Албатрос C.III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албатрос С.III
Bundesarchiv Bild 104-0321, Flugzeug Albatros C III.jpg
Описание
Тип Разузнавач и лек бомбардировач
Производител Albatros Flugzeugwerke GmbH, Германия
Първи полет 1916 година
Използван от ВВС на Германия, Латвия, Полша и България
В експлоатация от 1916 година

Албатрос С.III (на немски: Albatros C. III) е самолет, произведен от самолетостроителната фирма Albatros Flugzeugwerke GmbH в Германия и е приет на въоръжение в българската войска през 1916 година.

Производител[редактиране | edit source]

Фирмата за производство на самолети Albatros Flugzeugwerke GmbH е основана през 1910 година от Валтер Хут (Walter Huth) с наименованието Albatros Werke AG в гр. Йоханистал край Берлин. В началото фирмата произвежда самолети копия на френските Farman mod. 1910 и Sommer mod. 1911, но благодарение на инженерите във фирмата са внесени промени в конструкцията-заменени са френските ротационни двигатели с въздушно охлаждане Gnome с немски читирицилиндрови, редови двигатели с водно охлаждане Argus. Създадена е и затворена гондола за пилота и наблюдателя. Натрупаният опит от първите произведени машини и благодарение на знаменития немски авиоконструктор Ернст Хайкел, се създават поредица оригинални немски самолети, започвайки от Albatros B.I и получили развитие в последващи самолети от фамилията В и С и изтребители от фамилията D. През 1931 година Albatros Flugzeugwerke GmbH е погълната от Foke-Wulf Flugzeugbau AG.

Поручик Радул Милков на борда на Албатрос Допелтаубе, около 1912 г.

Албатросите в българската авиация[редактиране | edit source]

На 15.10.1912 година българската военна авиация разполага с 3 броя Албатрос- Фарман мод.1911 (Albatros-F-2 mod. 1911). В школата за пилоти на Albatros Flugzeugwerke GmbH е обучен и бойния пилот от българската авиация и неин бъдещ командир поручик Радул Милков. С един от тези самолети, на 16.10.1912 година е извършен разузнавателен полет от поручиците Радул Милков - пилот и Продан Таракчиев-наблюдател над Одринската крепост. За този полет имаше спор дали е исторически, поради твърдението, че е извършена първата бомбардировка в историята на нашата бойна авиация. Потвърдено е от документи, че първият боен полет е само разузнавателен, а първото бомбардиране е извършено на 17 ноември 1912 година от италианския летец Джовани Сабели и наблюдателя майор Васил Златаров със самолет Блерио XI. През 1916 година след подписване на протокол от офицерите летци Симеон Петров и Владимир Балан, от Германия са доставени 18 броя Албатрос С.III, [1]използвани на Южния /Македонския/ фронт срещу силите от Съглашението за разузнавателни полети, корегиране на артилерийска стрелба и бомбардиране. След подписването на Ньойския договор от 27 ноември 1919 година са укрити два такива самолета и метални части и двигатели Mercedes D.III от разрушените по силата на договора. С тях през 1926 година в ДАР- Божурище под ръководството на инж. Херман Винтер започва производството на български самолети, обозначени като ДАР-2, но точно копие на Албатрос С.III. Аеропланното училище започва обучение на нови летци за българската авиация с този тип машини.

Конструкция[редактиране | edit source]

Albatros-F 2 Mod. 1911 е двуместен биплан, модернизиран вариант на френския самолет със задно разположен двигател и "тикащо" витло. Пилотът и наблюдателят са разположени в затворена гондола, изнесена напред пред крилата. Тялото е фермена конструкция, без обшивка. Опашното оперение се състои от вертикални стабилизатори с кормила за посока и два хоризонтални стабилизатора по бипланна схема, които са и кормила за височина. Освен тях самолетът има и трето височинно кормило тип "патица", разположено високо пред гондолата на летците. Двигателят е Argus, четирицилиндров, редови с водно охлаждане и мощност 100 hp.
Albatros C.III е двуместен биплан с предно разположен двигател и "теглещо" витло. Двигателят е четирицилиндров, редови с водно охлаждане Benz Bz III или Mercedes D.III. Конструкцията е смесена с преобладаващо използване на дърво. Обшивката е платнена. Самолетът е предназначен за разузнаване, корегиране на артилерийска стрелба и бомбардировка. Носи бомбов товар до 90 kg. За водене на въздушен бой при нападение и защита, разполага с две картечници - синхронна картечница 1х7,92 mm Maxim-Spandau LMG 08/15 и една подвижна картечница за наблюдателя 1х7,92 mm тип Parabelum MG 14.

Технически характеристики[редактиране | edit source]

Екипаж - 2
Двигател - Benz Bz III или Mercedes D.III
Мощност - 150 hp съответно 160 hp
Дължина - 8 m
Височина - 3,10 m
Разпереност -11,69 m
Носеща площ - 36,91 m2
Маса, празен - 851 kg
Маса, стартова - 1353kg
Скорост, максимална - 140 km/h
Скорост, крейсерска - 120 km
Таван - 3350 m
Далечина на полета - 650 km

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Балан, Владимир, Спомени летят ..., Печатница Провадалиев, София, 1939.

Източници[редактиране | edit source]

  • Албатросите 1912-1918, Иван Бориславов, сп. Криле, Ретросалон, бр.4 /64/, 2007.
  • Балан, Владимир, Спомени летят ..., Печатница Провадалиев, София, 1939.
Portal:Албатрос C.III
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация