Акива бен Йосеф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Раби Акива или Акива бен Йосеф (на иврит: עֲקִיבָא, Акива бен-Йосеф; около 50-135) е еврейски религиозен водач от края на 1 и началото на 2 век в Палестина.

Исторически контекст[редактиране | edit source]

След разрушаването на Храма, първа и непосредствена задача за юдаизма била запазването на традицията, понеже съществувала сериозна опасност юдейската религия да изчезне поне на територията на Римската империя. Римляните провеждали гъвкава политика спрямо евреите, още повече, че те им били нужни в колосалната геополитическа битка на изток с Персия, продължила близо седем века - виж римско-персийски войни. От друга страна, персите и в частност партите, също използвали евреите срещу римляните в борбата им за надмощие в Близкия изток в онези времена. Основна опора в това им начинание били центровете на юдеизма във Вавилония още от времето на прословутия Вавилонски плен, които в продължение на хилядолетие (от края на 6 век пр.н.е. до началото на 7 век) били под персийска власт, а еврейското самоуправление и дела в Персия се ръководели от екзиларх, непосредствено подчинен на държавния глава - шаха и шахиншаха.

В Римската империя до окончателното кодифициране на Танаха в съвременния му вид (около 100 г.) с третата му основна част - писанията, еврейския духовен живот и център бил пренесен след разрушаването на Йерусалим на брега на Средиземно море в Палестина - в т.нар. духовна академия в Явне(х). Възстановител на юдейската духовна и религиозна традиция в Римската империя се явил раби Йоханан бен Закай, чийто живот и религиозни дела носят от равинската традиция легендарен характер. Сходен характер имат и живота и делата на следващия виден еврейски духовен глава и водач - раби Акива.

Живот и дело[редактиране | edit source]

Акива е един от водещите танаи и е приет от мнозина за основоположник на равинистичния юдаизъм. Историографията му е посветила многобройни изследвания, които в една или друга степен се основават на легендарните исторически сведения за него, като дейността му и оценките за нея се приемат в една или друга степен за не много меродавни и достоверни.

Произхожда от скромно семейство. Минавал е за лидер на по-либералните, или ляво ориентирани според съвременната политическа терминология, евреи по онова време, което значи, че е допускал на/за следващите го повече волности, отколкото е считала че е позволено от Мойсеевия закон и може, консервативната равинска традиция пребиваваща по онова време отвъд Ефрат и границата на Римската империя - във Вавилония. Спорно е доколко е подкрепян от вавилонските евреи, предвид походите на Траян и Адриан в Месопотамия и включването на тази територия в границите на Римската империя с Вавилон по времето на най-голямото териториално разширение на Рим. Явно разширението на Рим в Близкия изток към Персия е било съществен фактор, повлиял върху настроенията на цялото еврейство, предвид на обстоятелството, че почти цялата еврейска диаспора се оказала в границите на Римската империя по времето на Траян. Естествено това подигнало бунтовните еврейски чувства, които партите използвали, а вероятно и подклаждали за своите външнополитически цели. Евреите предвид разрушаването на Храма и сриването на Йерусалим от Тит не били доброжелателно настроени към Древен Рим с неговия империум. Изразител на тези настроения на водаческо ниво след смазания от римляните Вавилонски бунт се явил раби Акива.

През 130 г. император Адриан посетил развалините на някогашния славен Йерусалим, и обявил, че възстановява града, но като римски - Елия Капитолина. Това според равинската традиция провокирало еврейските религиозни чувства и духовния водач по това време раби Акива помазал самообявилия се за месия Симон Бар Кохба (християнската традиция твърди, че след Исус Христос не може да има друг месия, а всички обявили се за такива са лъжемесии). Бар Кохба застанал начело на въоръжените действия срещу Рим, след като император Адриан през 130 година посетил бившата римска провинция Юдея, за да провери на място как върви изграждането на новия римски град на мястото на Йерусалим - Aelia capitolina. Непосредствено преди това Адриан наредил на мястото на някогашния Йерусалимския храм да бъде издигнат жертвеник на Юпитер, като забранил на евреите да се доближават до храмовите развалини освен на девети Ав по еврейския календар, т.е. на 29 август 70 г. Еврейските поклоници естествено пренебрегвали тази мярка подкупвайки римските пазачи което дало повод на един автор от 19 век да напише, че

Само заплащайки пари, евреите са можели да проливат сълзи там, където са купили и пролели кръвта на Исус Христос

Второто еврейско въстание било подпомогнато финансово от диаспората и основно от вавилонската, като раби Акиба като виден кабалист и член на Синедриона в Явнех бил свързваща и организираща бунта личност, която събрала парите за въстанието от еврейските общности в Близкия Изток.

Първоначално Симон бар Кохба победил римския военачалник Тиней Руф. Еврейският бунтовен предводител успял даже да превземе Йерусалим и да съсипе Aelia capitolina, след което поставил еврейския жертвеник на мястото на храма и обявявил възстановяването на еврейската държава. Поръчал и еврейски монети с надпис "първа година от свободата на Йерусалим".[1]

Наблюдавайки развоя на събитията в Юдея, римският император Адриан прехвърлил от Бретан (където унищожавал последните келтски бастиони на съпротива) в Палестина най-опитния си и способен военначалник Юлий Север. След яростни битки поредната еврейска революция срещу римската власт била жестоко потушена, а последната еврейска крепост Бейтар паднала в ръцете на римляните на 29 август 135 година, след което в еврейската пустиня останали още няколко несвързани помежду си еврейски гнезда на съпротивата. Според едни сведения Симон Бар Кохба умрял ухапан от змия при отбраната на Бейтар, а според други еврейският бунтовен водач е екзекутиран ведно с духовния такъв - кабалистът раби Акиба. Според римските сведения, първоначално еврейските бунтари са заточени в Кесария след което са екзекутирани за назидание на общностите.


Времеви показател на Акива бен Йосеф в историята на юдаизма

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, изход. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.