Алаваро де Менданя и Нейра
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Алваро де Менданя и Нейра (на исп.: Alvaro de Mendana y Neira или Neyra) е испански мореплавател, роден е през 1541 г. в Конгосто провинция Леон, Испания. Вярата на Менданя, че в южните ширини съществува огромен материк подтиква мореплавателя да предприеме в периода 1567-1969 и 1595 г. две плавания в Тихия океан.
[редактиране] Първа експедиция на Менданя
Менданя се отправя на първата си експедиция с два кораба - „Капитана” и „Алмиранта” с водоизместимост съответно 250 и 100 тона, поемайки от Каляо (Перу) в посока западните части на Тихия океан.
На 15 януари 1568 г. около 9 часа сутринта, един от юнгите му забелязва земя. Това е неголям остров, който Менданя нарича Исус Христос. Продължавайки на запад, на 1 февруари моряците попадат на ниски острови и плитчини, които получават името Канделярски плитчини. За седемдесет и четири дни корабите преминават огромното разстояние от 8 хил. морски мили от пристанището на Каляо.
Утрото на 2 февруари пътешествениците забелязват висок бряг. Това са големите острови от архипелага на Соломоновите острови. Менданя погрешно решава, че това е митичната страна Офир, в която според легендата са скрити съкровищата на цар Соломон. След като установява, че това е само остров той го кръщава Санта Исабел, а на архипелага дава името на израелкия цар. Отправяйки се на юг, експедицията достига до голям остров, който на свои ред получава името Гуадалканал. Менданя и неговите спътници откриват почти всички от Соломоновите острови - Санта Исабел, Малаита, Сан Кристобал. От тази група острови само Ренел остава неоткрит.
На 11 август корабите поемат многомесечен обратен преход през Южното море. На 6 септември пресичат екватора и влизат във водите на северното полукълбо. След 11 дни откриват неголям атол от групата Маршалови острови, по всяка вероятност атола Наму. От там корабите поемат на север – североизток, като на 2 октомври откриват самотният необитаем остров Уейк.
Силната буря разразила се на 17 октомври разделя - „Капитана” и „Алмиранта” и двата кораба продължават плаването самостоятелно. Едва на 19 декември „Капитана” вижда земя – това е безлюдният калифорнийски бряг. Менданя поема курс на юг от Калифорния и в крайна сметка на 23 януари 1569 г., на сто шестдесет и втория ден от плаването, „Капитана” акостира в пристанище на мексиканската провинция Колима, където след три дни пристига и „Алмиранта”.
Историята на ескпедицията не свършва до тук, предстои им да преплават още 2 хил. мили до пристанището на Каляо, а местните власти категорично отказват да отпуснат средства и материали за ремонта на корабите. На 4 април Менданя акостира в пристанище Корино на брега на Никарагуа, където обичайно се ремонтират подобни съдове. Тук отново получава отказ на поисканите от началника на порта средства. Принуден от обстоятелствата, Менданя залага и продава свое имущество, като с получената сума заплаща ремонта. На 26 май корабите излизат от Реалехо и на 26 юли най-после се прибират в Каляо. Така завършва първата експедиция на Алваро де Менданя и Нейра.
Менданя не успва да открие митичното съкровище на цар Соломон, не открва нито злато, нито сребро, нито скъпоценни камъни. Липсата на ценни метали е равносилна и на липса на интерес към островите от страна на испанската корона.
Всъщност този „безплоден” поход към Соломоновите острови е велик географски подвиг. В тази експедиция корабите преплуват 16-17 хил мили във водите на Южно море, които до този момент не са посещавани от европейски мореплаватели. Открит е нов път, пресичащ почти целия Тихи океан в екваториалните южни ширини.
[редактиране] Втора експедиция на Менданя
Печалният финал на експедицията не обезкуражава Менданя. От момента на завръщането си в Перу той започва да планира нова експедиция. По негово мнение островите могат да се превърнат в цветуща колония на Испания. Необходимо е да се транспортират няколко стотин колонисти (мъже, жени, земевладелци и търговци), с чиято помощ да се разчистят джунглите на Гуадалканал и Сан Кристобал, а терена им да се заеме от плантации и градове.
През 1574 г., пет години след завръщането си в Перу испанските власти утвърждават проекта на Менданя. От Мадрид отпускат 10 хил. дуката, като му нареждат да изгради флота за превоз на петстотин преселници, добитък и инвентар с направление Соломоновите острови. В замяна той е длъжен да изгради в течение на пет години три укрепени града. Получава и обещание от краля на Испания, че ако приключи успешно тази задача ще получи титлата маркиз. Така през 1577 г. той се отправя в Панама за да създаде своята флотилия.
Слабата заинтересованост на губернатора на Панама и вицекраля на Перу, а и след битката при Трафалгар осъществяването на експедицията се забавя с цели 18 години. Към проекта на Менданя отново се пробужда интерес едва през 1594 г. Новата му флота включва четири кораба – два големи – „Сан Херонимо” и „Санта Исабела” и два малки – „Сан Фелипе” и „Санта Кателина”, с екипаж триста и осемдесет човека – моряци, войници с техните жени и деца. За главен кормчия на експедицията е назначен младият испански моряк с португалски произход Педро Фернандес де Кирос.
На 9 април 1595 г. експедицията напуска пристанището Каляо, а на 9 април се отпавя в открито море. Първият остров който откриват (21 юли 1595) е планински и му дават името Магдалена (днешният Фату Хива, Маркизки архипелаг, Френска Полинезия). В последствие откриват островите Сан Педро (Моту Оа), Доминика (Хива Оа) и Санта Кристина (Тахуата). Санта Кристина е първият остров избран за временна база на експедицията. На 5 август 1595 г. флотилията напуска Маркизките острови и преминава 4 хил. мили до Соломоновите острови преминавайки покрай рифа Солитари.
В нощта между 7 и 8 септември от корабите забелязват земя. С утрото пред тях се открива голям остров. Той впечатлява моряците с високата си планина с конична форма, от чиито недрата се издига мощен огнен стълб. Менданя му дава името Санта Крус (Свети кръст) и името впоследствие става име на целия архипелаг. Санта Крус по богатата си природа прилича на остров Санта Кристина (Тахуата), но тук климата действа убийствено на испанците. Хората масово се разболяват, много от тях почиват, а на 18 октомври 1595 умира и самия Манденя. Негов заместник става Педро Фернандес де Кирос.
На 18 ноември Кирос повежда остатъка от експедицията, която вече е загубила един от корабите си на север, с направление Филипините. След две годишно плаване достигат до Лима с печалната вест за смъртта на Менданя и повече от двеста участници в плаването.
Приносът на тази експедиция е съществен. Открити са Маркизките острови – първия полинезийски архипелаг и островите Санта Круз. Последните открития в Океания принадлежат на енергичния приемник на Менданя – Педро Фернандес де Кирос. С него завършват и последните велики испански експедиции през 16 и началото на 17 век.
