Акинак

Акинак (Akinakes)

Къс меч или кинжал с право двойно острие и сърцевидна кръстачка, или оформен като напречна плочка с гъбовиден израстък, или с полукръгли антени в задния край на дръжката.

Изработвани обикновено от желязо, рядко от бронз, мечовете акинак са особено популярни в периода VI-III в. пр. Хр. Името е персийско и се среща у много елински автори. Те приписват това оръжие на перси, скити и други варварски народи. Върху релефите от Пелопонес се срещат изображения на персийски воини с акинак, носени окачени отдясно на колана; долният край на ножницата е превързан с отделен ремък за бедрото. Златният акинак в Персия е традиционен царски подарък.

Многобройни археологически находки и изображения доказват масовата употреба на мечове акинак у скитите. Според Херодот, скитите почитат железен акинак, поставен на върха на дървена платформа, като олицетворение на Арес, и му принасят човешки жертви.

В древна Тракия разпространението на късите мечове акинак се отнася към бронзовата и към ранножелязната епоха. Железният кинжал със златна обковка на ножницата от Белоградец (дублиран и от изображението върху надгробната стела от същото погребение), е типичен пример от VII в. пр. Хр. Същинският акинак прониква в Тракия след VI в. пр. Хр. вероятно под скитско влияние и получава разпространение главно в Севернотракийските земи (дн. Румъния и Северна България).