Александър Ригопулос

Александър
Αλέξανδρος
	Александър Αλέξανδρος
гръцки духовник
Роден	1851 г. Одрин, Османска империя
Починал	27 юни 1928 г. (77 г.) Солун, Гърция
Учил в	Халкинска семинария
	Александър в Общомедия

Александър (на гръцки: Αλέξανδρος) е гръцки духовник, варненски (1891), пелагонийски (1891 – 1895), неокесарийски (1895 – 1903), солунски (1903 – 1910), никомидийски (1910 – 1928) митрополит.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е с фамилията Риго̀пулос (Ρηγόπουλος) в 1851 година в Одрин, тогава в Османската империя. В 1873 година завършва Семинарията на Халки и е ръкоположен за дякон и за свещеник. Обикаля като учител и проповедник Македония в периода на надигане на българщината.

В 1881 година Ригопулос е ръкоположен за литийски и рендински епископ, викарен на митрополит Йеротей Воденски, за да му помага в борбата с българщината и румънската пропаганда. В 1891 година е ръкоположен за варненски митрополит, но не успява да заеме катедрата^[3] заради силната реакция от страна на Българската екзархия, затова е преместен като пелагонийски митрополит в Битоля.

В 1895 година става неокесарийски владика в Котиора,^[4] но на практика заема място в Светия синод в Цариград.

През август 1903 година Ригопулос става солунски митрополит и активно подпомага гръцката въоръжена пропаганда в Македония. В 1910 година заема катедрата в Никомидия. Остава в града до евакуирането на гръцките войски от него в края на Гръцко-турската война в 1922 година.

Оттегля се в Солун, където умира в 1928 година.^[5]


Писмо от Александър Солунски до Йон Драгумис, 18 юни 1909 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Νικομηδείας κυρός Αλέξανδρος. (1851-1928) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 28 февруари 2013 г. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 6, 14 юли 1891 год., стр. 3
↑ ΠΑΥΛΙΔΗ, ΑΝΤΩΝΗ Υ. ΤΟ ΤΟ ΦΡΟΝΤΙΣΤΗΡΙΟ ΤΡΑΠΕΖΟΥΝΤΑΣ (1900-1914) και η ιδεολογική κυριαρχία των Ελλήνων στον Πόντο // ΠΕΡΙΟΔΙΚΟΥ „ΑΡΧΕΙΟΝ ΠΟΝΤΟΥ“, ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ 24, ΑΘΗΝΑ, 2004, 17. Посетен на 3 юни 2014.
↑ Αλέξανδρος ο Ρηγόπουλος, Θρησκευτική και Ηθική Εγκυκλοπαίδεια, τόμ. 2, εκδ. Μαρτίνος Αθ., Αθήνα 1963, στ. 114

Захарий	→	литийски и рендински епископ (23 март 1881 – 5 февруари 1891)	→	Герман
Григорий	→	варненски митрополит (5 февруари 1891 – 1 август 1891)	→	Поликарп
Неофит	→	пелагонийски митрополит (1 август 1891 – 15 юли 1895)	→	Козма
Константий	→	неокесарийски митрополит (15 юли 1895 – 18 октомври 1903)	→	Амвросий
Атанасий	→	солунски митрополит (18 октомври 1903 – 25 ноември 1910)	→	Йоаким
Филотей	→	никомидийски митрополит (25 ноември 1910 – 27 юни 1928)	→	Симеон

[Μάρκου_Μάρκου-1] Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Νικομηδείας κυρός Αλέξανδρος. (1851-1928) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.

[2] Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 28 февруари 2013 г. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.

[3] Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 6, 14 юли 1891 год., стр. 3

[4] ΠΑΥΛΙΔΗ, ΑΝΤΩΝΗ Υ. ΤΟ ΤΟ ΦΡΟΝΤΙΣΤΗΡΙΟ ΤΡΑΠΕΖΟΥΝΤΑΣ (1900-1914) και η ιδεολογική κυριαρχία των Ελλήνων στον Πόντο // ΠΕΡΙΟΔΙΚΟΥ „ΑΡΧΕΙΟΝ ΠΟΝΤΟΥ“, ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ 24, ΑΘΗΝΑ, 2004, 17. Посетен на 3 юни 2014.

[5] Αλέξανδρος ο Ρηγόπουλος, Θρησκευτική και Ηθική Εγκυκλοπαίδεια, τόμ. 2, εκδ. Μαρτίνος Αθ., Αθήνα 1963, στ. 114

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]