Акатист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Акатист – (от гръцки ακάθιστος – буквално не се седи) в християнското богослужение е песнопение, свързано с усилена молитва, при което вярващите стоят прави.

Структурни особености[редактиране | edit source]

Акатистът е близък по форма с древния кондак. Състои се от основен кондак, припев и 24 строфи (дванадесет икоси и дванадесет ­ кондаци). Икосите завършват с припева на основния кондак, а кондаците ­ с Алилуия. Акатистите са сред най-красивите и съдържателни песнопения във византийската богослужебна певческа традиция. Текстовете им изобилстват от поетични сравнения.

История на акатистите[редактиране | edit source]

Зараждане на акатистите[редактиране | edit source]

Първият акатист вероятно бил написан по повод отблъскване нашествието на персите през 626 г. при император Ираклий. За автори на този акатист се смятат различни личности ­ Константинополският патриарх Сергий I, Роман Сладкопевец или Григорий Писидийски, който бил библиотекар при катедралата “Св. София” в Константинопол.

Акатист на света Богородица[редактиране | edit source]

Акатистът на Богородица е разделен на четири части, всяка от които се чете на повечерието в първите четири петъчни дни на Четиридесетницата. В петък на петата седмица се чете целият акатист. Съдържанието на първите седем кондака е историческо, а на останалите ­ догматическо. Някои от икосите също имат повествователен характер.

Акатист на пресладкия Иисус[редактиране | edit source]

Близък по съдържание, поетични достойнства и форма до акатиста на патриарх Сергий е “Акатист на пресладкия Иисус”. За първи път се среща в писмени паметници от 13 век. Преведен е на старобългарски през 14 век. Авторът му е неизвестен, макар че някои свързват написването му с името на монах Теоктист (9 век) от Студийския манастир. По-вероятно е произходът му да е свързан със зараждащата се светогорска традиция.

Масово разпространение[редактиране | edit source]

Краят на 7 и началото на 8 век са белязани с безразборно писане на акатисти. Те намерили място в различни молитвослови, каноници и акатистници, което довело до отстъпление от структурата и съдържанието на класическия акатист. За това допринесла извън богослужебната употреба на акатистите. Известен брой източни по произход акатисти сравнително рано били преведени на латински език и оказали силно влияние върху развитието на химнографията на Църквата на Запад. Много от акатистите, посветени на Господ Иисус Христос, Богородица, Николай Мирликийски Чудотворец и други били поместени в самостоятелна богослужебна книга, наречена Акатистник.

Източници[редактиране | edit source]

  • проф. Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".
Heckert GNU white.png Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Акатист от сайта Енциклопедия "Двери" към 23 септември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Constantine, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.