Албанско въстание (1910)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албанско въстание
Идриз Сефери, един от лидерите на бунта.
Информация
Периодмай 1910 – юни 1910
МястоКосовски вилает
Командири и лидери
Шевкет Тургут паша
Мехмед Ферид паша		Иса Болетини
Идриз Сефери
Назиф Граждани
Дине Макелара
Шериф Лангу

Албанското въстание от 1910 г. е реакция на новата политика на централизация на младотурското османско правителство в Албания.[1] Това е първото от поредица големи въстания. Въстаниците са подкрепени от Кралство Сърбия.[2] Новите данъци, наложени в първите месеци на 1910 г., водят до това Иса Болетини да убеди албанските лидери, които вече са въвлечени във въстание от 1909 г., да опитат нов бунт срещу Османската империя. Албанските атаки срещу османците в Прищина и Феризово, убийството на османския командир в Ипек (дн. Печ) и блокирането на въстаниците на железопътната линия за Скопие при прохода Качаник водят до османска правителствена декларация за военно положение в района.

След две седмици ожесточени битки албанските сили се оттеглят в района на Дреница, докато османската армия завладява градовете Призрен и Якова (сега Дяково). Османците превземат Ипек на 1 юни 1910 г. и два месеца по-късно влизат в Шкодра. Репресиите срещу албанското население включват няколко бързи екзекуции и опожаряване на много села и имоти. Много училища са затворени, а публикации на албанската азбука, която e одобрена две години по-рано на Битолския конгрес, са обявени за незаконни. Журналисти и издатели са глобени или осъдени на смърт.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Иса Болетини, един от лидерите на бунта.

През първите месеци на 1910 г. Иса Болетини се опитва да координира силите за ново въстание, като посещава албанските кланове, които са намерили убежище в Черна гора след провала на предишно малко въстание през 1909 г. Междувременно новият управител Масар бей въвежда нов данък върху стоките, който веднага става крайно непопулярен. Албанските лидери провеждат две други срещи в Ипек (дн. Печ) и Феризович (дн.Феризово), където полагат клетва да бъдат обединени срещу новата политика на централизация на османското правителство. Силите, водени от Иса Болетини, атакуват османските сили в Прищина и Феризович, докато командирът на османските сили в Печ е убит от местното население. Османското правителство обявява военно положение и изпраща военна експедиция от 16 000 души, водени от Шевкет Тургут паша, който заминава за Скопие през април 1910 г.[3][4]

В същото време 3000 албанци под ръководството на Идриз Сефери[4][5] блокират железопътната линия за Скопие при прохода Качаник. Те превземат влак, превозващ войници и военни доставки до османския гарнизон на Прищина, обезоръжават войниците и задържат доставките.[5] Османските сили атакуват прохода Качаник, но отпорът на албанците, водени от Идриз Сефери, показва ясно, че 16 000 османски сили са недостатъчни, за да смажат бунта. Османските части нарастват до 40 000 души.[4][6] След две седмици ожесточени боеве, османските сили превземат прохода Качаник[5] и атакуват албанците, водени от Иса Болетини и Хасан Будакова, които междувременно блокират пътя Феризовик – Призрен към прохода Каралева.[5][6] Османските сили първо опитват фронтална атака, разчитайки на численото си превъзходство, но оказаната твърда съпротива ги принуждава да променят тактиката си. Те опитват да обкръжат и приклещят албанските части в Каралевския проход.

След тридневни боеве албанските сили се изтеглят в района на Дреница.[7] Османските сили влизат в Призрен в средата на май 1910 г. Те продължават към Якова и Ипек, където влизат на 1 юни 1910 г. По заповед на правителството[4][8] част от османските части продължава в посока Скутари (дн. Шкодра), докато друга колона марширува към района на Дебре (сега известен като Дибър в Албания и Дебър в Северна Македония). Първата колона, маршируваща към Скутари, успява да превземе прохода Морин, след като се бие с албанските сили в районите Гаш, Красник и Битич, водени от Зекир Халили, Абдула Ходжа и Шабан Бинаку. Османските сили са спрени за повече от 20 дни в прохода Агри от албанците в областите Шале, Шоше, Никай и Мертур, водени от Прел Тули, Мехмет Шпенди и Мараш Делия. Неспособна да потисне съпротивата им, колоната поема по друг път към Скутари, минавайки през района на Пуке.[8] На 24 юли 1910 г. османските сили навлизат в град Скутари. През този период започват да правораздават военни съдилища, въз основа на чиито решения са извършени бързи екзекуции. Събрано е голямо количество огнестрелно оръжие и много села и имоти са опожарени от османската армия.[9]

