Алберт Шпеер
|
||||||||
Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер (на немски: Berthold Konrad Hermann Albert Speer ), е немски архитект и политик, наричан понякога Първи архитект на Третия Райх. От 1942 г. министър на военната промишленост в Германската империя, осъден е от Международния военен трибунал в Нюрнберг на 20 години затвор.
Алберт Шпеер е член на Националсоциалистическата немска работническа партия и СА от 1931 г.
Архитект по образование, Шпеер участва в качеството си на постановчик и оформител на Нюрнбергските партийни конгреси. Успехите на Шпеер в качеството му на архитект привличат вниманието на Адолф Хитлер. В течение на последвалите девет години Шпеер е личен архитект на фюрера, завоювайки си неговото почти безгранично доверие. Хитлер назначава Шпеер през февруари 1942 за райхсминистър на въоръжението и боеприпасите. През март 1943 министерството е преименувано в Имперско министерство на въоръженията и военната промишленост.
Хитлер не се лъже в избора си: Шпеер се превръща в изтъкнат организатор на военното производство. В края на войната е на мнение, че заповедите на Хитлер са с катастрофално въздействие и според признанията си на Нюрнбергския процес, дори се опитва да пусне отровен газ в бункера на фюрера, но отдушниците са охранявани от войници.
В последната седмица на Втората световна война Шпеер забранява да се унищожават при отстъпление немските промишлени предприятия, нарушавайки заповедта на Хитлер. Международният военен трибунал в Нюрнберг признава Шпеер за виновен в извършване на престъпления срещу човечеството и военни престъпления и го осъжда на 20 години затвор. Шпеер ги излежава в затвора Шпандау (Берлин). През октомври 1966 е освободен след изтичане на наказанието.
До смъртта си през 1981 г. издава свои мемоари („Отвътре на Третия Райх“, „Дневници от Шпандау“). Има син, роден през 1934 г., който носи неговото име и става също архитект.
[редактиране] Вижте също
|
||||||||||||||||||||
|
|||||
