Александър Белич

Александър Белич сръбски филолог Роден: 2 август 1876 Белград, Кралство Сърбия Починал: 26 февруари 1960 Белград, Югославия

Сръбските диалекти според Александър Белич - 1914, според който сръбски се говори до Искър, София, Струма и Рилския манастир /т.е. в границите на бившата Печка патриаршия.

Александър Белич е сръбски филолог, професор, академик, ректор на Белградския университет, както и председател на САНУ.

Александър Белич е основният филологически застъпник и подръжник (осел, както го нарича академик Стефан Младенов ) за обявяване на западните български говорни диалекти за старощокавски сръбски говори и диалекти. В тази външнополитическа насока Александър Белич се превръща и в основен сръбски филологически проводник на македонизма.

Тези му възгледи и тези срещат сериозен научен отпор в лицето на Беньо Цонев и най-вече на Стефан Младенов. В невъзможността да защити с научни аргументи тезите си, Белич прибягва до обявяване на спорните говори и диалекти за опосредствена езикова територия между български и сръбски. След Деветосептемврийския преврат тази му теза е възприета за официална в българската политика, и в частност в българската езикова политика. Названието на западните български говори и диалекти на територията на днешна Сърбия и Косово става преходни говори.

Българската диалектология не се примирява с този факт, но е безсилна по политически причини да отвърне на сръбските езикови попълзновения в българската езикова територия, и съответно да обори официалните разбирания и схващания на марксическата българска политика през тоталитарния период в България (9 септември 1944 - 10 ноември 1989). Вял опит в тази насока, и то в контекста на възродителната тенденция в българската марксическа историография, е брошурата на БАН озаглавена "Единството на българския език в миналото и днес". В нея за по-приемливо пред тоталитарната българска власт, македонските и западнобългарските диалекти се разглеждат като регионални езикови норми на книжовния български език (съответно македонска и банатска българска езикова норма).

Научна жертва на репресивния марксически режим в България през този период става най-изявеният български диалектолог професор Стойко Стойков. След Десетоноемврийския преврат, неговият ученик Максим Младенов в разгара на международния научен форум по българистика през 1992 година, чиято основна цел и задача е окончателната научна реабилитация на професор Стойко Стойков, получава инфаркт и умира от вълнение.

Вижте също

• Балкански езиков съюз
• Научна експедиция в Македония и Поморавието