Албрехт II (Германия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт II
Герб на владетелите на Бохемия
Крал на Бохемия
Albrecht II. von Habsburg.jpg
Крал Албрехт II (1397-1439)
Музей на историята на изкуствата във Виена
Лични данни
Управление 1437-1439 г.
Други титли * Крал на Унгария и Хърватия,
* Римско-германски крал,
* Херцог на Австрия
Роден 10 август 1397 г.
Виена
Починал 27 октомври 1439 г.
Нешмели (дн. Унгария)
Погребан в Секешфехервар
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Албрехт IV Австрийски
Майка
Вителсбахи
Йохана-София фон Вителсбах
Брак
Люксембурги
Елизабет фон Люксембург
Потомци Владислав Посмъртни
Елизабета, Анна
Албрехт II в Общомедия
Статуя на Албрехт II в дворцовата църква на Инсбрук

Албрехт II Великодушни (на немски: Albrecht II. von Habsburg, на чешки: Albrecht II. Habsburský , * 1397, † 1439) от династията Хабсбурги е като Албрехт V херцог на Австрия (1404–1439), крал на Унгария и Хърватия (1437–1439), римско-германски крал (1438–1439), крал на Бохемия (1438–1439). Той е кавалер на Ордена на жартиерата.

Първият Хабсбург, обединил под своята власт Австрия, Чехия, Унгария и Германия.

Съдържание[редактиране | edit source]

  • 1 Ранни години
  • 2 Съюз със Сигизмунд и хуситски войни
  • 3 Крал на Унгария и Чехия
  • 4 Крал на Германия и борба с турците
  • 5 Брак и деца
  • 6 Литература

Ранни години:[редактиране | edit source]

Албрехт V е син на австрийския херцог Албрехт IV и Йохана София Баварска. Когато след смъртта на баща си през 1404 година той наследява престола на Австрия, Албрехт е на седем години. Регентството над младия херцог си оспорват неговите чичовци от Леополдската линия на Хабсбургите, докато в 1406 година те постигат съгласие да назначат настойник Леополд IV, най-старшия в рода.

Междуособиците се възобновяват през 1407 година, когато Градският съвет на  Виена изразява подкрепа на херцог Ернст Железни. Между Леополд IV и Ернст Железния започва война, съпроводена от екзекуции на подръжниците едната или другата страна. Победата накрая удържа Леополд IV, но през 1411 година умира, а управлението над Австрийското херцогство взел Албрехт V.

Съюз със Сигизмунд и хуситски войни[редактиране | edit source]

Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия е доста успешно. Херцогът поощрява развитието на търговията и постига подчинение на аристокрацията на централната власт. В страната се възцарява спокойствие и порядък. В началото на 1420-те години Албрехт V се сближава с император Сигизмунд и в 1422 година се жени за неговата дъщеря и наследница Елизабет Люксембургска. По майчина линия, предците на Елизабет фон Люксембург са крале на Унгария, Чехия и Полша, което поставя Албрехт V в центъра на династическите връзки в Централна Европа.

От друга страна, съюз със Сигизмунд означава въвличане на Албрехт V във войната, която императорът безуспешно води с хуситите в Чехия. В 1423 година Сигизмунд дарява на своя зет в апанаж Маркграфство Моравия, находящо се на първата линия на борбата с хуситите. Още в 1420 година Албрехт V участва в кръстоносен поход против хуситите в Чехия и безуспешно обсажда хуситския лагер в Табор. По-късно на война с хуситите е изпратена дванадесетхилядна армия, набрана в Австрия. Но чешските възстанници преминават в настъпление и в 1425 година  навлизат на територията на Австрия. След две години Албрехт V отново оглавява кръстоносен поход срещу хуситите, но претърпява поражение, а австрийските земи са разорени от хуситските отряди. Виена и други градове на херцогството са подложени на обсада. Едва през 1431 година пред Кирхберг и в 1432 година пред Зноймо австрийските войски успяват да разбият чешките опълченци.

Крал на Германия и борба с турците[редактиране | edit source]

На 18 март 1438 година Албрехт е избран от немските курфюрсти  във Франкфурт на Майн за римско-немски крал на Германия под името Албрехт II. За първи път в историята, престолите на Австрия, Чехия, Унгария и Германия са обединени под властта на Хабсбург. От 1438 година до падането на Свещената Римска империя в 1806 година престолът на империята постоянно (без краткия период 1742 — 1745 г) заемат Хабсбурги.

Главният проблем в новите владения на Албрехт е рязко нарасналата турска заплаха. Султан Баязид II напада владенията на сръбския деспот Георги Бранкович, главния союзник на унгарските крале на Балканите, и напълно опустошава Сърбия. Турците излизат на самите граници на Унгария. Албрехт призовава унгарското дворянство на оръжие, на защита на своето кралство и лично възглавява поход срещу турците. В края на октомври 1439 година във военния лагер неочаквано заболява от дизинтерия и на 27 октомври умира.

Единственият син на Албрехт — Ладислав Постум — се ражда четири месеца след смъртта на краля.

Албрехт II погребан в криптата на унгарските крале в Секешфехервар.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Алберт IV Хабсбург
Владетели на Австрия
херцог на Австрия (1404 – 1439)
Владислав Посмъртни
Сигизмунд Люксембургски
крал на Унгария
Крал на Унгария и Хърватия (1437 – 1439)
Владислав Варненчик
Сигизмунд Люксембургски
Римско-германски крал
Римско-германски крал (1438 – 1439)
Фридрих Мирни
Сигизмунд Люксембургски
крал на Бохемия
Крал на Бохемия (1438 – 1439)
Владислав Посмъртни