Актинолит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Актинолит

Актинолитът (или нефрит) е силикатен минерал от групата на амфиболите с химическа формула: Ca2(MgFe)5Si8O22(OH)2. Притежава светлозелен, тъмнозелен, понякога черен цвят.

Актинолитът е минерал с наименование, произлизащо от гръцките думи актинис — лъч и литос — камък, поради радиално лъчестата форма на агрегатите му. Тънковлакнестите разновидности се обозначават като актинолитов азбест.

Актинолитът заема междинно място между тремолита, богат на магнезий, и феро-актинолита, богат на желязо. Среща се често в метаморфни скали, например в контактните зони, ограждащи охладени интрузивни скали. Среща се и като продукт на метаморфизма на богати на магнезий варовици.

Нефрит се наричат скритокристалините агрегати както на актинолита, така и на тремолита. Притежава твърдост 5,5-6 по скалата на Моос и плътност 3-3,3. Цветът му е светло- през сиво- до тъмнозелен, непрозрачен, често с петниста окраска. Името му идва от гръцки език, като nefros означава бъбрек.

Нефритът е известен в Китай още през шести в. пр. н. е. Тогава той се радва на изключителна почит. Дълги години видните китайки са използвали нефритени яйца за подържане  на интимния си тонус. И до ден днешен китайците го приемат за свой национален камък. 

Нефритът с наситена окраска се използва в бижутерията и за изработка на сувенири.

Освен в Китай, големи находища на нефрит има в Русия, Австралия, Канада, САЩ, Нова Зеландия.

Красиви и едри кристали от актинолит са известни в Рила, Крумовградско и Ивайловградско. Те обаче не са оценявани като суровина за ювелирни и декоративни иделия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • МИНЕРАЛОГИЯ, С. Стойнов, 1982 г.
  • Речник на скъпоценните камъни, Тодор Тодоров, 1994 г.
  • Енциклопедия на лечебните минерали, Гергана Митева, Иван Митев, 2004 г.