Албърт Маркам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албърт Маркам
английски адмирал
Албърт Маркам 

Албърт Хейстингс Маркам
Роден: 11 ноември 1841
Банер дьо Бигор, Франция
Починал: 28 октомври 1918
Лондон, Англия

Сър Албърт Хейстингс Маркам (на английски Albert Hastings Markham) (11 ноември 1841 - 28 октомври 1918) английски адмирал, полярен изследовател.

Роден във Франция, като пети син на флотски капитан Джон Маркам. Детството си прекарва на остров Гърнси, а на 13-годишна възраст е изпратен на обучение в Лондон.

През 1856 г. постъпва във военноморския флот и първите си осем години плава покрай бреговете на Китай, Индия и Африка и през 1864 г. се завръща в Англия вече като лейтенант. След това е назначен като трети помощник-капитан на кораба "Виктория", с който четири години крайсерува във водите на Средиземно море. През 1868 г. става първи лейтенант на кораба "Бланш", който е изпратен край бреговете на Австралия за ограничаване на незаконната търговия с роби от Тихоокеанските острови. През 1869 г. изработва проект за държавно знаме на Нова Зеландия, който е одобрен и сегашното знаме на страната е същото изработено от него.

През 1875-1876 участва като заместник-командир в експедицията на Джордж Нерс, като капитан на кораба „Алерт“, с който на 1 септември 1875 достига в свободно плаване до 82º 24' с.ш., рекорд надминат едва пред 1896 г. На 12 май 1876 г. ръководената от него група в опита си за достигане на Северния полюс със ски достига до 83º 20' 26“ с.ш.

През 1879 г. извършва плаване в акваторията на о-вите Нова Земя, а през 1886 г. изследва ледовата обстановка в залива Хъдсън с цел развиване на риболова в залива. В продължение на дълги години е член на Съвета на Кралското географско дружество.

След завръщането си от Арктика през 1876 г. е повишен в чин капитан-лейтенант. от 1879 до 1882 е капитан на кораба "Триумф", с който плава в Тихия океан. През 1883 г. става капитан на кораба "Върнън", на който се провеждат изпитите на морското торпедно училище в Портсмут. От 1886 до 1889 командва Британската учебна ескадра. На 14 май 1888 г. е назначен за военноморски адютант на кралица Виктория. На 1 август 1891 г. е произведен в контраадмирал и на 20 мат 1892 г. е назначен за командващ Британския Средиземноморски флот. През 1894 г. се жени и има една дъщеря. На 1 ноември 1901 г. става командващ на британския военноморски флот отбраняващ Лондон и източните брегове на Англия. На 21 януари 1903 г. е произведен в пълен адмирал и на 9 ноември същата година му е присъдено рицарско звание. На 11 ноември 1906 г. се пенсионира, като по време на Първата световна война предлага услугите си на Адмиралтейството, но те са отхвърлени.

Неговото име носят:

Публикации[редактиране | edit source]

  • "The New Hebrides and Santa Cruz Groups", South-West Pacific (1871);
  • "The New Hebrides and Santa Cruz Groups" (1872);
  • "The Cruise of the "Rosario" Amongst the New Hebrides and Santa Cruz Islands" (1873);
  • "A Whaling Cruise to Baffin's Bay and the Gulf of Boothia" (1874);
  • "On Sledge Travelling" (1876);
  • "Our Life in the Arctic Regions" (1877);
  • "The great Frozen Sea" (1878);
  • "Northward Ho!" (1879);
  • "The Arctic Campaign of 1879 in the Barents Sea" (1880);
  • "A Visit to the Galapagos Islands in 1880" (1880);
  • "The Great Frozen Sea" (1880);
  • "A Polar Reconnaissance: Being the Voyage of the "Isbjörn" to Novaya Zemlya in 1879" (1881);
  • "Hudson's Bay and Hudson's Strait as a Navigable Channel" (1888);
  • "Life of Sir John Franklin and the North-west Passage" (1891).

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Albert Hastings Markham“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.