Османската армия, съставена от нередовни кюрдски части, бичува водачите на въстанието публично, опожарява села и прогонва около 150 000 албанци от домовете им.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Част от серията статии за
История на Албания
Праистория
Античност
Средновековие
Албания в Османската империя
Независима Албания
Съвременна Албания

Въпреки че броят на османските сили достига 50 000 души,[5] те контролират само низините и градовете и не успяват да поемат контрола над планинските райони на Албания.[9][10] По искане на османския командир Мехмет Шевкет паша, османското правителство обявява отмяната на кануна на Лека Дукагини, който представлява планинският закон на албанските кланове.[4] Някои албански кланове отиват да търсят убежище в Черна гора, като искат амнистия от османското правителство и връщане на условията, получени преди бунта. Исканията им са отхвърлени от османската власт, която в допълнение обявява забраната на албанската азбука и книгите, публикувани на нея. Албаноезичните училища са обявени за незаконни, а притежаването на книга с албански букви става криминално деяние.[11][12] Силна по численост и позиции, османската войска продължава похода си към Централна и Южна Албания, налагайки новите забрани. Албанските училища са затворени, а публикациите на латиница са обявени за незаконни. Редица албански журналисти и издатели са глобени или осъдени на смърт, докато влизането на албански книги, публикувани извън Османската империя, е забранено. След тези събития Албания се превръща в пустош за албанските патриоти, а албанската култура е напълно потисната.[12][13] Една година по-късно султан Мехмед V посещава Прищина и обявява амнистия за всички, които са участвали в бунта, с изключение на онези, които са извършили убийство.[14][15]

Албанските бунтове от 1910 г. и 1912 г. са повратна точка, която оказва влияние върху младотурското правителство, което все повече се движи от политическа посока на пан-османизъм и ислям към уникална национална турска визия.[16][17]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Akçam 2004
  2. ↑ John R. Lampe. Yugoslavia as History: Twice There Was a Country. Cambridge University Press, 28 March 2000. ISBN 978-0-521-77401-7. с. 92. Посетен на 22 July 2013. By 1910, an armed Albanian revolt was spreading from Pristina, ironically supported by aid of Serbia.
  3. ↑ Frashëri 1984, стр. 439
  4. ↑ а б в г д Gawrych 2006, стр. 177
  5. ↑ а б в г д Pearson 2004
  6. ↑ а б Frashëri 1984
  7. ↑ Frashëri 1984
  8. ↑ а б Frashëri 1984
  9. ↑ а б Gawrych 2006
  10. ↑ Jelavich 1983, стр. 188
  11. ↑ Frashëri 1984
  12. ↑ а б Gawrych 2006, стр. 183
  13. ↑ Frashëri 1984, стр. 445
  14. ↑ Elsie 2004
  15. ↑ Finkel 2006, стр. 521
  16. ↑ Karpat 2001.
  17. ↑ Bloxham 2005.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Akçam, Taner (2004), From empire to republic: Turkish nationalism and the Armenian genocide, Zed Books, ISBN 978-1-84277-527-1.
  • Elsie, Robert (2004), Historical dictionary of Kosova, Scarecrow Press, ISBN 978-0-8108-5309-6.
  • Finkel, Caroline (2006), Osman's dream: the story of the Ottoman Empire, 1300–1923, Basic Books, ISBN 978-0-465-02396-7.
  • Frashëri, Kristo (1984), Historia e popullit shqiptar në katër vëllime (in Albanian), vol. II, Tiranë, OCLC 255273594.
  • Gawrych, George Walter (2006), The crescent and the eagle: Ottoman rule, Islam and the Albanians, 1874–1913, I.B. Tauris, ISBN 978-1-84511-287-5.
  • Jelavich, Barbara (1983), History of the Balkans: Twentieth century, Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-27459-3.
  • Pearson, Owen (2004), Albania and King Zog: independence, republic and monarchy 1908–1939, I.B. Tauris, ISBN 978-1-84511-013-0.
  • Karpat, Kemal (2001), The Politicization of Islam: Reconstructing Identity, State, Faith, and Community in the Late Ottoman State, Oxford University Press, ISBN 978-0-19-028576-0.
  • Bloxham, Donald (2005), The Great Game of Genocide: Imperialism, Nationalism, and the Destruction of the Ottoman Armenians, OUP Oxford, ISBN 978-0-19-150044-2.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Tallon, James (2012), The failure of Ottomanism: The Albanian Rebellions of 1909–1912, The University of Chicago.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Albanian revolt of 1910 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Албанско_въстание_(1910)&oldid=12199691“.