Александър Булатович

Александър Булатович руски религиозен деец Роден: 8 октомври* 1870 Орел, Русия Починал: 5 декември 1919  (на 49 години) Луцикивка, Украйна

Александър Ксавериевич Булатович (монашеско име Антоний) (на руски Александр Ксаверьевич Булатович) (26 септември (8 октомври) 1870, Орел - 5 декември 1919, село Луциковка, сега в Сумска област, Украйна) руски учен и религиозен деятел, изследовател на Етиопия, лидер на догматичното движение "имяславие" в Руската православна църква.

Ранни години 1870-1896

Роден в град Орел в потомствено дворянско семейство. През 1884 семейството се премества в Санкт Петербург и от 1884 до 1891 Александър учи в Александровския лицей, който завършва с отличие. След дипломирането си постъпва на държавна служба с чин титулярен съветник в имперската канцелария, но същата година напуска и на 28 май 1891 постъпва в армията като доброволец в лейбгвардейския хусарски полк. На 16 август 1892 получава първия си офицерски чин – корнет.

Пребиваване в Етиопия 1896-1899

През 1896 Булатович се включва в мисията на Руския Червен кръст, отправена в Етиопия за оказване на помощ на ранените в итало-етиопската война и медицинско обслужване на населението. Скоро след пристигането си в Адис Абеба получава разрешение и се заема с изследването на западните райони на страната. Той предприема три продължителни пътувания във вътрешността на страната, като много от събраните резултати влизат в публикуваната през 1897 книга "От Энтото до реки Баро".

Първото му пътешествие по Етиопия е по същество ориентиране в сложната хидрографска мрежа на притоците на река Собат и реките, не влизащи в басейна на Нил. Тогава той все още не може да намери правилните отговори на интересуващите го въпроси, макар и да изследва значителни участъци от реките Баро, Омо и Аваш и някои южни притоци на Сини Нил. определя астрономически координатите на редица пунктове, прави височинни измервания, климатични и ботанически наблюдения.

От септември 1897 до юли 1898 съпровожда етиопската армия в походите ѝ, като извъшва маршрутни снимки на близо 8000 км в областта Кафа. Точно установява, картира и дава подробно описание на цялото течение на река Омо и доказва, че се влива в езерото Туркана (Рудолф). окончателно определя изворите на река Собат и ги картира. В хода на своите пътувания открива планински хребет, простиращ се на стотици километри от север на юг, на запад от река Омо, като фиксира редица върхове и планински долини. Всичко това му позволява да уточни много сложната орографска схема на вододелите между басейните на Сини Нил, Собат, Аваш и Омо. На базата на събраните материали през 1900 в Санкт Петербург излиза от печат книгата му: "С войсками Менелика ІІ".

Булатович става първия европеец, който пресича областта Кафа във всички направления. Това му позволява да направи географска характеристика на цялата област, основана на лични наблюдения и съпроводена с оригинални карти. През втората половина на 1898 пътешества по западните покрайнини на Етиопия, където определя координатите на над 80 пункта в басейните на южните притоци на Сини Нил, даващи основа за изработването на съвременна достоверна карта на тези труднодостъпни територии. През цялата 1899 се занимава главно с военно-дипломатически дейности.

В Русия мисията му е високо оценена, награден е със сребърен медал от Руското географско дружество и му е присвоено звание поручик.

Следващи години 1900-1919

На 23 юни 1900 по личното указание на Николай ІІ Булатович е изпратен в Порт Артур в разпореждане на командващия руските войски в Квантунска област. Участва в потушаването на Ихетуанското въстание.

На 8 юни 1901 се завръща в своя хусарски полк и след месец е назначен за командир на 5-ти ескадрон. На 14 април 1902 и произведен в ротмистър и завършва ускорения курс на Павловското военно училище. На 27 януари 1903 се уволнява от армията по "семейни причини".

Монашеска дейност 1903-1919

Същата година се подстригва и става монах под името Антоний в руския манастир "Свети Пантелеймон" в Света гора в Гърция. През 1911 отново посещава Етиопия, където се опитва неуспешно да основе руски православен манастир. През 1907 след прочитането на книгата на йеромонах Иларион "На горах Кавказа" основава и става лидер на отцепническо движение "имяславие". Движението е обявено за еретично и е официално разформировано от Руската православна църква. През 1913 руски експедиционен корпус атакува и превзема манастира "Свети Пантелеймон" на Света гора и Булатович, заедно с други монаси са отведени в Русия. Там той продължава борбата си за признаване на "имяславието". Издава няколко богословски книги, доказващи неговата правота, среща се с император Николай ІІ, и в крайна сметка съумява да обезпечи оправдание за себе си и своите другари по вяра. Църквата му позволява да се върне в лоното на Руската православна църква без покаяние.

На 28 август 1914 монах Антоний получава разрешение и постъпва отново в армията, но този път като армейски свещеник. Той не само служи литургии сред войниците, но в много случаи повежда войниците в атака, за което е награден с кръст за храброст и Георгиевска лента. По време на Гражданската война в Русия е убит в нощта на 5 срещу 6 декември 1919 и е погребан в село Луциковка, Белополски район на Сумска област, Украйна. На 23 август 2009 на гроба му е поставен и осветен гранитен кръст.

Източници

• Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 383-385. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Булатович, Александр Ксаверьевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.