Александрийски фар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александрийският фар, рисунка на немски археолог, 1909 г.

Александрийският фар е едно от Седем чудеса на античния свят. Построен е около 280 г. пр.Хр. на остров Фарот, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. Днес там се издига крепостта Кайт Бей.

Архитектура [редактиране]

Фарът е представлявал кула с височина 134 метра и за времето си е бил от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на Фара е Сострат Книдски. Изграждането му е отнело 5 години. Бил е построен от бели камъни и е бил изграден с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 м2. Четирите му стени са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж е бил висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина била 27 м. На върха си Фарът е имал куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част била 7 м.

крепостта Кайт Бей


До преди появата на Фара, историята на архитектурата не познавала пример на техническо съоръжение, станало предмет на такава всеобща възхита.

Наследство [редактиране]

От името на остров Фарос в латинския език, a оттам и в повечето европейски езици идва думата фар.

Архитектурата на минаретата на много от ранните джамии следвали подобен три-етажен модел, доказвайки голямото влияние на Фара.