Александър Богориди

Александър Богориди български политик

Роден:	1822 Цариград, Османска империя
Починал:	17 юли 1910 Париж, Франция

Княз Александър Стефанов Богориди (на гръцки: Αλεχανδρος Βογοριδης, Александрос Вогоридис, на турски: Aleko Paşa, Алеко Паша) е османски държавник от български произход.

[редактиране] Биография

Александър Богориди по официални данни е роден в Цариград през 1822 г., но някои източници считат, че е роден през 1823 г. Той е най-малкият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя - княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански.

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: Неизвестен руски офицер, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. неизвестен руски офицер.

Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда и не знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и, по-късно, във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия.

Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877).

След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879. Той е свързан с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов.