Александер Мичерлих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александер Мичерлих
Надгробна плоча на Александер Мичерлих
Alexander-mitscherlich-grab-ffm001.jpg
Роден 20 септември 1908
Мюнхен Германия
Починал 26 юни 1982 (на 73 г.)
Франкфурт Германия
Гражданство немско
Професия психолог, психоаналитик

Александер Харборд Мичерлих (на немски: Alexander Harbord Mitscherlich) е немски психолог. Роден в Мюнхен, той е професор по психология във Гьоте университет Франкфурт на Майн и през 1969 е награден с наградата за мир на немските книготърговци. Умира във Франкфурт през 1982 г.

Семейство[редактиране | edit source]

Мичерлих е син на химика Харборд Мичерлих и Клара Мичерлих, родена Хайгенмоозер, както и внук на химика Александър Мичерлих. Първия си брак той сключва с по-късно доцентката по психосоматика Мелита Мичерлих. След това се жени за Джорджия Уейдеман и накрая за Маргарете Мичерлих. Общо той има седем деца, сред които са Томас Мичерлих и Моника Зайферт.

Живот[редактиране | edit source]

Мичерлих израства в богато семейство и първоначално следва история, история на изкуството и философия в Мюнхенския университет. Прекъсва следването си заради спорове по неговата дисертация, тъй като неговият научен ръководител Паул Йоахимзен, евреин по народност, умира през 1932 г. и антисемитският му последовател Карл Александер фон Мюлер се противи да признае работите, създадени при Йоахимзен. Ернст Юнгер мотивира Мичерлих да замине за Берлин, където да се присъедини към национал-революционното движение на Ернст Никиш. След това Мичерлих работи като книжар в Берлин и разпространява текстове с революционно съдържание и списанието „Въстание: списание за национал-революционна политика“. Така той попада под полезрението на SA и през 1933 г. за кратко е задържан от властите.

През 1935 г. Мичерлих емигрира в Швейцария, където започва да следва медицина. 1937 г. е принуден да замине за Нюрнберг и е държан там в плен на Гестапо за 8 месеца. След освобождаването си той остава в Германия, продължава следването по медицина и се жени за втори път. 1939 г. полага държавни изпити, получава научна степен 1941 в Хайделберг под ръководството на Виктор фон Вайцзекер и работи в неговата болница като невролог. От 1947 година е издател на списание Psyche (Психика), а 1949 г. основава отделението по психосоматика в Хайделбергския университет. От 1960 до 1976 г. Мичерлих ръководи основания от него институт „Зигмунд Фройд“ във Франкфурт на Майн, а от 1973 до 1976 г. работи като професор в Гьоте университет Франкфурт на Майн.[1]

Мичерлих е съосновател и дълго време член на създадената през 1961 г. гражданска организация Хуманистичен съюз.

1969 година той получава награда за мир на немските книготърговци, а 1973 г. - културно-просветна почетна награда на град Мюнхен.

Творби[редактиране | edit source]

Неговият гроб във Франкфурт
  • zus. m. Alfred Weber, Freier Sozialismus; Lambert Schneider 1946 (Zitat: "Wir selbst sind Sozialisten, aber Sozialisten, die die Freiheit vor allem auch im Sozialismus und durch den Sozialismus wollen.")
  • zus. m. Fred Mielke, Das Diktat der Menschenverachtung. Der Nürnberger Ärzteprozeß und seine Quellen; Lambert Schneider, Heidelberg 1947
  • zus. m. Fred Mielke, Wissenschaft ohne Menschlichkeit: Medizinische und Eugenische Irrwege unter Diktatur, Bürokratie und Krieg, Lambert Schneider, Heidelberg 1949.
  • zus. m. Fred Mielke, Medizin ohne Menschlichkeit; Neuauflage des obigen Werkes Wissenschaft ohne Menschlichkeit als Taschenbuch, Frankfurt 1960 ISBN 3596220033 (kommentierte Dokumente des Nürnberger Ärzteprozesses)
  • Auf dem Weg zur vaterlosen Gesellschaft. Ideen zur Sozialpsychologie; 1963
  • Die Unwirtlichkeit unserer Städte. Thesen zur Stadt der Zukunft; 160 Seiten. 1965, 1967-4,A. ASIN B0000BSOGP (Kritik an der Zerstörung gewachsener Strukturen in der Stadtentwicklung der Nachkriegszeit)
  • Krankheit als Konflikt; 1966 (Studien zur psychosomatischen Medizin, Edition Suhrkamp)
  • zus. m. Margarete Mitscherlich, Die Unfähigkeit zu trauern. Grundlagen kollektiven Verhaltens; 1967; 2004-18. A. ISBN 3492201687
  • zus. m. Margarete Mitscherlich, Die Idee des Friedens und die menschliche Aggressivität; 1969
  • zus. m. Margarete Mitscherlich, Eine deutsche Art zu lieben; 1970
  • Massenpsychologie ohne Ressentiment - Sozialpsychologische Betrachtungen; 1972
  • Toleranz – Überprüfung eines Begriffs; 1974
  • Der Kampf um die Erinnerung; 1975 (Auseinandersetzung mit der Psychoanalyse seit Freud)
  • Das Ich und die Vielen. Parteinahme eines Psychoanalytikers; 1978
  • Ein Leben für die Psychoanalyse; 1980 (Autobiografie)
  • Gesammmelte Schriften 1-10. Suhrkamp, F/M, 1983. ISBN 3518576461

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Uni-Frankfurt - Archive zuletzt abgerufen am 25.01.09

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.