Проклетия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Албански Алпи)
Направо към: навигация, търсене
Пейзаж от долината на Валбона в Проклетия

Проклетия или популярното Албански Алпи, както и Северноалбански планини, е името на планинския масив с който започва Динарската верига на северозапад от Дрин и Хвостно.

Веригата на Проклетия начева от Мокра гора, издига се над Печ, Дечани и каньона на Дрин, за да достигне до Кучка Проклетия и река Морача. На североизток завършва с Комовите. Северно от Проклетия са изворите на Тара, Лим и Ибър.

Намира се на територията на три държави - Северна Албания, Западно Косово и Източна Черна гора.

С Проклетия свършва на югоизток Динарската верига от планини. Тя е най-високата част от Динарите с Езерски връх.

Основният дял на масива се пада на планината Проклетие (откъдето ѝ името на целия масив), а най-високите върхове са Мая Езерце (Езерски връх) - 2692 м. в Албания и Джеравица - 2656 м. /Проклетие/ в Косово.

От 2013 г. планината е много по-достъпна от преди, заради автомагистралата Тирана - Прищина, която следва каньона на Дрин, южно от масива.

През планината има само един път, който започва от Печ, минава през Плав покрай Плавското езеро откъдето тръгва река Лим (до 16 век е имало само едно селище на езерото под името Рибари) и оттам пред Гусене и Крушево (Проклетия) се спуска към Шкодренското езеро. По-голяма част от топонимията в Проклетия е българска, като дори има и масив с името Асенац. Тази топонимия е от клана/племето Васоевичи с център община Андриевица, което е най-многолюдното сръбско племе още в княжество Черна гора (разселило се и в кралство Сърбия), а от Проклетия на северозапад започват Динарите със т.нар. същински сръбски земи. [1]

Проклетия е най-запазената като природа (от урбанизация и застрояване) планина в Европа.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]