Акростих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Акростихът е вид поема или друг вид текст в стихова форма, написани така, че първите букви на стиховете, параграфите или други повтарящи се структури в текста да образуват ново послание. При азбучника - абецедариус началните букви следват реда на азбуката. В България едно от най-ранните (около 9 век) известни старобългарски стихотворения в азбучен акростих е "Азбучна молитва", за чийто автор се приема Константин Преславски. Друг български творец в акростих е Ефрем (14 век).

Пример:

Огънят сърцето задушава. 

Буен пламък в тялото гори. 

Искра надежда тихо ме пленява.

Чаровните ти устни покоряват.

А нежните ръце пленяват. Но 

можеше да бъде по-различно.

Тихо в същността ми ти живееш.

Ехото на любовта пленяваш.

— Николай Пеняшки — Плашков [1]

Акростихът не може да бъде вид поема. Той е втори текст (акростихът е паратекст), съставен от елементи на основния по определени правила. Той не е характерен само за поезията (намира се в романи, жития, надписи и пр.). Най-интересен е средновековният акростих, който има множество варианти. В последните двадесет и пет години бяха направени множество интересни открития в областта на старобългарския акростих. Съчинения, подписани с имената на Константин, Климент, Сава, Боян и др., свидетелстват за вниманието към този похват още в началото на славянската писмена култура. Българските медиевисти, които изследват проблема са Ст. Кожухаров, Н. Драгова, Г. Попов, В. Панайотов, Кл. Иванова, Б. Мирчева и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://npeniashkiplashkoff.wordpress.com/2009/06/12/%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC-%D1%82%D0%B5/