Албер Камю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албер Камю
(Albert Camus)
Albert Camus, gagnant de prix Nobel, portrait en buste, posé au bureau, faisant face à gauche, cigarette de tabagisme.jpg
Роден: 7 ноември 1913 г.
Дреан, Алжир
Починал: 4 януари 1960 г.
(на 46 г.)
Вилблевен, Франция

Драматург:
Награди: Нобелова

Философ:
Школа: абсурдизъм, екзистенциализъм
Интереси: хуманност, политика, справедливост, етика, любов,
Идеи: "Абсурдът е основна концепция и първа истина."

"Винаги отивай далеч, защото там ще откриеш истината." "Бутнтувам се, следователно съществувам."

Повлиян от: Достоевски, Кафка, Киркегор, Херман Мелвил, Ницше, Виктор Юго, Джордж Оруел
Повлиял: Орхан Памук

Идеолог:
Убеждения: леви
Nobel prize medal.svg

Албер Камю (на френски: Albert Camus) е френски писател, драматург, журналист и философ. Става известен като един от ярките предтавители на екзистенциалисткото течение във Франция. Участва активно в политическите събития на своето време не само с писателските си умения, но и ангажирайки се с непосредствени действия. За своето творчество получава Нобеловата награда за литература в 1957 г.

Биография[1][редактиране | edit source]

Албер Камю е роден в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битката при Марна (1914) по време на Първата световна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански произход. През 1930 г. заболява от туберкулоза и прекратява заниманията си с футбол, за да продължи задочно обучението си в Алжирския университет. Докато работи на различни места, успява да завърши философия в университета, като се дипломира с тезата "Плотин, Неоплатонизъм и Християнска мисъл"(1936).

През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, но през 1936 г. е обвинен в троцкизъм и напуска. През 1934 г. се жени за Симон Ие, но скоро се развежда. През 1935 г. основава „Театър на труда“ (Théâtre du Travail, преименуван през 1937 г. на „Театър на отбора“, Théâtre de l'Equipe), който просъществува до 1939 година. Сътрудничи на леви вестници като „Алже Репюбликен“ и „Соар Репюбликен" ("Soir republicain"). Заради заболяването от туберкулоза не е взет в армията в началото на Втората световна война.

През 1940 г. Камю се жени за Франсин Фор, пианистка и математичка. През същата година започва работа за вестник „Пари Соар“("Paris soir"). Макар първоначално да не е противник на войната, превземането на Париж от германците и екзекуцията на Габриел Пери все повече го настройват срещу Нацистка Германия. Заедно с редакцията на „Пари Соар“ той се премества в Бордо. През същия период довършва първите си книги „Чужденецът“ (L'Étranger) и „Митът за Сизиф“ (Le Mythe de Sisyphe).

През следващите години Камю се включва във Френската съпротива с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник „Комба“("Combat"). Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр. През 1945 г. се раждат децата му, близнаците Катрин и Жан Камю.

След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр. След поредния пристъп на туберкулоза през 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“ (L'Homme révolté), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и и той се заема с адаптирането и поставянето на театрални пиеси. Така, освен със собствената си драматургия, от 1953 до 1959г. той участвава в създаването н на още шест пиеси, между които Интересен случай по романа на Дино Будзати, Pеквием за една светица по текст на Уилям Фокнър и Бесове по Достоевски[2].

През 50-те години Камю се посвещава на защита на човешките права. През 1952 г. напуска работата си за ЮНЕСКО, след като ООН приема за член франкистка Испания. През 1953 г. е сред малкото привърженици на левицата, които критикуват потушаването на стачките в Източен Берлин от съветската армия. През 1956 г. протестира срещу подобни действия в Полша и Унгария. До края на живота си се застъпва за отмяна на смъртното наказание по целия свят[3].

Със започването на Алжирската война през 1954 г. Албер Камю застава на страната на френското правителство, обявявайки войната за част от „новия арабски империализъм“. Макар да е привърженик на по-голяма автономия за Алжир, той вярва, че съжителството на французи и араби в страната може да продължи.

