Акадско царство

Месопотамски цивилизации
Двуречие Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити Урарту / Митани
История
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе Асирийски царе Вавилонски царе
Митология
Енума Елиш · Гилгамеш
Асирийска религия
Езици
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Акадското царство (Акадски ^URUАккад, A.GA.DÈ.KI "Страната Акад"; Иврит אַכַּד Аккад) е държава, просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия. Най-голям разцвет достига при Саргон I, който подчинява градовете на Шумер и завладява по-голямата част от Плодородния полумесец от Елам до Средиземно море. Акадците постепенно заменили Шумерския като говорим език някъде между третото и второто хилядолетие преди новата ера (и до днес се спори за точната дата). През 2334 г.пр.Хр цар на Акад станал Саргон. Той поставил началото на могъща династия, която управлявала 150 г. Саргон надделял в двубой с владетеля на град Ур и разширил териториите на държавата си по долното течение на Тигър и Ефрат. По време на Акадското царство в Месопотамия се разпространява семитския акадски език, като ролята на шумерския значително намалява. Последвали успешни походи към Сирия. Създадена била първата в историята постоянна армия, която наброявала 5400 войници и била изградена мрежа от напоителни съоръжения, така необходими за успеха на земеделската работа. При наследника на Саргон- Нарам-Син, Акад достигнал своето могъщество. Държавата била унищожена от нашествие на амореите.

Град Акад

Точното археологическо место на града все още не е намерено.^{[източник?]} Формата Агад се появява е шумерския, например в списъка с владетелите на Шумер; Асиро-Вавилонската форма "Акааду" ("на или принадлежащ на Акад") явно произлиза от това. Етимологията и значението на "Акад" са неизвестни. Векове по-късно, вавилонският крал, Набонид посочил в своите археологически записи че поклонничеството към Ищар в Акад, по късно било заменено с това към Анунит, чието светилище било в Сипар - предполага се приблизително в Сипар и Акад. Въпреки многобройните проучвания, градът никога не бил намерен. Според една теория гласи че Акад бил разположен срещу Сипар от левия край на р. Ефрат, и бил може би най-старата част от град Сипар. Друга теория гласи, че руйните на Акад са под съвременен Багдад. Предполага се, че бил разрушен от нахлуването на Готите, които разрушили Акадската империя.