Аксиния Джурова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аксиния Джурова
български учен
Аксиния Джурова 
Родена: 18 септември 1942
София

Проф. д-р Аксиния Джурова е български учен, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията. Тя е член-кореспондент на Българската академия на науките от 2008 г.

Биография[редактиране | edit source]

Дъщеря е на Добри Джуров. Завършва Българска филология в Софийския университет (1965) и История и теория на изкуството в Московския държавен университет „Ломоносов“ (1969). Кандидат на изкуствознанието (днес: доктор по изкуствознание) (1974).

От 1973 г. е сътрудник на Военното разузнаване.[1] От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на БАН, защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен професор по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание).

От 1986 г. е директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към СУ. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на славянските култури към ЮНЕСКО. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания (Венеция).

Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху средновековната култура, славянското и византийското средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за модерното изкуство, между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.

Основни трудове[редактиране | edit source]

  • Славянска ръкописна книга в Британския музей и Библиотека. С., 1978.
  • Асеманиево Евангелие, т. I, II. Ватикана, 1981.
  • 1000 години българска ръкописна книга. С., 1981.
  • Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. С., 1985.
  • Томичов псалтир, т. I-II. С., 1990.
  • Каталог на гръцките ръкописи в Центъра "Дуйчев". Солун, 1994.
  • Каталог на славянските ръкописи в Института за източни науки (Orientalia Cristiana Analecta, 255) Рим, 1997.
  • Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997.
  • La Miniatura Bizantina. I manoscritti miniati e la loro diffusione, Milano, 2001.
  • Byzantinische Miniaturen. Schätze der Buchmalerei vom 4. bis zum 19. Jahrhundert. Regensburg, 2002.
  • Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест Vat. Gr. 2502. С., 2002.
  • Духът на лъва, Токио 2000; (с Дайсаку Икеда). С., 2002.
  • Покров Пресвятия Богородици в Самоков (с Вася Велинова, Мария Полимирова, Иван Патев). С., 2002.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]