Александър Буйнов
|
||||||||
|
||||||||
Александър Иванов Ненов, наречен Буйнов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.
[редактиране] Биография
Александър Ненов е роден в град Шумен на 26 септември 1879 г. Той е най-големият син в семейството на заможен занаятчия, който изработва гайтани и сърма за украсяване на народни носии.[1] Учи в родния си град и завършва гимназия в София. През 1896 година записва право в Софийския университет, а през 1897 г. става актьор в театър „Сълза и смях“. При едно от турнетата на театъра в Солун през 1898 г. се запознава с дейци на ВМОРО и се включва в освободителното движение. Заради буйния си характер е наричан „Буйното“ и от там приема името Буйнов.
След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Буйнов напуска театъра и се отдава изцяло на революционното движение. До 1905 година е четник в Скопски революционен окръг, а след това – в Серски, където става един от приближените на Яне Сандански.
На третия редовен конгрес на Серски революционен окръг през 1907 година е избран за член и секретар на окръжния революционен комитет. След Младотурския преврат в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун и е член на Централния й съвет. През 1912 година Буйнов е избран за депутат в османския парламент.
През Балканската война (1912-1913) Александър Буйнов застава начело на чета и защитава българското население в Неврокопско и Демирхисарско от изстъпленията на турците и участва в освобождението на Пиринска Македония. С него са войводите Димитър Арнаудов, Икономов, Иван Коюмджиев, Гърнев, Тухчев и Бакъров. При сражение в село Цървища в Шарлия на 22 октомври 1912 година е тежко ранен[2].
След Първата световна война е в групата на противниците на Тодор Александров и генерал Александър Протогеров, оглавявана от Гьорче Петров. През април 1923 г. е избран за депутат в Българското народно събрание. След преврата на 9 юни се установява в град Банско и продължава да поддържа контакти с федералистите, някои от които вече открито са преминали на сръбска служба. След убийството на Тодор Александров Александър Буйнов е убит по присъда на ВМРО на 27 септември 1924 година в Банско.[3][4][5][6][7].
[редактиране] Бележки
- ↑ Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство - биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 177
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.117
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
- ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22 - 23.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 224
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
