Алба Юлия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.

Алба Юлия
Alba Iulia
— град —
    Герб
Останки от средновековната крепост
Останки от средновековната крепост
Алба Юлия (Румъния)
Red pog.png
Алба Юлия
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Алба
Надм. височина 186 m
Население (2002) 66 369 души
Пощенски код 510118
Телефонен код 02 58
Алба Юлия в Общомедия

Алба Юлия или на български Белград [1], т.е. бялата крепост (от старобългарското Бѣлградъ), на румънски: Alba Iulia, на латински: Apulum, на немски: Karlsburg, на унгарски: Gyulafehérvár) е град и административен център в Окръг Алба, Трансилвания, Румъния. Разположен е на брега на река Муреш. Към 2000 г. населението му наброява 66 369 жители.

История[редактиране | edit source]

През 953 година, унгарският владетел на града Зомбор (Zsombor) се кръщава и приема името "Гюла" (на румънски: Iuliu, Юлиу; на унгарски: Gyula, Дюла). За да се различава името на града от останалите със същото име (например Székesfehérvár, Кралска Бяла или Nándorfehérvár, Белград и др.), унгарците наричат крепостта на брега на река Муреш "Gyulafehérvár" – "Бялата крепост на Гюла" [1][2] . На латински името е преведено като Alba Iulia. Това име е запазено и днес.

Присъединяването на Трансилвания към Румъния (Трианонски договор) е прокламирано с декларация на 1 декември 1918 г. именно в град Алба Юлия. Датата Първи декември се чества като национален празник на Румъния. През 1922 г. крал Фердинанд I и кралица Мария са короновани в Алба Юлия в православната катедрала, построена специално за случая.

География[редактиране | edit source]

Градът има 66 369 жители (2002). Средногодишния прираст на населението е около 1,5 %. 16,3 % от жителите са на под 15 години, а 2,9 % - над 75 годишна възраст.

Личности свързани с града[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Бележки[редактиране | edit source]

  1. В едно научно-популярно изследване за семантиката на българските етноними на Иван Танев Иванов се свързва името на прабългарските ханове Дуло с името Дюлафехервар: "Далеч на север, на границата между Унгария и Румъния се намира град Дюла фехервар". По време на българските канове той се е наричал Българ-град, впоследствие Бълград. Така той е известен и днес, но на унгарски името му звучи като Дюла Фехер-вар, което се превежда като "белия град на династията Дуло".
  2. http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Etimologiya%20i%20semantika%20na%20balgarskiya%20etnonim.htm
Heckert GNU white.png Тази статия е редактирано и преведено копие на статията [2] на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.