Алваро де Сааведра
| Алваро де Сааведра Álvaro de Saavedra | |
| испански мореплавател и изследовател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1529 г.
|
| Националност |  Испания |
Алваро де Сааведра (на испански: Álvaro de Saavedra) е испански мореплавател, един от първите европейски изследователи в Тихия океан.
Ранни години (неизв. – 1527)[редактиране | редактиране на кода]
Точното място и датата на раждането му не са известни. Известно е, че е роден в края на 15 или началото на 16 век в Испания, братовчед на Ернан Кортес.
През 1525 в Испания е решено да се прокара пряк път към Молукските о-ви и Китай от западните брегове на Мексико. За тази цел през юни 1526 Карлос I (Карл V) заповядва на завоевателя на Мексико Ернан Кортес да оборудва флотилия от няколко кораба. През есента на 1527 са подготвени три кораба с екипаж от 110 души и за ръководител на експедицията Кортес назначава своя братовчед Алваро де Сааведра.
Експедиционна дейност (1527 – 1529)[редактиране | редактиране на кода]
Първо плаване (1527)[редактиране | редактиране на кода]
На 31 октомври 1527 флотилията напуска Мексико и взема курс на югозапад. След половин месец плаване флагманския кораб „Флорида“ изостава от останалите кораби, по-нататъшната съдба на които е неизвестна. На 29 декември 1527 в Маршаловите о-ви Сааведра открива атолите Ронгелап (Римски-Корсаков, , 3,1 км2) и Аилингинае (, 1,1 км2). В началото на февруари 1528 Сааведра пристига на Филипините и оттам в края на март докарва „Флорида“ до Молукските о-ви. Петдесет матроси и войници се присъединяват към изтормозените от португалците испански колонисти от експедиция на Гарсия Хофре де Лоайса, но ефектът от тази подкрепа е много малък. Поради това Сааведра решава да се върне в Мексико и с нови попълнения след година да се присъедини към испанците на Молукските о-ви.
Второ плаване (1528)[редактиране | редактиране на кода]
На 3 юни 1528 корабът натоварен с ценни подправки напуска Молукските о-ви и отплава в югоизточна посока. Повече от 30 дни поради противните ветрове Сааведра плава покрай северния бряг на Нова Гвинея и открива Адмиралтейските о-ви, в т.ч. големия остров Манус (1554 км2, ), където в схватка с местните жители испанците пленяват трима островитяни. След това корабът продължава на североизток и в началото на юли, в източната част на Каролинските о-ви, открива атолите Сатаван (5,13 км2, ), Етал (1,89 км2, ), Лукунор (2,82 км2, ), Намолук (7,7 км2, ), Мокил (1,24 км2, ) и Пингелап (1,75 км2, ) и два атола от Маршаловите о-ви – Утирик (Кутузов, , 0,9 км2) и Така (Суворов, , 0,2 км2). През всичкото време Сааведра воюва с противните ветрове и с големи мъки достига до Марианските о-ви, от където е принуден да се върне към Филипините и оттам през октомври 1528, отново на Молуските о-ви.
Трето плаване (1529)[редактиране | редактиране на кода]
На 3 май 1529 отново отплава на югоизток по същия маршрут и със същата цел, като и предишната година. През август отново достига до Адмиралтейските о-ви, където пуска на свобода пленените преди година островитяни. Това плаване на изток представлява огромно мъчение за екипажа, поради духащите от североизток постоянни ветрове. С големи усилия корабът отново достига до Каролинските о-ви, където през месец септември са открити атола Лосап (1,04 км2, ), островите Нама (0,75 км2, ) и Понпей (Понапе, 14 септември, 334,21 км2, ) и атола Ант (1,86 км2, ). На 1 октомври в Маршаловите о-ви Сааведро открива атолите Уджеланг (0,7 км2, ) и Ениветок (2,3 км2, ). От Ениветок „Флорида“ изминава още 1500 мили на североизток, на 31° с.ш. испанците отново са принудени да завият на югозапад, поради непрестанните североизточни пасати и се завръщат на Молукските о-ви. Там всички испански моряци, заедно с предишните колонисти са пленени от португалците и депортирани в Испания. Сааведра умира няколко дни след напускането на Ениветок.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine..
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 20, 84 – 85.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 65 – 69.
|
