Акадска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Акадско царство
Империя
 
2350 — 2150 пр.н.е.  
 
 

Местоположение на Акадска империя

Tеритория при Нарам-Син Акадски
Континент Азия
Столица Акад
Официални езици акадски
Религия Шумеро-акадска
Форма на упр. Монархия
Династия Саргониди
Площ
800 000 km²
Днес част от
редактиране
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Акадската империя (Акадски / Аккад, A.GA.DÈ.KI "Страната Акад"; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.

Най-голям разцвет достига при Саргон I, който подчинява градовете на Шумер и завладява по-голямата част от Плодородния полумесец - от Елам до Средиземно море. Акадският постепенно измества шумерския като говорим език в региона някъде между третото и второто хилядолетие преди новата ера. Въпреки това акадците запазват и доразвиват клинообразната писменост, създадено от шумерите.

Ок 2334 г. пр.Хр. цар на Акад става Саргон Велики. Той поставя началото на могъща династия, която управлява в продължение на 150 г. Саргон надделява в двубой с владетеля на град Ур и разширява териториите на държавата си по долното течение на Тигър и Ефрат. Владетелите на Акад започват да се титулуват Цар на Четирите посоки. По времето на могъществото на Акадското царство в Месопотамия се разпространява източносемитския акадски език, като ролята и употребата на шумерския значително намалява. Акадският език е първата лингва франка в историята и остава в употреба близо две хилядолетия след края на Акад. Амарнският древноегипетски архив от времето на Новото царство засвидетелства исторически събития на акадски език. Едва в началото на 1-то хилядолетие пр.Хр. акадския излиза от употреба за сметка на арамейския.

След превземането на големите шумерски градове, акадците предприемат успешни походи към Древна Сирия и успяват да унищожат конкурентните им Ебла и Арман (дн. Халеб). Те създават първата в историята постоянна и професионална армия, която наброява 5400 войници. Освен това акадците подобряват и селското стопанство в региона като създават мрежа от иригационни напоителни съоръжения, необходими за усвояването на по-големи площи обработваема земя. При наследника на Саргон - Нарам-Син (срещан и като Нарамсин), Акад достига своето могъщество и поддържа постоянна армия от 5400 бойци.

Държавата на акадците е унищожена от нашествието на амореите, които изпърво са привлечени като федерати за охрана на границата откъм арабската пустиня, докато не се еманципират и превземайки и задържайки под властта си старите шумеро-акадски градове Исин, Ешнуна и Ларса не основават ново собствено царство - аморейска Вавилония с център - Вавилон.

Град Акад[редактиране | edit source]

Формата Агад се появява за пръв път в шумерски надписи, например в списъка с владетелите на Шумер; Асиро-Вавилонската форма "Акааду" ("на" или "принадлежащ на Акад") най-вероятно произлиза от нея. Етимологията и значението на самото име "Акад" са неизвестни.

Векове по-късно, вавилонският цар Набонид посочва в своите записи[1], че поклонничеството към Ищар в Акад, по-късно е било заменено с това към Анунит, чието светилище се намира в Сипар. Въпреки многобройните проучвания, градът все още не е намерен. Една от теориите е, че Акад е разположен срещу Сипар от левия край на р. Ефрат, и е може би най-старата част от град Сипар. Друга теория гласи, че руините на Акад са под съвременен Багдад. Древната столица на Акад е разрушена при нахлуването на амореите, които унищожават и Акадската империя.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. I. Rawl. 69, col. ii. 48 and iii. 28.

Галерия[редактиране | edit source]