Алба Юлия
Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
|
Алба Юлия
Alba Iulia |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Държава | |
| Окръг | Алба |
| Население | 66 369 (към 2002) |
| Надморска височина | 186 м |
| Пощенски код | 510118 |
| Телефонен код | 02 58 |
|
|
|
Алба Юлия или на български Белград [1], т.е. бялата крепост (от старобългарското Бѣлградъ), на румънски: Alba Iulia, на латински: Apulum, на немски: Karlsburg, на унгарски: Gyulafehérvár) е град и административен център в Окръг Алба, Трансилвания, Румъния. Разположен е на брега на река Муреш. Към 2000 г. населението му наброява 66 369 жители.
Съдържание |
[редактиране] История
През 953 година, унгарският владетел на града Зомбор (Zsombor) се кръщава и приема името "Гюла" (на румънски: Iuliu, Юлиу; на унгарски: Gyula, Дюла). За да се различава името на града от останалите със същото име (например Székesfehérvár, Кралска Бяла или Nándorfehérvár, Белград и др.), унгарците наричат крепостта на брега на река Муреш "Gyulafehérvár" – "Бялата крепост на Гюла" [1][2] . На латински името е преведено като Alba Iulia. Това име е запазено и днес.
Присъединяването на Трансилвания към Румъния (Трианонски договор) е прокламирано с декларация на 1 декември 1918 г. именно в град Алба Юлия. Датата Първи декември се чества като национален празник на Румъния. През 1922 г. крал Фердинанд I и кралица Мария са короновани в Алба Юлия в православната катедрала, построена специално за случая.
[редактиране] География
Градът има 66 369 жители (2002). Средногодишния прираст на населението е около 1,5 %. 16,3 % от жителите са на под 15 години, а 2,9 % - над 75 годишна възраст.
[редактиране] Личности свързани с града
[редактиране] Побратимени градове
Алесандрия, Италия от 2009 г.
Алкала де Енарес, Испания
Арнсберг, Германия
Варезе, Италия
Горен Назарет, Израел
Дюздже, Турция
Егио, Гърция
Сан Бенедето дел Тронто, Италия
Секешфехервар, Унгария
Сливен, България
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ В едно научно-популярно изследване за семантиката на българските етноними на Иван Танев Иванов се свързва името на прабългарските ханове Дуло с името Дюлафехервар: "Далеч на север, на границата между Унгария и Румъния се намира град Дюла фехервар". По време на българските канове той се е наричал Българ-град, впоследствие Бълград. Така той е известен и днес, но на унгарски името му звучи като Дюла Фехер-вар, което се превежда като "белия град на династията Дуло".“
- ↑ http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Etimologiya%20i%20semantika%20na%20balgarskiya%20etnonim.htm