Александър Буйнов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
|
||||||||
Александър Иванов Ненов, наречен Буйнов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.
[редактиране] Биография
Александър Ненов е роден в град Шумен на 26 септември 1879 г. Учи в Шумен и завършва гимназия в София. През 1896 г. записва право в Софийския университет. През 1897 г. става актьор в театър “Сълза и смях” в София. При едно от турнетата на театъра в Солун се запознава с дейци на ВМОРО и се включва в освободителното движение. Заради буйния си характер е наричан “Буйното” и от там приема името Буйнов.
От 1903 г. активно участва в дейността на Организацията. След Илинденското въстание напуска театъра и се отдава изцяло на революционното движение. До 1905 г. е четник в Скопски революционен окръг, а след това – в Серски. Става един от приближените на Яне Сандански.
На третия редовен конгрес на Серски революционен окръг през 1907 г. е избран за член на Серски окръжен революционен комитет и за негов секретар. След Младотурския преврат от 1908 г. е един от основателите на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун. През 1912 г. Александър Буйнов е избран за депутат в Турския парламент.
През Балканската война (1912-1913) Александър Буйнов застава начело на чета и защитава българското население в Неврокопско от изстъпленията на турците и участва в освобождението на Пиринска Македония. След Първата световна война е в групата на противниците на Тодор Александров и генерал Александър Протогеров, оглавявана от Гьорче Петров.
През април 1923 г. е избран за депутат в Българското народно събрание. След преврата на 9 юни се установява в град Банско и продължава да поддържа контакти с федералистите, някои от които вече открито са преминали на сръбска служба.
След убийството на Тодор Александров Иван Михайлов се разправя безапелативно с противниците на ВМРО. Александър Буйнов е убит по присъда на ВМРО на 27 септември 1924 г. в Банско.
