Александър Богориди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Богориди
български политик
Александър Богориди 

фотография на Димитър Кавра
Роден: 1822
Цариград, Османска империя
Починал: 17 юли 1910
Париж, Франция

Княз Александър Стефанов Богориди (на гръцки: Αλέξανδρος Βογορίδης, Александрос Вогоридис, на турски: Aleko Paşa, Алеко паша) е османски държавник от български произход.

Биография[редактиране | edit source]

Александър Богориди по официални данни е роден в Цариград през 1822 г., но някои източници считат, че е роден през 1823 г. Той е най-малкият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя - княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански.

Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, 4. генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик Наум Никушев, адютант на губернатора, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.

Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда и не знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и, по-късно, във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия.

Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877).

След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879. Той е свързан с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов.

След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г., Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол.

Умира в Париж през 1910 г.

Името му носи главната улица в пешеходната зона на Бургас.[1]

Родословие[редактиране | edit source]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Софроний Врачански
(1739 - 1813)
 
Ганка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гана
 
Цонко
 
Владислав
 
Мария
 
Ганка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ралу Сканави
 
Стефан
(1775 - 1859)
 
Атанас
(1788 - 1826)
 
 
 
 
 
Поликарп Патаролийски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ласкар Кантакузин
 
Харикиня
(? - 1861)
 
 
Иван (Янко, ? - 1861)
 
 
Александър (Алеко)
(1822 - 1910)
 
Мария
(? - 1880)
 
Йоанис Фотиадис
 
Никола
(1821 - 1863)
 
Екатерина Конаки
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Стурдза
 
Смарагда
(1816 - 188)
 
Ана
(? - 1866)
 
Константинос Музурус
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Емануил
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 323.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Желев, И. Завещанието и наследството на княз Александър Богориди. - Исторически преглед, 59, 2003, кн. 1-2, 80-92