През 1957 г. Нобеловата награда за литература е присъдена на Албер Камю "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателносст в днешните времена“[4]. Словото, което Камю произнася при получване на наградата, както и една официална реч изнесена четири дни по-късно в Упсала са издадени през следващатa година[5].

Гробът на Албер Камю в Лурмарен

Камю загива при автомобилна катастрофа през 1960 г. След Ръдиард Киплинг той е най-младият лауреат на литературната Нобелова награда, както и най-рано починалият носител на отличието. Погребан е в градчето Лурмарен (Прованс)[6], където придобил имот с парите от нобеловата награда.

Библиография[редактиране | edit source]

  • (1937) L'envers et l'endroit / Опаката и лицевата страна, София: Лик, 1997, (прев. Т. Минева) ISBN 978-954-607-075-3)
  • (1938) Noces, есета
  • (1938) Caligula , (пиеса, поставена 1945) / Калигула, София:Наука и Изкуство, ISBN 954-02-0249-3
  • (1942) L'Étranger (роман) / Чужденецът, София:Народна култура, 1982
  • (1942) Le Mythe de Sisyphe, есета / Митът за Сизиф, София:Народна култура, 1982
  • (1944) Le Malentendu , пиеса / Недоразумението, София: Наука и Изкуство, ISBN 954-02-0249-3
  • (1945) Lettres à un ami allemand, есета
  • (1947) La Peste, роман / Чумата, София: Народна култура, 1982
  • (1948) L'État de siège , пиеса
  • (1949) Les Justes, пиеса
  • (1951) L'Homme révolté студия / „Разбунтуваният човек“, София: Лик, ISBN 954-607-091-2
  • (1954) L'Été , есета / Лято, Варна: Г.Бакалов, 1979
  • (1956) La Chute, роман / Падането София:Народна култура, 1982; (=Пропадане, София: Фама, ISBN 978-954-597-288-1)
  • (1957) L'exil et le royaume разкази / „Изгнанието и царството“
  • (1959) Les possédés, сценична адаптация по романа на Достоевски / Бесове, София:ЛИК, (2010) ISBN 954-607-136-6


Посмъртно публикувани[редактиране | edit source]

  • „Carnets: Mai 1935–Février 1942“ (1962)
  • „Carnets: Janvier 1942–Mars 1951“ (1964)
  • „Carnets: Avril 1951–Décembre 1959“ (1966)
  • „La Mort heureuse“ (1971, изоставен роман[7], текст от 1936-8г.)/ Щастливата смърт, София:Наука и Изкуство, 1999, ISBN 954-02-0249-3
  • „Le premier homme“ (1994, недовършен роман)/Първият човек, Плевен:ЕА, 1995, ISBN 954-450-023-5

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Първата подробна биография на Камю е Lottman H., Albert Camus, Paris: Seuil, 1978, като в последствие е преведена на множество европейски езици и продължава да е основно място за справка, вкл. и тук
  2. Пълният хронологичен списък е: 1953, Духовете от Пиер де Лариве и Почитанетf на кръста от Педро Калдерон де ла Барка; 1955, Интересен случай, Дино Будзати; 1956, Реквием за една светица, Уилям Фокнър; 1957, Кавалерът Олмедо, Лопе де Вега; 1959, Бесове романа на Достоевски
  3. Заедно с Артур Кьостлер издават в обща книга две самостоятелни есета с контра-аргументи срещу екзекуциите: A. Camus et A. Koestler, Réflexions sur la peine capitale, Paris: Calmann-Levy, 1957
  4. "for his important literary production, which with clear-sighted earnestness illuminates the problems of the human conscience in our times" както е изписано на официалния сайт на Нобеловия Комитет
  5. Camus A., Discours de Suede, Paris: Gallimard, 1958
  6. Камю избира местност, която опознал при сближаването си с поета Рене Шар; по късно е издадена илюстрована книга с техни текстове, La Postérité du soleil, éd. E. Engelberts, 1965, rééd. Gallimard, 2009
  7. Първият опит на Камю в писането на роман, останал недообработен; отделни елементи от него се откриват в по-късния текст на Чужденеца, но приликата между двата е повърхностна.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Albert Camus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.