Александру Авереску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александру Авереску
румънски политик
Александру Авереску 
Роден: 3 април 1859
Озьорное, днес Украйна
Починал: 2 октомври 1938
Букурещ, Румъния

Маршал Александру Авереску (на румънски: Alexandru Averescu) е румънски офицер и политик. Той заема постовете военен министър (1907-1909), вътрешен министър (1919, 1920-1921) и министър-председател (1920-1921).

Авереску постъпва на служба в румънската армия през 1876 г. и взема участие в руско-турската война от 1877-1878, в която страната му е съюзник на Русия и допринася за освобождението на България от османско владичество. Получава офицерско звание през 1891 г. Завършва генералщабната академия в Торино, Италия. В периода от 1895 до 1898 г. е военен аташе в Берлин. През 1912 г. достига чин генерал-майор. Година по-късно, по време на Междусъюзническата война, Авереску ръководи румънското нашествие в България като началник-щаб на армията.[1]

След включването на Румъния в Първата световна война на страната на Антантата (август 1916 г.) той поема командването на 3-та армия, която се сражава срещу българите в Добруджа. Опитът му за десант през Дунава в тила на българските войски завършва с поражение. През лятото на 1917 г., като командир на 2-ра румънска армия на Серетския фронт, провежда офанзива срещу войските на Централните сили с частичен успех, който му печели популярност сред сънародниците му. В началото на 1918 г., след революцията в Русия, генерал Авереску е назначен от крал Фердинанд за министър-председател, за да издейства по-благоприятен мир, но не успява да се справи с тази задача и много скоро е принуден да подаде оставка.[1]

След войната, през 1920 г. Авереску печели парламентарните избори начело на партията Народен съюз. През следващите години заема още 2 пъти министър-председателския пост. През 1930 г. става маршал.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Tucker, Spencer. Encyclopedia of World War I. ABC-CLIO, 2005, ISBN 1851094202, pp. 162-163
Йон Братиану - син министър-председател на Румъния (9 февруари 1918 – 15 март 1918) Александру Маргиломан
Александру Вайда-Воевод министър-председател на Румъния (19 март 1920 – 18 декември 1921) Таке Йонеску
Йон Братиану - син министър-председател на Румъния (30 март 1926 – 4 юни 1927) Барбу Щирбей