Александра Хаджидимова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александра Хаджидимова
българска учителка и общественичка
Родена
1882 г.
Починала
1957 г. (75 г.)
Семейство
СъпругДимо Хаджидимов
ДецаДафина Хаджидимова
Иван Хаджидимов

Александра Ставракиева по съпруг Хаджидимова е българска учителка и общественичка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1882 година. Завършва Стопанското училище в София. Жени се за видния македонски революционен деец Димо Хаджидимов и самата тя е деятелка на ВМОРО.[1] В 1919 година става член на БКП. Дълги години учителства в Дупница и София. Член е на Македонския научен институт.

Участва в работата на Международната организация за подпомагане на революционерите и на Помощната организация. Редактира вестник „Работничка“. Многократно е арестувана.[1]

Паметна плоча на Александра Ставракиева в село Стоб, където е учителствала през 1903-1905 година
Къщата, на която е поставена плочата

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова и съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[2]

Умира в 1957 г.[3]

Синът на Димо и Александра Иван Хаджидимов (1915 – 1938) е литературен критик, а дъщеря им Дафина Хаджидимова – лекарка и професор по микробиология.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Халембаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Халембаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Хаджииванов
(около 1813 – 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Халембаков
 
Кипра Зуева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зимбилев
(1847 – 1883)
 
Катерина Хаджидимова
 
Димо Хаджидимов
(1875 – 1924)
 
Александра Ставракиева
(1882 – 1957)
 
Иван Хаджидимов
(около 1840 – 1940)
 
Екатерина Димкова
 
Димитър Димков
(1853 – ?)
 
Никола Димков
(1859 – 1937)
 
Георги Димков
(1853 – ?)
 
Атанас Димков
(1865 – ?)
 
Христо Димков
(1875 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Хаджидимова
 
Дафина Хаджидимова
(1906 – 1984)
 
Иван Хаджидимов
(1915 – 1938)
 
Петър Димков
(1886 – 1981)
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Работническата партия в България 1927-1938: Сборник от документи и материали. София, Институт по история на Българската комунистическа партия. Издателство на Българската комунистическа партия, 1966. с. 578.
  2. Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012. с. 134.
  3. Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1244.