Айфелова кула
Вижте пояснителната страница за други значения на Айфел.
| Айфелова кула | |
 Изглед към Айфеловата кула от север |
|
| Основни данни | |
|---|---|
| Местоположение | Марсово поле, Париж, Франция |
| Координати | |
| Размери в план | 125 × 125 m |
| Височина: | |
| · Под на 1-ви етаж | 57,63 m |
| · Под на 2-ри етаж | 115,73 m |
| · Под на 3-ти етаж | 276,13 m |
| · Общо с антената | 324 m (от 2000 г.) |
| Тегло: | |
| · Общо | 10 100 t |
| · Метална конструкция | 7 300 t |
| Натоварване на почвата | 45 N/cm² |
| Материал | Пудлинговано желязо от заводите в Помпе, Лотарингия |
| Брой на елементите | 18 038 метални елемента и 2 500 000 нита |
| Цвят | Кафяво „Айфелова кула“ (от 1968 г.) |
| История | |
| Предприемач | Густав Айфел и с-ие |
| Инженер | Морис Кошлен, Емил Нугие |
| Архитект | Стефан Совестр |
| Основни дати: | |
| · Проектиране | 1884-1887 г. |
| · Строителство | 1887-1889 г. 2 години, 2 месеца и 5 дни |
| · Откриване | 31 март 1889 г. |
| Управление | |
| Собственик | Париж |
| Концесионер: | |
| · 1981-2005 г. | Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула (SNTE) |
| · 2006-2015 г. | Дружество за експлоатация на Айфеловата кула (SETE) |
| Служители | ≈ 500 |
| Посещения: | |
| · Годишно | ≈ 6 612 000 (2010) |
| · От откривнето | 236 445 812 (1889-2007) |
| Официален сайт | tour-eiffel.fr |
 Разположение в Париж
|
|
Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel, [tuʀ efɛl]) е метална решетъчна кула, разположена на Марсово поле в Париж, превърнала се в един от най-популярните символи на Париж и Франция и една от най-известните конструкции в целия свят. Най-високото съоръжение в Париж,[1] кулата е и най-посещаваният срещу заплащане паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. Наречена по името на своя създател Густав Айфел, тя е построена като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г.
Айфеловата кула е с височина 324 m, приблизително колкото 81-етажна сграда. Тя е най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 година, когато е изместена от тази позиция от Крайслер Билдинг в Ню Йорк. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 година Виадукт Мийо.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти.
Съдържание |
[редактиране] История
През 1884 година на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел - Емил Нугие и Морис Кошлен - им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна архитекта Стефан Совестър.
На 15 февруари 1887 година обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Но споровете заглъхват още със завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.
Айфеловата кула е построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889 година, с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май. Нейният архитект е Густав Айфел, автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби (Кантал), Гара Нюгати в Будапеща (Унгария).
Кулата е висока 324 метра.[2] В зависимост от околната температура височината ѝ може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. При буря максималното отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията ѝ съдържа 18 038 метални части и 2 500 000 нита, тежи 10 100 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на Първата Френска Република. В построяването участват 50 инженери и 132 работници. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.
Четиридесет и една години кулата е била най-високата сграда в света.
В много от холивудските филми гледката от прозорец в Париж обикновено включва Айфеловата кула.
От създаването ѝ насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.
[редактиране] Предназначение
В началото са предвиждали кулата да бъде разрушена след 20 години. В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И така, инсталирани са множество уреди - от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.
Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 (преди завършването ѝ), а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува «жалкия електрически стълб», Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли : « Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта ».
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията ѝ на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.
По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā на японски) в Токио (333 метра). В Лас Вегас се намира копие на Айфеловата кула, намалено наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.
Айфеловата кула е мощна притегателна сила. Там постоянно има внушителен брой туристи, както и кореняци парижани - в подножието ѝ или в околните паркове, доста обширни и приятни през всеки сезон.
[редактиране] Интересни дати
На 4 юли 1902 година в 21:20 ч. мълния удря Айфеловата кула
На 12 януари 1908 година от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние.
През 1910 година отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космичните лъчи.[3]
През 1925 година мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.[4]
Айфеловата кула загубва прозвището си на „най-висока конструкция на света“ след издигането на Крайслер Билдинг през 1930 година в Ню Йорк.
Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 година, кабелите на асансьора били разсечени от французите, за да бъде принуден Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави.
На 3 януари 1956 година пожар опустошава върха на кулата.
През 1959 година към върха на кулата е прибавена сегашната радиоантена.
През осемдесетте години на миналия век стар ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата; след продажбата му той е възстановен в Ню Орлиънс, Луизиана. В началото е наричан Ресторантът на Айфеловата кула, сега е известен като Червената стая.
На 31 март 1984 година Робърт Мориарти успява да премине през кулата със самолет.[5]
Айфеловата кула е изкачена от 150-милионния си посетител на 30 август 1993 г.
През 2000 година по цялата повърхност на кулата е разположен механизъм с лампи, които светят за 10 минути на всеки кръгъл час от 17 до 01 часа през нощта, като от 1 часа през нощта основното осветление на кулата е изключено. Поставена отново на 21 юни 2003 година за период от десет години, системата съдържа 20 000 премигващи лампи.
Айфеловата кула посреща своя 200 000 000 посетител на 28 ноември 2002 година.[6][7]
На 22 юли 2003 година, около 19:20 часа се разгаря лек пожар на върха на кулата, но пострадали няма.
За една седмица през януари 2004 година Айфеловата кула е накичена в червено по повод празненствата, свързани с годината на Китай и китайската Нова година.
За началото на френското председателство на Европейския съюз през 2008 година кулата е украсена с цветовете и звездите на европейското знаме.[8]
[редактиране] Източници
- ↑ The Eiffel Tower as a World monument
- ↑ Eiffel Tower Height. // My Eiffel Tower. Посетен на 2011-10-29.
- ↑ Wulf, Theodor. Physikalische Zeitschrift
- ↑ Letcher, Piers. Eccentric France. Bradt Travel Guides, 2003. ISBN 978-1841620688.
- ↑ A Bonanza in Paris. // Посетен на 2008-04-04.
- ↑ The Eiffel Tower: Paris' Grande Dame. // france.com. Посетен на 2007-07-24.
- ↑ Soirée réussie le 28 novembre pour fêter l'année du 200 millionième visiteur. // Official Site. 2002. Посетен на 2007-07-24.
- ↑ All You Need To Know About the Eiffel Tower. // Official Site. Посетен на 2009-01-09.
[редактиране] Външни препратки
- Официална страница на Айфеловата кула (на френски и английски)
