Александър Владигеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Владигеров
български пианист, композитор и диригент
Роден
Починал
15 юни 1993 г. (59 г.)

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментипиано
Семейство
БащаПанчо Владигеров

Александър Панчов Владигѐров (4 август 193315 юни 1993) е български пианист, композитор и диригент.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Владигеров е роден в София на 4 август 1933 г. в семейството на Панчо Владигеров. През 1956 г. завършва композиция, диригентство и пиано в Държавната музикална академия при Влади Симеонов, Панка Пелишек, Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. Между 1959 и 1961 г. специализира дирижиране при Натан Рахлин в Киев. Дирижира филхармонията в Пловдив през 1958-1959 г., в Плевен — 1960 г. и в Русе — 1961-1968 г., а от 1969 до 1991 г. е диригент на Симфоничния оркестър на Българско национално радио. Участва в концерти на Ленинградската и Киевската филхармония, както и в турнета в Европа, Азия и Америка.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Александър Владигеров е автор на три мюзикъла за деца, произведения за симфоничен оркестър, камерни пиеси и песни. По-известни негови произведения са:

  • „Младежки марш“ (1948)
  • „Румънски танц“ (1960)
  • „Червената шапчица“ (вокално-симфонична приказка) (1969)
  • 8 пиеси за ансамбъл от духови инструменти (1970)
  • „Веселите градски музиканти“ (1971)
  • „Вълкът и седемте козлета“ (1973).[1][2]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Получава награди за клавирните си творби от международни композиционни конкурси във Варшава и Москва през 1955 г. и Болцано – 1957 г.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1399.
  2. а б в Александър Владигеров // Съюз на българските композитори. Посетен на 1 април 2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]