Албрехт Ахилес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт Ахилес фон Бранденбург и втората му съпруга Анна от Саксония

Албрехт „Ахилес“ (на немски: Albrecht „Achilles“ von Brandenburg, * 9 ноември 1414 в Тангермюнде, † 11 март 1486 във Франкфурт на Майн) от род Хоенцолерн е като Албрехт I от 1440 до 1486 г. маркграф на Ансбах и от 1457 до1486 г. Кулмбах и по-късно като Албрехт III третият курфюрст на Бранденбург от 1471 до 1486 г.

Той е третият син на бранденбургския курфюрст Фридрих I (1371–1440) и Елизабета (1383–1442), дъщеря на херцог Фридрих от Бавария-Ландсхут от род Вителсбахи.

След смъртта на баща му през 1440 г. той наследява първо Княжество Ансбах.

Албрехт отива през 1435 г. до Йерусалим заедно с най-големия му брат Йохан „Алхимист“ и понеже той няма мъжки наслиник го наследява през 1464 г. като маркграф на Маркграфство Бранденбург-Кулмбах. По-голямият му брат Фридрих II „Железния“ се оттегля като курфюрст и му предава управлението на Бранденбург през 1470 г. Така Албрехт получава цялото наследство на Дом Хоенцолерн. През 1460 г. той прави Ансбах за своя резиденция.

Албрехт Ахилес фон Бранденбург

Албрехт Ахилес е един от най-значимите князе по неговото време. Допълнителното му име Ахиллес му дава папа Пий II. Той е военен командир и дипломат. След като поема управлението в Бранденбург, той успява през 1472 г. да прекрати победоносно дългогодишната война с Померания (Щетинската наследствена война през 1464–1472). През 1473 г. Албрехт Ахилес поставя най-големия си син Йохан Цицерон за регент на Марк Бранденбург.

През 1481 г. Албрехт Ахилес основава на Св. Якоб-ден (26 юли) турнирското общество в Берен от рицари от 53 благороднически фамилии.

През 1486 г. Албрехт Ахилес, тежко болен, отива на имперското събрание във Франкфурт на Майн, на което Максимилиан I е избран за крал. Албрехт Ахилес умира там на 11 март 1486 г. по време на събранието. Той е погребан на 19 юни 1486 г. в манастирската църква в Хайлсброн.

Фамилия[редактиране | edit source]

Албрехт Ахилес се жени два пъти и има общо 19 деца. През 1446 г. той се жени в Хайлсброн за Маргарета фон Баден (* 1431, † 24 октомври 1457), дъщеря на маркграф Якоб I фон Баден (1407–1453) и Катарина от Лотарингия (1407–1439). Бракът не е щастлив. Те имат три сина и три дъщери:

∞ 1467 херцог Хайнрих I фон Мюнстерберг (1448–1498)
∞ 1467 херцог Еберхард II фон Вюртемберг (1447–1504)
  • Маргарета (1453–1509), абтеса на манастир Хоф 1476
  • Йохан Цицерон (1455–1499), курфюрст на Бранденбург
∞ 1476 принцеса Маргарета от Саксония (1449–1501)

Албрехт Ахилес се жени втори път на 12 ноември 1458 г. за принцеса Анна от Саксония (* 7 март 1437, † 31 октомври 1512), дъщеря на Фридрих II „Кроткия“, курфюрст на Саксония и Маргарета Австрийска (1416/1417–1486). Тя му ражда пет сина и осем дъщери:

  • Фридрих V (1460–1536), маркграф на Бранденбург-Ансбах, маркграф на Бранденбург-Байройт
∞ 1479 принцеса София от Полша (1464–1512)
  • Амалия (1461–1481)
∞ 1478 пфалцграф Каспар фон Цвайбрюкен (1458–1527)
  • Anna (*/† 1462)
  • Барбара (1464–1515)
∞ 1. 1472 херцог Хайнрих XI фон Глогов и Кросен (ок. 1430–1476)
∞ 2. 1476 (разведена 1500) крал Владислав II от Бохемия (1456–1516)
  • Албрехт (*/† 1466)
  • Сибила (1467–1524)
∞ 1481 херцог Вилхелм фон Юлих-Берг (1455–1511)
  • Зигмунд (1468–1495), маркграф на Бранденбург-Кулмбах
  • Албрехт (*/† 1470)
  • Доротея (1471–1520), ебтиса в Бамберг
  • Георг (1472–1476)
  • Елизабет (1474–1507)
∞ 1491 граф Херман VIII фон Хенеберг-Ашах (1470–1535)
  • Магдалена (1476–1480)
  • Анастасия (1478–1534)
∞ 1500 граф Вилхелм VII фон Хенеберг-Шлойзинген (1478–1559)

Източници[редактиране | edit source]

  • Rudolf Zapf: Albrecht Achilles und sein Verhältniß zum deutschen Reich. 1868 (Digitalisat)
  • Willy Böhm: Albrecht, Kurfürst von Brandenburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 243–252.
  • Erich Freiherr von Guttenberg: Albrecht Achilles. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 161–163 (Digitalisat).
  • Cordula Nolte: Familie, Hof und Herrschaft. Das verwandtschaftliche Beziehungs- und Kommunikationsnetz der Reichsfürsten am Beispiel der Markgrafen von Brandenburg-Ansbach (1440 - 1530). Ostfildern 2005.
  • Peter Mast, Die Hohenzollern. Von Friedrich III. bis Wilhelm II. Graz 1994.

Външни препратки[редактиране | edit source]