Алба Лонга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Алба Лонга (на латински Alba Longa) е древен латински град разположен югоизточно от Рим, на западния склон на планината Алба (Албанската планина). Наречен е така (Alba Longa, на латински: Дълга Алба; Alba — бял [град], т. е. „Дълъг бял град“), тъй като се простира по протежението на планината. Според преданията, Алба Лонга е основан около 1152 г. пр.н.е. от Асканий, синът на Еней; около началото на първото хилядолетие пр.н.е. е бил център на Латинския съюз, в 7 век пр.н.е. (по времето на царуването на Тул Хостилий) е бил разрушен от римляните, жителите му са се преселили в Рим, но намиращият се в Алба Лонга храм на Юпитер Лациарис (Iuppiter Latiaris) е останал свещен център на съюза.

Царе на Алба Лонга[редактиране | edit source]

По-долу е представено родословното дърво на царете на Алба Лонга според Тит Ливий.

 
 
 
Анхис
 
Венера
 
Латин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Креуса
 
Еней
 
 
Лавиния
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асканий, или Юл
 
Силвий
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силвий
 
 
Еней Силвий
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Брут Троянски, първия крал на бритите
 
 
Латин Силвий
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Алба
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атис
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Капис
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Капет
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тиберин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Агрипа
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ромул Силвий
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Авентин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Прока
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нумитор
 
Амулий
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рея Силвия
 
Марс
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ромул
 
Рем
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Етруски царе на Рим