Албрехт I Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Албрехт I (Бавария))
Направо към: навигация, търсене
Albreht I от Бавария, Principes Hollandiae et Zelandiae, Антверпен 1578.

Албрехт I Баварски (на немски: Albrecht I. von Bayern; * 25 юли 1336 в Мюнхен; † 16 декември 1404 в Хага) от династията Вителсбахи е херцог на Щраубинг-Холандия, граф на графство Холандия, Зеландия и Хенегау също господар на Фризия. Албрехт организира 1385 г. двойната сватба от Камбре, на която участват повече от 20 000 гости.

Той е третият син на император Лудвиг IV Баварски от втората съпруга на баща му Маргарета Холандска. Брат е на Лудвиг VI Римлянина, Ото V и Вилхелм I. Полубрат е на Лудвиг V, Стефан II (от първия брак на баща му с Беатрикс от Силезия-Глогау).

От 1347 до 1349 г. Албрехт е заедно с братята си херцог на цяла Бавария. Две години след смъртта на Лудвиг Бавареца († 1347 г.) вителсбахските земи са разделени в Ландсбергския договор през 1349 г. между неговите синове. От 1349 до 1353 г. той управлява заедно със Стефан II и Вилхелм I частичното херцогство Долна Бавария. 1353 г. се жени за Маргарета от Лигнитц-Бриг († 1386), дъщеря на херцог Лудвиг I от Лигнитц и внучка на бохемския крал Венцел II. Същата година става чрез Регенсбургския договор (1353) (до смъртта си 1389 формално заедно с умствено болно разболял се Вилхелм I) херцог на Щраубинг-Холандия.

Лудвиг Римлянина се отказва от наследството на майка си, нидерландските графства, за сметка на по-малките си братя Вилхелм I и Албрехт I, понеже се надява чрез женитбата си с дъщерята на крал Казимир III от Полша, да получи полската корона. По-късно не успява да спечели наследствени искания от Албрехт I.

Две години след смъртта на Лудвиг Баварски († 1347 г.) вителсбахските земи са разделени в Ландсбергския договор през 1349 г. между неговите синове.

Въпреки че си построява дворец в Щраубинг, той управлява от 1358 г. най-вече в Хага. През 1385 г. Албрехт организира двойната сватба в Камбре. Неговото владетелство е осигурено чрез тримата му сина: Вилхелм , който трябва да поеме нидерландскиете графшафтства, Албрехт II, който е предвиден да наследи Щраубинг, и Йохан, който да бъде княжески архиепископ на метрополия Лиеж.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

От сключения брак с Маргарета от Лигнитц-Бриг на 19 юли 1353 г. в Пасау Албрехт I има седем деца:

След смъртта на първата му съпруга през 1386 г., Албрехт се жени на 30 март 1394 г. в Кьолн за Маргарета от Клеве († 1411), дъщеря на Адолф III фон Марк. С нея няма деца.

Албрехт управлява почти 50 години. Албрехт е погребан в дворцовата капела в Хага до първата му съпруга Маргарета от Лигнитц-Бриг.

Литература[редактиране | edit source]

  • Michaela Bleicher: Das Herzogtum Niederbayern-Straubing in den Hussitenkriegen. Kriegsalltag und Kriegsführung im Spiegel der Landschreiberrechnungen. Dissertation, Regensburg 2006, S. 31–42 (online).
  • Laetitia Boehm: Das Haus Wittelsbach in den Niederlanden. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 93–130, insbesondere S. 111–115 (online).
  • Alfons Huber, Johannes Prammer (Hrsg.): 650 Jahre Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland. Vortragsreihe des Historischen Vereins für Straubing und Umgebung. Historischer Verein für Straubing und Umgebung, Straubing 2005, ISBN 3-00-014600-8, S. 7–39, 91–126.
  • Dorit-Maria Krenn, Joachim Wild: „fürste in der ferne“. Das Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland 1353–1425. Haus der Bayerischen Geschichte, Augsburg 2003, ISBN 3-927233-86-2, S. 5–29, 32–34, 42–44 (Hefte zur bayerischen Geschichte und Kultur, Band 28).
  • Dorit-Maria Krenn: Albrecht I. von Straubing-Holland. In: Straubinger! 23 kurze Porträts. Attenkofer, Straubing 2007, ISBN 3-936511-39-X, S. 14–18.
  • Hans Patze: Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 33–79, insbesondere S. 70–72 (online).
  • Joachim Wild: Die Herzöge von Straubing und Ingolstadt. Residenzstädte auf Zeit. In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. 2. Auflage. C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54468-1, S. 118–129, insbesondere S. 119–121.
  • Joachim Wild: Holland. Die Wittelsbacher an der Nordsee (1346–1436). In: Alois Schmid, Katharina Weigand (Hrsg.): Bayern mitten in Europa. Vom Frühmittelalter bis ins 20. Jahrhundert. C. H. Beck, München 2005, ISBN 3-406-52898-8, S. 92–106, insbesondere S. 95–103.

Външни препратки[редактиране | edit source]