г.- 16 юни- Концерт на Iron Maiden в София зала "Арена Армеец"

Дискография[редактиране | edit source]

Студийни албуми[редактиране | edit source]

Концертни албуми[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://avtora.com/articles/statii/wreme_razdelno_za_hewi_metul-a

Библиография[редактиране | edit source]

  • Пол Стенинг. Iron Maiden. 30 години зверове. Пълна неофициална биография. С., Адикс, 2008.
  • Джо Шумън. Брус Дикинсън. Животът и легендата от Iron Maiden. С., Адикс, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]