Акадска империя
Акадската империя (Акадски URUАккад, A.GA.DÈ.KI "Страната Акад"; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.
Най-голям разцвет достига при Саргон I, който подчинява градовете на Шумер и завладява по-голямата част от Плодородния полумесец от Елам до Средиземно море. Акадският постепенно измества шумерския като говорим език в региона някъде между третото и второто хилядолетие преди новата ера. Въпреки това акадците запазват и доразвиват клинообразната писменост, създадена от шумерите.
Ок 2300 г. пр.Хр. цар на Акад става Саргон. Той поставя началото на могъща династия, която управлява в продължение на 150 г. Саргон надделява в двубой с владетеля на град Ур и разшява териториите на държавата си по долното течение на Тигър и Ефрат. През времето на могъществото на Акадското царство в Месопотамия се разпространява семитския акадски език, като ролята и употребата на шумерския значително намалява.
След превземането на големите шумерски градове, акадците предприемат успешни походи към Сирия. Те създават първата в историята постоянна и професионална армия, която наброява 5400 войници. Освен това акадците подобряват и селското стопанство в региона като създават мрежа от напоителни съоръжения, необходими за усвояването на по-големи площи обработваема земя. При наследника на Саргон - Нарам-Син (срещан и като Нарамсин), Акад достига своето могъщество.
Държавата на акадците е унищожена от нашествие на амореите.
Град Акад[редактиране]
Формата Агад се появява за пръв път в шумерски надписи, например в списъка с владетелите на Шумер; Асиро-Вавилонската форма "Акааду" ("на" или "принадлежащ на Акад") най-вероятно произлиза от нея. Етимологията и значението на самото име "Акад" са неизвестни.
Векове по-късно, вавилонският крал Набонид посочва в своите записи[1] че поклонничеството към Ищар в Акад, по късно е било заменено с това към Анунит, чието светилище се намира в Сипар. Въпреки многобройните проучвания, градът все още не е намерен. Една от теориите е, че Акад е разположен срещу Сипар от левия край на р. Ефрат, и е може би най-старата част от град Сипар. Друга теория гласи, че руините на Акад са под съвременен Багдад. Предполага се, че градът е разрушен от нахлуването на амореите, които унищожават Акадската империя.
Бележки[редактиране]
- ↑ I. Rawl. 69, col. ii. 48 and iii. 28.
