Александър Белев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Белев
български политик
Роден: ?
Лом, Царство България
Починал: 1945
Кюстендил, Царство България

Александър Белев (?, Лом - 1945 г., Кюстендил) е български политически и държавен деец, юрист, известен с антисемитските си възгледи, един от основателите на организацията „Ратник“.

Майка му е италианка от Далмация, с моминска фамилия Миланезе.

В края на 1930-те години заема отговорни длъжности в Министерството на вътрешните работи на Царство България. През декември 1941 г. Белев заминава на стаж в Германия, където подробно изучава антиеврейското законодателство на Третия Райх.

През 1942 година, след създаването на поста комисар по еврейските въпроси в България, именно Белев заема тази длъжност. Активно сътрудничи на нацистите (особено с представителя на Гестапо и личен представител на Адолф Айхман в България Теодор Данекер).

Белев взема активно участие в депортирането на евреи от Беломорска Тракия, Македония и Поморавието в концентрационните лагери. През февруари-март 1943 г. той организира депортацията на 11 363 евреи. В рамките на своята компетентност Белев има неограничени пълномощия, което му спечелва прякора "еврейския цар". През 1943 година е освободен от заеманата длъжност.

Александър Белев се укрива от новата отечественофронтовска власт, тъй като е обвинен от седми състав, "антисемити" на т.нар. Народен съд (Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахамимов и Ели Барух) като главен обвиняем за

изработване на закона за защита на нацията и правилника към него, на наредбата от 26 август 1942 г. и на много други наредби, които превел на дело: сключил споразумение с представителя на германското правителство капитан Денекер, за изселване на 20 000 евреи от България за германските източни области и осъществил това изселване на македонските, беломорски и пиротски евреи по крайно жесток начин; осъществил изселването на евреите от София в провинцията; създал и организирал еврейския концентрационен лагер, за да набави имотна облага на разни лица и организации, а освен това дейно е допринесъл за гоненията на евреите чрез редица статии в печата. С това той е извършил престъпните деяния, предвидени и наказуеми по чл. 2, п. 4 и 10 от Наказателния закон за съдене от Народен съд (с обратна сила)

Народният съд признава Александър Белев за виновен по така повдигнатото му обвинение, и го осъжда на смърт задочно (същият не присъства на процеса). По-късно става известно на народната милиция, че той се укрива дегизиран и прави опит да забегне зад граница, но на гара Кюстендил е разпознат и задържан от представители на отечественофронтовската власт. Помолва да се отбие в тоалетната, където се забавя повече. Намират го мъртъв след поглъщане на бързодействаща отрова.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Обречени и спасени. ИК "Синева", ISBN 978-954-9983-63-0, 2007.